Глаголицата е дадена за общение с Бога, за лесна връзка на човек с Бога

Първата българска азбука, глаголицата, създадена през девети век от Константин-Кирил Философ. Всяка буква отговаря на един звук - това е най-съвършеният принцип за писане, буквите за близки звукове имат сходни очертания.

Учителката Татяна Атанасова е посветила последните три-четири години от живота си на първата наша азбука.

Разпространява я след деца и възрастни. Издала е учебно помагало за писане на глаголица и увлича млади педагози в страната.

С приятели преписва свещени текстове от Евангелието с глаголическите букви.

Участва в различни духовни форуми като например този в село Раювци, обл.Велико Търново, организиран от проф. Дамян Попхристов. Татяна е живяла и работила няколко години в Обединените арабски емирства, където участва в създаването на българско училище там. След като се връща в България, започват духовната си дейност.

"След като се завърнах, започнах този тригодишен курс по валдорфска педагогика и след това започнах да работя във валдорфската детска градина, и след това в училището.

И всъщност децата бяха тези, които някак сами усетиха и издърпаха святите букви.

Аз ги поставих около нас, обграждах, на чашките им слагах, на закачалки, навсякъде поставих буквичките и те бяха тези, които всъщност, редом с кирилицата, пожелаха да приложим и глаголицата.

И така, те със своите красиви рисунки започнаха да ги рисуват, да ги споделят и всъщност те и до ден днешен, чрез книгите, които сме направили, докосват много хора - и малки, и големи, и ги вдъхновяват. Всъщност усещат тяхната сила в буквичките, да."

Каква е разликата между кирилица и глаголица?

"О, това съветвам всеки един човек, който има желание и усещане, сам да усети, да започне да изучава буквичките. Разбира се, имаме нашата кирилица, дело на свят човек също, но тя е, как да кажем, осакатена във времето след многото реформи, и тя е променена и няма... Поне не е тази кирилица, която свети Климент Охридски е създал.

Но глаголицата е свята азбука. Тя е била замисъл за нас българите и въобще за славянския народ, но ние сме продължили делото и се моля сега, когато отново се появява в живота ни, този път да доведем делото до край.

Духът да ни води всички, които сме се захванали с това дело и всички, които ще го усетят и продължат. В една истина и в една чистота ние да го доведем до край и да го приложим в живота си.

Когато изписва човек с глаголическите букви святи, започват едни процеси на изчистване, на благодат, на радост. Но наистина аз казвам на хората — усетете го вие. Започнете да пишете, особено на ръка.

Нека мине през сърцето ви, през душата ви тази азбука, за да може наистина да усетите промените и да усетите благодатта. Всъщност тя е дадена за общение с Бога, за връзка, за лесна връзка на човек с Бога.

И много добре би било, ако ние наистина се умеем да я приложим отново в живота си, да оставим на децата след нас. Всъщност дължим го и на предците си, на светите братя, на безбройните монаси, пренесли тези книги, които са положили толкова много усилия. И всъщност децата, с които започнахме, са вече четвърти, пети, шести клас има — те четат на глаголица, пишат с лекота. Не е трудно, въпреки че са слети думите, че няма препинателни знаци — напротив, това помага за благодатта.

Ние не сме специалисти по старобългарски език. Доколкото зная, самите те казват, че в България не са много. Не сме и калиграфи, краснописци.

Но всъщност всеки един от нас би могъл да приложи това, което ние правим - глаголицата днес. Тоест тези 40 букви, ние едно към едно с буквите от кирилицата да седнем и да пишем.

Казвам- щом децата успяват, значи всеки един от нас може. Четенето отнема малко повече време, но нищо не пречи в стихове, в молитви... Разбира се, имаме нашата кирилица, която е прекрасна и която е послужила и служи на толкова много хора по света. Но нищо не пречи тези буквички да се ползваме от тяхната благодат и да ги приложим в живота си. Една малка молитвичка, едно стихче...

Много се надявам и полагаме усилия с глаголическите приятели тя да влезе при децата в училище.

И за радост вече имаме примери дори в една детска градина при шестгодишните деца - заедно с буквите от кирилицата, дали на шест години или в първи клас, когато са ръкописни, те да изучават и съответната буквичка на глаголица. Учителите споделят, че наистина с много обич децата го правят. А и там, където имам възможност аз да разказвам, наистина виждам, че децата ги приемат с лекота и любов.

Първата книжка я направихме с приятели и много дечица от България. Идеята беше България отново да има книжки, които да са изцяло на глаголица, за да може отново тези трептения да се ползваме всички ние от тях. И аз вярвам, че не само отделният човек, ами и България като цяло ще ни се зачете, ако отново изправим делото на тази свята азбука.

Книжките могат да се потърсят или от мен, или от „Портал 12“. На определени места в училища и детски градини, както казах, хората ги ползват. Надявам се скоро да имаме и такива глаголически буквари, които в училищата да са пригодени за децата и всъщност занимания по интереси. Докато навлезе в основния материал, децата да започват да се запознават с тази свята азбука - под формата на игри, под формата на стихове. Ние често с децата казваме Вазовата молитва, която сме изписали. И знам, че в дадени училища учителите започват наистина с молитви и това е много, много красиво.

А това, което правим с глаголическите приятели, е сега да преписваме свещени текстове. Освен тези 12 Евангелия от Страстната седмица и „Песен на песните“ от Соломон, има още шест преписа, предимно от Новия завет и 19 беседи всъщност, които ние с глаголическите приятели сме изписали. Всеки един от нас със своето мъничко дело да помогне за повдигането на българския народ и на тази красива земя, на която сме дошли."

Имала ли сте духовно преживяване, докато работите с глаголица?

"Да, не само аз, ами и приятелите, с които пишехме. Всеки един — ние така си помагахме — всеки споделяше какво преживява, защото когато...

Всеки един човек знае, че когато започнем да работим духовно и да се изкачваме по стълбите на лествицата, започват едни изчистващи процеси, които са свързани с огъня понякога, които са свързани с телесни болести... Всички тези неща стават, за да се изчистим и за да можем да вървим напред.

Много, много неща се случиха, много неща и с дечица... И в сънищата са ни идвали буквите и са ни показвали, но така, може би не е добре да ги споделяме, за да запазят своето вълшебство.

Ние това нещо си го знаем, тоест тази азбука, както сме написали в нашата първа книжка -  тя пази паметта на нашия народ и не е спряла да лекува телата ни и да укрепва духа ни през времето.

И аз много се радвам на тези хора, които наистина с такава чисто сърце и с любов я прилагат. И както казах, се моля този път да не изкривим делото, а с една истина и чистота да го... да вървим напред и да го приложим в живота си. Кой както го усети - бавно, постепенно, няма нужда да се бърза, стъпка по стъпка.

Но искам да ви кажа, че когато се чете и когато се съчетае, примерно, с такава по-нежна музика, наистина е много умиротворяващо и красиво. На децата често им чета приказки, които са изписани с тези букви. Много е вълшебно, но пак казвам - хубаво е човек сам да го съпреживее, защото каквото и да говоря, наистина каквото и да съм преживяла през тези 7-8 години с досега с тези букви... друго е, когато мине през сърцето на човек и той сам съпреживее нещата."

Още в интервюто на Маргарита Дойчинова с Татяна Атанасова в "По първи петли".