Не са установени сериозни опити за външна намеса в изборите у нас

Не са установени сериозни инциденти, свързани с опити за външна намеса по време на изборите за 52-ро Народно събрание, заяви служебният заместник-министър на външните работи Велизар Шаламанов по време на дебат в специалната комисия за европейския демократичен щит в Европарламента в Брюксел.

Според Шаламанов са забелязани ограничени кибератаки само в последните часове на изборния ден.

Разследващият журналист Христо Грозев каза, че се гордее, че "България задейства системата за бързо реагиране за парламентарните избори, но европейският отговор не беше задействан докрай".

Основният механизъм, по който е действал основният кандидат, е бил чрез преименуване на вече съществуващи групи, припомня Антоанета Николова, директор на Инициатива за свободни медии на Балканите.

През 2017 година се формира група срещу тогавашния президент Росен Плевнелиев, която след още няколко преименувания става група на основния кандидат.

"Говорим за много такива случаи. Вместо да градиш наново публика, ти използваш публиката, която вече съществува. Затова ние това го наричаме "пране на публика".

Един месец преди изборите ние вече забелязахме, че тези групи бяха задействани. Януари месец, тоест шест дни, след като нов кандидат се появи."

Другата тактика е да откраднеш профила на опонентите си. Това ние наричаме "hijack" или "отвличане" -т.е. пълниш на съответните противникови партии техните профили с език на омразата, че те са принудени сами да се откажат".