Ноев: България е сред първите в НАТО по военнослужещи на глава от населението

Преди да бъдем поканени за членове на НАТО, редица големи западноевропейски държави, а и някои хора в Пентагона, имаха съмнения дали да правят голямо разширяване - 7 държави чакахме да бъдем поканени: Балтийските, България, Словения, Хърватска и Румъния. Тогава те си измислиха всякакви поводи да кажат, че ние не сме готови за членство в НАТО, като измислиха критерии, като например "имат много танкове". 

Това каза за БНР Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и ръководител на постоянната дипломатическа мисия на България към НАТО в Брюксел до 1999 година. Той сподели, че не това е причината България да подари танкове на Република Северна Македония.

"Беше да запазим държавността там, защото беше започнала гражданска война, а апаратът на Северномакедонската държава не беше достатъчен да се противопостави на безредиците. Затова България помогна с танкове, боеприпаси и много други неща, включително хуманитарно. България е помагала безкористно, но не защото танковете не са ѝ трябвали". 

6 май е ден на гордост и равносметка за всички. Патосът около този ден обаче "понякога има тенденцията да прикрива проблемите, които съществуват".

"От своето освобождение от Османско иго България е била от най-милитаризираните държави в Европа, а след края на Втората световна война, когато ни вкарват в съветския лагер, ние ставаме най-милитаризираната държава в Европа. Това мога да го кажа като участник в преговорите по разоръжаването в края на осемдесетте години, на конвенционалните оръжия. При завършването на преговорите всяка държава трябваше да каже с какво разполага в определени категории въоръжения и когато излязоха българските цифри, мнозина бяха силно изненадани, защото в България имаше 3200 танка. Обявихме 450 бойни самолета, без транспортната авиация, ракети, оръдия над 100 милиметра, бронирани машини и какво ли не още. Това днес звучи като загубена гордост, а тогава, а може би и по днешните критерии, веднага човек си задава въпроса: "А какво е струвало това на нашия народ, кому е била нужна тази милитаризация". 

... Подписа се договорът за съкращаване на конвенционните оръжия в цяла Европа и всяка държава, в съответствие с договорените квоти, съкрати съответните въоръжения. Това бяха въоръжения в резултат от Студената война както на Изток, така и на Запад, в огромно количество. Тогава много от тези оръжия бяха унищожени. Други отидоха в складове. Руснаците си ги закараха зад Урал повечето. Може би някои от тях сега се вкарват в боевете в Украйна".

В началото на 90-те години техниката на военните не е можела да бъде поддържана, а войниците са били пускани в отпуск, за да се нахранят вкъщи, разказа Ноев, според когото боеспособността се проверява на бойното поле, а не на хартия. Призивите за "неутралитет" на страната ни са се появили след разпадането на Варшавския договор, припомни той:

"След разпадането на съветската система, когато за България възникна въпросът и възможността да се върне обратно в Европа, да се възсъедини с европейските народи, тогава под "неутралитет" и "национален интерес" противниците на излизането от съветската сфера на влияние разбираха "не на запад". Аз мисля, че това, което чуваме днес от някои, е именно това. Но това са стари, носталгични неща, които няма да се случат. Няма как! Българските граждани са го решили този въпрос категорично ясно и ако има днес допитване, то пак ще бъде такова". 

Армията е част от обществото, а мъжете и жените в армията – граждани, изтъкна Ноев

"Фразата: "Който не храни своята армия, ще храни чужда" често се напомня на такива седенки, на ракийка и на салатка. Разбира се, че който не отделя пари за отбрана, поставя под заплаха сигурността на страната си, но въпросът е каква да бъде отбраната. На България е нужна отбрана, която да осигури защитата на народа и функционирането на нашето общество и икономика, и защитата на нашия начин на живот от евентуални външни посегателства. Като член на голямото европейско семейство и НАТО, България е много по-сигурна, защото знае, че ако се наложи, на нея, ще ѝ се притекат на помощ. Ние сме привилегировани, защото в нашия регион имаме много съюзници. Единствено все още не е член на ЕС, не знам дали ще стане на НАТО, Сърбия. Тя е малка държава и въпреки че доста се повъоръжи напоследък, не е заплаха за България. Не бих казал, че пряка заплаха за България е и войната на Русия срещу Украйна".

Възстановяването на наборната служба по примера на Северна Европа е възможно при крайна необходимост, но не би дало същия резултат, коментира Ноев:

"Датчани, шведи, финландци, норвежци се записват с чест и едва ли не с удоволствие, защото защитават една страна, която обичат. Те обичат това, което са сътворили техните родители и самите те и отиват да го защитят. Те имат това чувство. Ние нямаме такова чувство, защото сме си направили страната на кочина в последните особено 10-15 години с тази безобразна корупция. Охраната на Пеевски ли да защитаваме, или на Борисов? Аз съм сигурен, ако хората бъдат убедени, че от това зависят животът и здравето на техните семейства и на техните близки, те няма да се поколебаят, както става в Украйна".

"Имаме повече войници и военнослужещи на глава от населението от много други страни и сме на едно от първите места в НАТО след единствено Турция и Гърция. Като добавите полицаите, пожарникарите и всички служби, които хрантутим, България е страна, която хвърля в сектор "сигурност" огромно количество пари от джоба на данъкоплатеца и човешкия ресурс, който може да бъде зает в материалното производство. Като го добавите към огромната администрация, се получава защо не сме добре и няма пари". 

Според Ноев никъде не е обосновано защо на страната ни е необходима точно 35-хилядна армия. Той изтъкна, че недомплектът в нея се дължи на старата техника и ниските заплати:

"Механик водач в армията получава по-малко, отколкото шофьор на градския транспорт. Мотивацията не е само материална. Трябва и хората да чувстват, че тяхната професия е уважавана в обществото, да не ги е срам да ходят в униформа".

В Министерство на отбраната и щаба на отбраната трябва да има "пълно проветрение", убеден е Ноев. 

Споразумението, което подписа служебният кабинет с Украйна, е от полза основно за България, която може да черпи от украинския опит, за който украинците плащат с кръвта си, категоричен е той.

"Въпросът за ножицата между финансовите възможности на държавата и реалните потребности на армията е труден. Той не е бил решен, но трябва да бъде адресиран смело и не трябва повече да си поставяме илюзорни задачи и да гоним количества, които не можем да постигнем. Ние говорим за 20% недоимък вече 6-7-10 години. Това не може да продължава така". 

Цялото интервю на Стефан Кунчев с Бойко Ноев можете да чуете в прикачения файл.