Арт зона

Репортаж

Цветана Игнатова представи първата си книга - „Автопортрет на дъжда“

неделя, 17 май 2026, 04:21

Цветана Игнатова

Цветана Игнатова

СНИМКА: Незабравка Кирова - БНР

Размер на шрифта

 
„Автопортрет на дъжда“ – така е озаглавила първата си книга дългогодишният журналист  и общественик Цветана Игнатова. В Художествената галерия в Силистра премиерата се превърна не просто в литературна среща, а в емоционално преживяване за паметта, приятелството и духа на града край Дунав. 

 

Понякога една книга се ражда тихо – от дъжда над Дунавския парк, от спомените за приятели, от годините, в които човек е търсил смисъла между думите и живота. Така се е появила и „Автопортрет на дъжда“ – първата книга на Цветана Игнатова. 

Атмосферата на премиерата в Художествената галерия в Силистра бе допълнена от емоционален пърформанс на Театрално студио „Артистик“ с режисьор Христо Христов – син на авторката. Постановъчните откъси превърнаха текстовете в живи картини, които докоснаха публиката лично. 

Книгата не е нито само поезия, нито само проза. Тя е сборник от импресии, есета, фрагменти и лирически миниатюри – писани в различни периоди от живота на авторката. 

 
„В различно време и особено през последните години съм писала като светоусещане преди всичко импресии. Също есета, фрагменти, свързани с пътуване, лирически миниатюри. Различни хора искаха да ги събера на едно място под свода на една книга. Аз все не се решавах… Но в последните две години просто реших да си систематизирам нещата, да ги огледам, да ги прецизирам… И така се появи този многогласен сборник.“ 

Самото заглавие също идва от личен миг – от една снимка в дъжда край Дунав. 


„Снимам аз от красивия Дунавски парк на Силистра в дъжда и си казвам – какво ли пък ще излезе? След като изтеглих снимката, видях нещо невероятно – сякаш дървото е оживяло… И си казах: „Боже, какъв хубав автопортрет има дъждът“. А какъв ли е автопортретът на дъжда? Това е едно много лично усещане за душата, която копнее за по-прекрасни и мирни цветове.“ 

В книгата Силистра не е просто фон. Градът присъства като жив герой – с Дунавския парк, липите, залезите край реката и онова особено чувство за тишина и размисъл, което само реката може да даде. 


„Дунавският парк е неразривна част от мен… Това са толкова хубави мигове, особено залезите на реката, които провокират едно уединение, творчески размисъл. И оттам вече с инструментариума на словото се родиха тези импресии.“ 

Дълги години Цветана Игнатова е работила като журналист, редактор и общественик. Носител е на отличието „Златното перо“, член е на Съюза на българските журналисти и Конфедерацията на българските писатели. Но признава, че истинските уроци идват не само от професията, а и от времето. 

Цветана Игнатова: 


„После вече с опита, с приятелства, предателства, дойде и този момент на смирение пред важните неща в живота. И всъщност тази книга не е от някаква мисъл да издам книга, а да събера едно поклонение към словото и към живота.“ 

Сред най-вълнуващите страници са онези за хляба, за „козуначето“, което човек трябва да пази като своята душа и идеи. 


„Да си пазим и хляба, и козуначето, да пазим душата си и да не си позволяваме ние да ни пречупват хора и обстоятелства.“ 

А в навечерието на 24 май авторката говори и за духовността – като за най-важния ориентир на обществото. 


„Аз свързвам месец май с месец на духа… За светлината на знанието пред войнстващата посредственост, за интелекта и духовния имунитет пред услужливата бърза готовност на изкуствения интелект.“ 

„Автопортрет на дъжда“ е книга за онези тихи неща, които често подминаваме – приятелството, паметта, добротата, реката, светлината след дъжда. И може би точно затова премиерата ѝ се превърна в среща не само с литературата, а и със самите нас. 

Повече чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Евелина Стоянова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!