Интервю
След разгрома на лейбъристите на местните избори във Великобритания
Оттеглянето на Стармър от премиерския пост е въпрос на време
Ако тенденцията се запази, на парламентарните избори след три години никоя партия няма да спечели абсолютно мнозинство
Интервю с Роб Уотсън
събота 9 май 2026 11:58
събота, 9 май 2026, 11:58
Британският премиер Киър Стармър.
СНИМКА: АП/БТА
Размер на шрифта
По-малко от две години след съкрушителната си победа на парламентарните избори във Великобритания Лейбъристката партия претърпя завчера тежък удар на местните избори в Англия и в изборите за парламентите на Уелс и на Шотландия.
Лейбъристите загубиха около 1400 места в общинските съвети в Англия, включително в десетилетни техни крепости в северната част на страната, части от Лондон и Есекс. Простиха се с над 100-годишната си доминация в Уелс в полза на националистическата лявоцентристка партия „Плайд Камри“, която се обявява за напускане на Обединеното кралство, и даже остават трета сила в парламента в Кардиф. В Шотландия за пети пореден път спечели Националната партия, а лейбъристите делят там статута на втора политическа сила с партията на популиста Найджъл Фарадж.
Резултатите на „Реформирай Обединеното кралство“ в Шотландия и Уелс са пробив. Фарадж спечели най-много и в Англия - над 1400 места в общински съвети взе той от лейбъристите и консерваторите. Левите популисти - зелените - също прибавиха места в актива си - 370, а либералдемократите - 150.
Премиерът Киър Стармър заяви, че няма да напуска „Даунинг стрийт“ и да хвърля страната в хаос, а ще продължи да се стреми да изпълни изискванията на избирателите. Но поне 20 членове на британския парламент от Лейбъристката партия се обявиха за оставка на лидера им.
Политическият анализатор на Би Би Си Роб Уотсън сподели наблюденията си пред БНР.
Въз основа на резултатите в местните избори в Англия кои са големите печеливши и кои са големите губещи?
Огромните губещи са лейбъристите и консерваторите, които доминираха британската политика през последните 100 години и на местно, и на национално ниво. А големите победители са популистите от дясната антиимиграционна партия "Реформирай Обединеното кралство" и от лявата Зелена партия. Либералдемократите също се представиха сравнително добре. Най-значимият резултат обаче е рухването на двете основни партии и фрагментирането на британската политика.
В по принцип консервативна страна като Великобритания промените не са често явление, особено в политиката. Но можем ли най-сетне да кажем, че беше разбит двупартийният модел?
Това е резултатът от тези избори, но дали тенденцията ще се окаже трайна е отделен въпрос. Причината да мисля, че поне за известно време двупартийният модел ще продължи да бъде застрашен, е, че няма индикации силите, които движат тази фрагментация, да отшумят скоро. Имам предвид недоволството на избирателите от стагнацията в икономиката, от имиграцията, от впечатлението, че нищо във Великобритания вече не е както трябва. Усещането, че тези неща не са под техен контрол, настройва хората срещу двете партии, които се редуват във властта вече повече от 100 години. И отливът на гласоподаватели от тях ще продължи докато не намерят решение на тези проблеми.
Съвсем логичен е въпросът какво е бъдещето на премиера и лидер на лейбъристите Киър Стармър? Ще оцелее ли?
Интересно е, защото това е необикновен момент в британската политика - сеизмичен момент, както се казва. Въпросът за това какво ще стане с Великобритания, ако вече няма само две доминиращи партии е с по-дългосрочно значение. По-спешният въпрос е какво ще стане с Киър Стармър. Защото резултатите на лейбъристите са направо катастрофални и от редиците им се чуват призиви той да подаде оставка. Стармър към момента отказва да го стори. Може би защото никой от правителството не се е присъединил към искащите да се оттегли. Но следващите дни ще са ключови за него, защото без съмнение мнозинството в партията са на мнение, че позициите му са невъзстановими.
Той просто е прекалено непопулярен както в страната, така и сред съпартийците си, за да му се доверят да ги води и на следващите избори. Така че оттеглянето му е само въпрос на време. Засега се задържа на "Даунинг стрийт", защото лейбъристите не разполагат с общоприемлив кандидат за негов наследник.
Анди Бърнам може би все пак е консенсусна фигура. Но не е ли опасно да се сменя лидерът, респективно премиерът, в такива турбулентни времена както у дома, така и в чужбина?
Тъкмо този аргумент изтъква "Даунинг стрийт" - "не му е сега времето да се отървем от Стармър". Защото светът се тресе от кризи. А и наистина ли лейбъристите искат да допринесат към нестабилността със седма смяна на министър-председател на Великобритания за последните 10 години?! Това би било безумие! Е, някои в партията са съгласни с тази позиция.
От друга страна, ако Лейбъристката партия рискува и се предприеме смяна на премиера, претенденти не липсват. Един от тях е Анджела Рейнър, която беше заместник-председател на партията, но освободи този пост заради проблеми с данъчните. Тя е популярна сред лявото крило на лейбъристите. Друг е Уес Стрийтинг - министър от дясноцентристкото крило. И Анди Бърнам - кметът на един от най-големите градове във Великобритания Манчестър. Бърнам е популярен, но ще трябва първо да стане депутат, за да бъде избираем за лидер съгласно партийните правила. Така че - процесът на детрониране на Стармър от "Даунинг стрийт" няма да е лесен и ще отнеме време.
Очакваше се националистите да спечелят на парламентарните избори в Шотландия. Ще могат ли обаче пак да направят заявка за нов референдум за независимост?
Шотландската национална партия запазва властта си вече доста дълго време, но лошата новина е, че няма мнозинство в парламента и това не ѝ позволява незабавно да поиска нов референдум за независимост. Въпреки това шотландските националисти никога няма да се откажат от искането си да се отделят от Кралството. Проблемът им обаче е, че популярността им сред избирателите спада - защото не се представят блестящо в управлението. Но все още няма по-привлекателна алтернатива.
Националистите от „Плайд Камри“ пък разтърсиха политическия пейзаж в Уелс, където ще бъдат най-многобройната партия в уелския парламент, наречен Сенед.
От всички изборни резултати, този в Уелс е най-шокиращият за Лейбъристката партия, защото Уелс беше буквално като дом за нея. Той беше силно индустриализирана част на страната - с голям дял във въгледобива ни и производството на стомана и съответно със силно синдикално движение. Там са корените на тази партия. И след 100 години доминация да се окажат трета политическа сила в Уелс е истински шок! За да се стигне до такова нещо, значи наистина се случва сериозна промяна в британската политика.
И така „Реформирай Обединеното кралство“ са със смазваща победа на местните избори, докато лейбъристите са с катастрофална загуба, но на хоризонта се задават общите избори през 2029 година, които са нещо по-различно. Дали резултатът може да се повтори?
Това, което десните популисти и левите от Зелената партия постигнаха на тези местни избори, е да укрепят позициите си в националната политика. Избори се печелят с добра работа на терен, а с вече немалобройното си представителство в общинските съвети "реформаторите" и "зелените" ще могат да подготвят добре почвата за пробив и на парламентарните избори. Трябва да се отбележи, че по брой на получените гласове нито една от тези партии не е толкова популярна, колкото консерваторите и лейбъристите в миналото. Но пък настъпилата промяна в политическото статукво означава, че и без това най-вероятно никоя партия няма да получи еднолично мнозинство след три години. Британският парламент ще заприлича на континенталните парламенти и това ще е историческа трансформация след цял век двупартийно господство.
По публикацията работи: Добрин Йотов
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!