Мерките срещу високите цени - не са магическа пръчка, но са в правилната посока

Поскъпването не се дължи на земеделските производители, заяви пред БНР Светлана Орманова - бивш зам.-министър на земеделието, съветник на Браншовата камара "Плодове и зеленчуци".

Тя посочи, че са подкрепили двата законопроекта, свързани с високите цени, за да има пълна проследяемост на цялата верига на доставки.

"Искаме заложеното да започне да се прилага, за да може да видим ефект в обозрим срок".

Орманова напомни, че разходите за производство са се повишили. Земеделското производство зависи от напояване, работна ръка, климат, уточни тя в предаването "Преди всички".

"Много ясно може да се види всяко едно покачване на цената. Проблемът е цената на крайните потребители, защото по цялата верига на доставка очевидно има проблем с търговските надценки. Поради тази причина ние от Браншова камара "Плодове и зеленчуци" смятаме, че тези два законопроекта са стъпка в правилната посока, целят не само защита на земеделските производители от нелоялни търговски практики, но и да защитят и потребителите, така че в края на веригата те да не плащат високи цени за един продукт, който, ако не беше такава търговската надценка по веригата, нямаше да бъде на такава висока цена".

Има седмица, в която да се направят допълнителни обсъждания по предложенията, отбеляза Орманова. Според нея временна мярка "таван на надценките" ще бъде работеща. Към момента обаче законопроектите не предвиждат такова нещо. Тя смята, че ако няма таван на търговските надценки, резултатът няма да е толкова бърз. Ако имаме такава временна мярка, може да имаме по-бърз резултат, допуска Орманова.

Трябва да има ясни правила по цялата верига на доставки, посочи от своя страна Симеон Караколев - съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

"Наблюдаваме асиметрия в ценообразуването - във веригата на доставки производителят получава 0, а търговецът на дребно получава 100 върху цената. Наблюдаваме един пазарен дефект. В България и в Германия цената за една и съща стока е различна. Имаме чувствително общество, голям процент от българите са работещи бедни, които освен това плащат едни от най-високите цени за храни, което не е нормално", коментира той.

И бе категоричен, че държавата трябва да въведе ясни правила, които да се спазват от всички участници.

"До момента единственият шамар беше за производителите. Производителят обира всички луфтове по целия пазар. То затова не останаха производители", посочи Караколев.

Според него нито един от тези два закона няма да подпомогне по-голямото производство пряко. Те ще изчистят пътя, по който след като се произведе продукцията, тя ще бъде доставена на справедливи цени до потребителите, обясни той.

"Това е само една стъпка. Не се изчерпва целият процес".

Коопериране, къси вериги на доставки, финансово подпомагане през ББР - това са стъпките според Симеон Караколев.

Стъпките трябва да са комплексни, допълни Орманова и посочи, че няма как с два закона да решим като с магическа пръчка всичко в сектора.

Според нея са необходими конкретни и ясни политики по отношение на достъпа до вода, напояването на земеделските земи, облекчения за работната ръка, намаляване на ДДС, както и кооперативи и Закон за браншовите организации.

Има няколко ключови въпроса в земеделското производство, които, ако бъдат решени, може да има дългосрочен резултат, смята Орманова и напомни, че темата е от години.

"Виждаме твърда воля да се доведе процесът до край. Разчитаме на това".

По думите ѝ могат да се намерят начини и форми, по които да бъдат подкрепени българските производители с намаляване на ДДС.

Трябва да се направи ясна сметка какви стоки произвеждаме и могат ли те да захранят съответния обем от търговия в дадения сектор, отбеляза Караколев. Той не подкрепя намаляване на ДДС-ставката за храни. Според него ще се получи лошият пример, като при ресторантьорите:

"Тази по-ниска цена, когато се намали ДДС-то, топли търговеца - ако има нещо, то ще отиде там - няма да отиде нито при производителя, нито при потребителя. На производителя му трябват други мерки и стимули. Трябва да се реферира към Закона за КЗК - методиката на глоби на КЗК трябва да бъде огледална и в КЗП, а те са до 10% от оборота".

Орманова изтъкна и въпроса с контрола и произхода на стоките. И нелоялните търговски практики трябва да ги видим, и контролните функции трябва да бъдат засилени, категорична бе тя. Според нея е важно да има прозрачност, проследимост, регистър.

Промоциите са хубаво нещо, но да не са за сметка на производителя, призова също тя.

Симеон Караколев изказа мнението си, че изсветляването, което ще се получи по веригата на доставки, ще наблюдаваме след около 3 месеца след влизане в сила на закона. Паралелно с това държавата заяви, че започва да стимулира всякакви видове вериги на доставки:

"Държавата трябва да стимулира всички видове алтернативи на доставки, тържища, които могат да са конкуренция на веригите. Трябва да има конкуренция, алтернатива на доставка".

Цялото интервю на Диана Дончева със Светлана Орманова и Симеон Караколев и анкетата на Кирил Фалин в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.