Ани Вълчанова: Театърът е като оркестър – изкуство на партньорството и тишината

"Магията на театъра" с актрисата от Сатиричния театър Ани Вълчанова, дъщеря на големия наш кинорежисьор Рангел Вълчанов. 

"Обичам да ми е трудно и да има какво да преодолявам в ролята!”– това споделя в едно интервюта актрисата от Сатиричния театър Ана Вълчанова.

Ана Вълчанова е дъщеря на големия български кинорежисьор Рангел Вълчанов, майка ѝ – Яна Пипкова е музикален редактор. Нейният дядо по майчина линия – Любомир Пипков е бил хормайстор и директор на Софийската опера, а днес Националното музикално училище носи неговото име. Прадядо ѝ е българският композитор Панайот Пипков, който е създал мелодията на химна на българската просвета – "Върви, народе възродени“.

Ана Вълчанова завършва през 1990 год. "Актьорско майсторство за драматичен театър" във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Николай Люцканов с асистенти Маргарита Младенова и Здравко Митков. След  завършването на Театралната академия започва работа в Театър „София“ след спечелен конкурс.

От 2006 год. е част от трупата на Сатиричния театър "Алеко Константинов". Ето някои от ролите й на театралните сцени: Лин във "Велики Буда, помогни" от Александър Казанцев, Тя в "Асансьорът" от Георги Марков, Доведеницата във "Вятър в клоните на лавровото дърво" от Рене дьо Обалдия, Принцесата в "Шест лица търсят своя автор" от Луиджи Пирандело, Мария в "Процесът срещу богомилите" от Стефан Цанев, Коломба във "Волпоне" от Бен Джонсън, Кристин във "Вечеря за тъпаци" от Франсис Вебер, Жената в "Прелестите на изневярата" от Валентин Красногоров, „Светици и перверзници” и много други.

Ана Вълчанова или Ани, както по-често я наричат, участва в редица филмови продукции, сред които "Убийства", „А сега накъде”, "Тишина" , „Сезонът на канарчетата”, "Нещо във въздуха" "Хубава си, мила моя" , "А днес накъде?", "Аварийно кацане" , Samburu , "Кантора Митрани" , "Буферна зона" , както и в сериала "Пътят на честта", където влиза в ролята на Руска.

Ани Вълчанова има редица отличия и номинации за актьорската си работа. Носител е на наградите „Икар” и „Аскеер” още в началото на театралната си кариера. По напред във времето през 2015 г. получава наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за водеща женска роля. Става дума за превъплъщението й на майката на Беатрис в спектакъла "Влиянието на гама лъчите върху лунните невени" на режисьора Марий Росен. През 2017 г. е номинирана за наградата "Икар" в категория "Поддържаща женска роля". През 2024 г. отново получава номинация в същата категория за изпълнението й на сестра Урсури Сорионе в "Светици и перверзници".

През 2025 г. Ана Вълчанова направи своя режисьорски дебют на сцената на Сатирата със спектакъла "Брадатата графиня" на Нийл Саймън - произведение, вдъхновено от руската класика и пиесата "Добрият доктор".

В поредицата "Магията на театъра" ще научите повече за театралната и филмова актриса Ана Вълчанова – един особено взискателен към себе си творец, който ще ни разкрие в някаква степен своя творчески и житейски път.

"Театърът е музика, партньорство и вътрешна хармония – това сподели актрисата Ани Вълчанова в предаването „Нощен хоризонт“ по БНР. Тя разказа за пътя си към сцената, влиянието на семейството и мястото на изкуството в съвременния свят.

Вълчанова е част от емблематично творческо семейство – дъщеря на режисьора Рангел Вълчанов и внучка на композитора Любомир Пипков. Тя призна, че това наследство носи както вдъхновение, така и отговорност.

"Ангажиментът към тези имена е нещо много сериозно – още от дете съм усещала, че трябва да внимавам как се държа и какво правя", сподели актрисата.

Музиката заема важно място в живота ѝ още от ранна възраст. Тя започва да свири на пиано едва на пет години и дори научава нотите преди буквите. Макар по-късно да избира актьорството, музиката остава неизменна част от вътрешния ѝ свят.

"Музиката беше като въздуха вкъщи. Тя винаги ще остане с мен", каза Вълчанова.

Според нея връзката между музика и театър е дълбока и естествена. Актрисата сравнява сцената с оркестър, в който всеки има своя роля, а хармонията се постига чрез общо усилие.

"Ние сме като оркестър – един има соло, другите трябва да са по-приглушени. Дори в тишината има музика", отбеляза тя.

Вълчанова подчерта и значението на словото и звученето в театъра, като според нея говорът сам по себе си е музика, която носи ритъм и емоция.
Освен театъра, важно място в ежедневието ѝ заема четенето, което определя като свое любимо занимание. Свободното си време обича да прекарва и сред природата, в грижа за растенията.

По отношение на състоянието на българския театър актрисата изрази ясно желание за по-силно режисьорско присъствие.

"Пожелавам на колегите си добри режисьори – това е най-важното за развитието на театъра", заяви тя.

Вълчанова не скри и по-скоро песимистичната си нагласа за обществените процеси, но въпреки това вижда надежда в активността на хората.

"Надеждата е в събуждането на гражданското общество – това е нещото, което ми дава сили", каза още актрисата.

За нея театърът остава не просто професия, а пространство за преживяване на различни човешки съдби.

"Театърът е моят друг дом – той ми дава възможност да живея много животи", обобщи Ани Вълчанова.

В предаването ще чуете още: приятелка и кума Катя Михайловска, която е юрист и режисьорът Марий Росен, с когато има няколко театрални проекта. Единият от тях е "Влиянието на гама лъчите върху лунните невени" от 2015 год. С ролята на Майката на Беатрис в този спектакъл Ани Вълчанова получи наградата "Икар" за главна женска роля, а Марий Росен "Икар" за режисура. Ще чуете и откъс от спектакъла, от представлението "Когато розите танцуват", което се играе сега в Сатиричния театър, част от интервю с кинорежисьора Рангел Вълчанов от 1998 год.

Още в интервюто на Пламена Бачийска с Ани Вълчанова в поредицата на БНР "Магията на театъра".