Актьорът Неделчо Стойчев - Дежо превърна загубата на зрението си в поезия

"Започнах да си играя с думите – и те ме спасиха"

Актьорът Неделчо Стойчев - Дежо, познат на публиката от театралната сцена и киното, представя първата си стихосбирка "Цветно...черно" на 26 май от 18:30 ч. на сцената на Славянска беседа.

Книгата се ражда след тежък житейски обрат - загубата на зрението преди 13 години. Но вместо тишина и отчаяние, в живота му идват думите и поезията.

"Стихотворенията почти всички са биографични. Някои са закачка, други са по-сериозни, има посветени на жена ми, на приятели… Но всичко е свързано с мен", разказва Дежо.

"Кажи ми какъв е цветът на вятъра"

Заглавието на стихосбирката идва от първото стихотворение, което написва след инцидента.

"Бях във Варненската военна болница. Донесоха ми радио и чух за конкурса "Зрящи сърца" по програма "Христо Ботев". Тогава си спомних едно заглавие на филм – "Кажи ми какъв е цветът на вятъра". И думите започнаха сами да се подреждат."

Така се ражда "Цветно...черно" -  книга, в която болката и иронията, тъмнината и светлината съществуват едновременно.

"Слънцето печеше черно"

Сред най-личните текстове в стихосбирката е "Лебедова песен" - стихотворение, което авторът нарича своя "творческа епитафия вместо биография".

В него Дежо говори откровено за деня, в който животът му се променя завинаги:

"Слънцето печеше черно
и мръкна лятото."

И още:

"Аз немощ пеех.
Лебедова песен."

С присъщата си актьорска чувствителност той превръща личната трагедия в образи, които звучат едновременно сурово и поетично.

Поезия, запомнена наизуст

Дежо не записва стиховете си сам. След загубата на зрението започва да ги диктува на близки приятели и на съпругата си.

"Трябва да кажа едно стихотворение поне сто пъти, докато се изглади. После още стотици пъти. Така ги помня."

Особено важна роля има неговият приятел Ники Господинов, който записва текстовете на компютър, следейки внимателно всяка пауза, точка и запетая.

"Държах да не се губи ритъмът и музикалността."

"Никога преди не съм писал"

Може би най-изненадващото е, че поезията идва в живота му едва след инцидента.

"Никога не съм писал стихове. Може би съм си играл с рими, но не и така. Изведнъж започна да ми харесва да подреждам думите."

Именно това "играене с думите" постепенно се превръща в начин за оцеляване, в нова сцена и нов живот.

"Невинаги стихотворението се излива изведнъж. Идва идея, после махам, добавям, оформям. Стремя се да има разказ, ритъм, музикалност."

От тъмнината към светлината

Историята на Неделчо Стойчев не е просто история за загуба. Тя е разказ за силата да започнеш отново, когато животът внезапно изгасне пред очите ти.

И може би точно затова "Цветно...черно" звучи толкова истински – защото е написана не само с думи, а с преживяна болка, памет и надежда.

Още в интервюто на Пламена Бачийска с Неделчо Стойчев в "Нощен Хоризонт".