За да преговаря успешно с Русия, Европа трябва да засили ракетния си арсенал

Изходът от конфликта в Украйна и конфронтацията на Европа с Русия е не във въоръжаването на Киев, а в търсенето на диалог и преговори с Москва. Тази позиция Румен Радев отстоява последователно като президент. Повтори я и като победител на парламентарните избори у нас. Как обаче би трябвало изглежда "новата архитектура за сигурност" на континента – това той ще трябва тепърва да уточнява.

Останалите европейски държави също трябва тепърва да избистрят подхода си към Русия. Дори в този напреднал етап от войната, на 27-те продължава да липсва обща позиция за основните приоритети, които трябва да бранят в евентуални преговори с Путин. Липсва и съгласие кой би трябвало да представлява Евросъюза в такива преговори и кога е най-благоприятният момент за началото им. Всичко това на практика призна председателят на Европейския съвет Антониу Коща, цитиран тези дни от "Файненшъл Таймс".

Липсата на инициатива се обяснява донякъде с проваления опит на френския президент Еманюел Макрон да изиска от Русия място за Европа в преговорите за уреждане на украинския конфликт. Емисарите на Макрон бяха отпратени от Москва обезкуражени през февруари, броени дни преди избухването на войната в Близкия изток.

Постоянните пререкания между европейците са само една от причините Кремъл да подхожда с пренебрежение към опитите им за диалог. Друга причина е предпочитанието на Путин да преговаря с европейските страни поотделно според принципа "разделяй и владей".

Трета причина е военната слабост на Европа. Един от големите недостатъци на европейските армии днес е неспособността им да осъществяват т.нар. дълбоки прецизни удари по ключова инфраструктура и военни обекти на стотици и хиляди километри в тила на потенциалния противник. Залагайки на вярата, че американската закрила ще трае вечно, Европа така и не се зае да отстрани този недостатък дори след прекратяването на руско-американския Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег през 2019 година. Затова днес Кремъл разполага с достатъчно силно оръжие, за да държи "на мушка" повечето европейски столици и да налага силови решения, без да се притеснява от отплата в случай че отново реши да прибегне към агресия.

Все по-отчетливият разкол между Европейския съюз и Съединените щати налага на европейците да вземат бързи и ефективни решения за отстраняване на този проблем.

Още от срещата на Доналд Тръмп и Владимир Путин миналото лято в Аляска в Кремъл обичат да се позовават и аргументират с "разбирателството от Анкоридж". Редица постъпки на американския президент напоследък навеждат на подозрението, че такова разбирателство наистина има. Доскоро в този контекст можеха да се споменат подкрепата на Вашингтон за руските териториални претенции към Донбас и липсата на последователен натиск върху Москва – липса, която позволи на Путин да преследва безогледно военните си цели повече от година от началото на втория мандат на Тръмп.

"Има един вид неформално сътрудничество и то е основано на общия мироглед на Путин и Тръмп. Те гледат на своите държави като на велики сили със собствени сфери на влияние и с привилегията да наказват онези страни, които попадат във въпросните сфери, но не се съобразяват с техните желания и правила. На практика това съдействие не стига кой знае колко далеч, понеже Тръмп е твърде импулсивен, твърде късоглед и скаран със стратегията, за да прави някакви дългосрочни планове," коментира Густав Гресел от австрийската Национална академия по отбрана.

През последните дни обаче се натрупаха още "улики" за руско-американското разбирателство: решението за изтегляне на хиляди американски войници от Германия, заплахата от допълнителни мита върху европейските стоки и отказът от разполагане на "Томахок" - всичките под претекст няколко необмислени думи на германския канцлер по отношение на стратегията – или липсата на такава – на американците в Иран.

"За Тръмп вътрешната политика е къде-къде по-важна от външната. За да оправдае управленските си решения и похвати, той се нуждае, фигуративно казано, от боксова круша - вътрешен враг, по когото да блъска вербално. Европа се оказва в тази роля, защото в неговите очи тя е онази част от Запада, която все още е управлявана от демократи, т.е. от грамотни хора, които зачитат върховенството на закона и предпочитат да боравят с факти. С изключение на Унгария допреди няколко седмици, но сега дори Унгария спада в тази категория."

Такава "боксова круша" на Тръмп е управляваната от лейбъристите Великобритания. Последиците от този вид поведение са зловредни за самите Съединени щати, защото Лондон е ключов елемент от разузнавателната общност "Пет очи", сочи Гресел.

Освен с британския премиер Киър Стармър, Тръмп успя да се скара с лидерите на Франция, Испания и доскоро близката на MAGA италианска премиерка Джорджа Мелони. Въпрос на време бе да "пострада" и германският канцлер Фридрих Мерц.

"Мерц, разбира се, също не е от онези политици, които се нравят на Тръмп. Консерваторите и социалдемократите не са тези, които според него трябва да управляват Германия. Американската администрация публично изяви предпочитанията си към т.нар. патриотични сили в лицето на партията "Алтернатива за Германия". В Америка се води културна война. Сегашната администрация смята, че като изнася тази културна война в Европа ще може да заздрави влиянието си на Стария континент.

При това положение всяка погрешна дума на Мерц дава добър претекст за Тръмп да го накаже и така да покаже на фермерите в Кентъки колко велики и мощни са Съединените щати."

Отговорът на Берлин е да се заеме с развитието следващото поколение далекобойни ракети в сътрудничество с Полша и Обединеното кралство. Удвояват се съвместните усилия с Украйна в същата насока. Ускорява се разработката на системи за прехващане на балистични ракети.

"Така че в дългосрочен план американците се прострелват сами в крака. Подкопават доверието на едни от основните си клиенти за модерно въоръжение и сами подхранват конкурентите си в областта на далечните прецизни удари - област, в която отдавна господстват американските предприятия и американската технология."

Но междувременно Европа остава уязвима по отношение на източния си съсед. Налице е огромна пропаст във възможностите на руската и на европейските армии за нанасяне на т.нар. "дълбоки удари" на територията на противника, сочи Гресел.

"Годишно Русия произвежда между 700 и 1000 балистични ракети. Това включва както "Искандер" и "Кинжал", така и KN-23 - севернокорейската версия на "Искандер". Произвежда и около 3 хиляди крилати ракети годишно. Най-вече Х-101, но също и Х-69, както и ракетите "Калибър" за флота. Те са съпоставими с американските "Томахок", не са чак толкова прецизни като тях, но са произвеждани масово и имат обсег от над 2 хиляди километра.

За сравнение в Европа единствено Франция разполага с крилата ракета с по-голям обсег - към 1000 километра, но запасите са под 500 бройки, а производството й е много бавно. Ракетите с по-къс обсег от порядъка на 300-400 километра като "Taurus" и "Storm Shadow" също се произвеждат в много малки количества - едва по 100-150 на година. Запасите и тук са твърде плитки - към 600 "Taurus"-а в Германия и още по-малко "Storm Shadow" във Великобритания и Франция, които предоставиха относително голям брой от тези крилати ракети на Украйна."

Как Европа може да промени това неблагоприятно съотношение на силите? Украйна - "виновникът" за изчерпването на запасите от европейски ракети - предлага решение на проблема. Киев разработва собствени балистични ракети, съпоставими с "Искандер". Европейците би трябвало да го подкрепят, защото това оръжие е с далеч повече шансове да пробие противовъздушната отбрана на противника. И, разбира се, украинците вече разполагат с "Фламинго".

"Тази крилата ракета е замислена за евтино и масово производство. Украинците искат да произвеждат по две на ден, т.е. над 700 на година. Философията, която ги води, е съвсем различна от тази, която кара германци, британци и поляци днес да търсят заместител на американските "Томахок" – наистина много прецизно, много усъвършенствано оръжие, но непригодно за масово производство."

Руско-украинската война предлага отлична възможност да се сравни коя от двете философии работи по-добре. Украйна получи първите "Storm Shadow" от Великобритания през 2023 година. Но ефективността на ударите по рафинерии, терминали, химически и оръжейни заводи нарасна осезаемо едва през миналата и тази година.

"Промяната не се дължи на това, че украинците са получили някаква скъпа оръжейна система от Запада, а че усъвършенстваха подготовката си за ракетните удари. За да пробият руските противовъздушни заграждения, те разработиха тактическите си прийоми със систематично използване на ударни дронове и средства за радиоелектронна борба. Веднъж щом успяха да го направят, те се оказаха в състояние да нанасят успешни удари с относително примитивни оръжейни системи. Това би трябвало да накара европейците да се замислят. По-евтини оръжейни системи могат да се окажат от по-голяма полза в тактическо и оперативно отношение."

Иранската война показва още едно предимство на "масата" пред "качеството" на използваните оръжейни системи, разсъждава Гресел:

"Видяхме какви големи количества от американските боеприпаси бяха погълнати от бомбардировките в Иран. Помислете сега за "тайвански" сценарий. Дори ако на власт в Америка дойде някой като Гавин Нюсъм, който не е враждебно настроен към Европа. Ако Китай посегне на Тайван колко американски боеприпаси ще погълне това? Ако Европа не е в състояние да произвежда сама боеприпасите, от които се нуждае, няма да може да разчита и на Америка по чисто логистични причини.

Ако започне война в Азия е изключено Европа да получи HIMARS. Затова наистина трябва да преосмислим сътрудничеството си и този вид зависимост. Ако американското правителство и американските компании продължат да отказват да предоставят лиценз за производството им, то по-добре ще е да зарежем тези системи или да ги продадем на някой, който иска да си ги държи в двора."

Колко време ще отнеме на Европа да "догони" Русия или поне да развие собствени способности в "дълбоките" удари. Украинският опит подсказва, че ще са нужни години, отговаря Гресел.

"Украйна разработи напълно функционална крилата ракета в рамките на две години и половина. "Фламинго" бе използвана за първи път през 2025-а, но все още имаше доста недостатъци в точността и управлението на полета. Едва сега тези недостатъци са преодолени. Европа може да се вмести в този срок. За балистичните ракети ще потрябва повече време – 3 до 5 години. Колкото по-съвършено оръжие ни потрябва, толкова по-дълго време ще отнеме разработването му."

Докато трае периодът на догонване във въоръжаването, общата несигурност ще кара европейците да се съобразяват с прищевките на Тръмп, а Путин никога няма да приеме насериозно предупрежденията им да озапти амбициите си в Украйна.

"За Москва НАТО е Варшавският договор на американците ... Руснаците приемат, че Европа ще прави това, което Съединените щати й кажат, защото европейците сме зависими от американците. Затова предпочитат да говорят директно с Америка."

Липсата на способности за далечни удари, съпоставими с тези на Руската федерация, е само един от аспектите на европейската слабост. По-тревожният аспект на проблема е недостигът на ядрено възпиране, сочи Густав Гресел:

"Руснаците смятат, че при евентуална война ще могат да изолират и сплашат европейските си жертви като се възползват от тази слабост. Защото много от руските оръжейни системи, за които стана дума, са с двойна употреба. Т.е. могат да бъдат оборудвани с ядрени бойни глави и да бъдат използвани за принуда.

Да кажем, че в Прибалтика се стигне до ескалация. Германия разполага там с бойна бригада за защита на съюзниците си. Но Русия ще е в състояние да удари Берлин с ракети "Искандер" с конвенционален боен заряд, а ако германското правителство дръзне да изпрати подкрепления в Естония и Латвия, следващите "Искандери" могат да са с ядрен заряд. С такива селективни ядрени заплахи Москва може да изолира възможните жертви на агресията си и да разбие политическия консенсус в Евросъюза."