Близостта с Тръмп няма да помогне на крайната десница в Европа

Изправени пред деструктивното поведение на Доналд Тръмп, все повече европейски лидери се отказват от тактиката на "омилостивяване" на "татенцето" (както го нарече генералният секретар на НАТО Марк Рюте) и предпочитат да се еманципират от Вашингтон. В новата геополитическа среда като лидер на европейците изпъква Еманюел Макрон.

"Френският президент от самото начало гледа да демонстрира европейската автономия. И изглежда, че в Европа има все повече привърженици на този тип поведение, особено като се имат предвид големите промени в общественото мнение. Европейците в голямото си мнозинство ... наистина искат еманципация от една Америка, която не е съюзник и не е партньор в традиционния смисъл," посочи Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика.

В интервю за БНР тя посочи като съмишленици на френския президент британския премиер Киър Стармър и испанския Педро Санчес. Общо между тези европейски лидери е не само настроението срещу Тръмп, но и вътрешнополитическите проблеми, които изпитват.

Догодина в Европа предстоят важни избори - и във Франция, и в Италия и Испания. Засилването на крайната десница обаче не означава задължително подкрепа за Тръмп, отбелязва Весела Чернева:

"Пред евроскептичните партии също стои въпросът какво означава Европа на нациите в тази геополитическа среда. Значи ли Европа на нациите един по-слаб съюз? Техните избиратели не биха искали това. ... Не мисля, че формации като "Реформирай Обединеното кралство" или "Алтернатива за Германия" биха спечелили от това да са близки с Тръмп или да демонстрират идеологическо подобие на Тръмп. Изглежда, че техните избиратели също биха искали да видят дистанция спрямо американския президент."

При тези настроения в Европа гласът на новото правителство на България може да бъде чут само при практични мерки в изпълнение на предизборните обещания. "С козметични промени никой няма да ни обръща внимание," предупреждава Чернева. 

"Това, което българите очакват от правителството на Радев - не да си присвои системата на правораздаване и закрила на свободния пазар, а да я промени - това ще бъде принос към европейския разговор за конкурентоспособността и за това каква Европа искаме да имаме икономически през идните години. Очакванията на българите трябва да могат да се вписват в големите европейски разговори. Едва тогава България може да бъде приета насериозно."