Романът "Огънят: Историята трябва да звучи като настояще

Има книги, които идват като тежка, огнена, болезнена необходимост. Такава книга е новият роман "Огънят" на проф. Кирил Топалов. Писател, литературен историк, драматург, дипломат, човек, преминал през различни времена и обществени роли, но останал верен на словото и духовността.

Проф. Топалов е автор на десетки произведения: романи, пиеси, киносценарии, научни трудове. Бил е преподавател в Софийския университет "св. Климент Охридски", дипломат във Ватикана, Гърция и Малтийския орден, директор на Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий".

Част от книгите му са филмирани, а творчеството му отдавна е част от съвременната българска културна памет.

Новият му роман "Огънят" ни връща към София през XVI век и трагичната съдба на свети Георги Нови Софийски. Млад златар, превърнал се в мъченик на вярата. Освен исторически роман, това е и разговор за фанатизма и човечността, за избора между страха и духовната устойчивост, за пламъка, който унищожава, и онзи, който пречиства.

Проф. Топалов сподели за "Нощен Хоризонт" , че идеята за романа се е родила преди повече от половин век - още в студентските му години, по време на лекция на академик Петър Динеков за свети Георги Нови Софийски.

"Много да е странно, но идеята за тази история възникна преди повече от 54 - 55 години, когато бях студент в първи курс", спомни си авторът.

Романът ни връща към София през XVI век и трагичната съдба на Георги Нови Софийски – млад златар, отказал да смени вярата си и превърнал се в мъченик.

Проф. Топалов призна, че още тогава е започнал да си представя сцени и сюжет около съдбата на младия човек, осъден на изгаряне край църквата "Света София".

"Започнах да си фантазирам как ще напиша една пиеса за това как водят този 18-годишен красив и толкова вярващ младеж към кладата", каза той.

Днес, десетилетия по-късно, авторът е убеден, че романът е трябвало да бъде написан именно сега.

"Слава Богу, че тогава не го написах. Нямах този писателски и житейски опит, нито психологическата и философската зрялост, за да напиша този роман така, както го написах днес."

Според него историческият роман изисква не само талант, но и голяма житейска мъдрост.

"Да разкажеш една история отпреди много векове така, че читателят непрекъснато да прави връзки със своето настояще -  за това се иска голям житейски и професионален опит.“

Писателят подчерта, че историята не трябва да бъде просто реконструкция на миналото, а разговор със съвременния човек. Именно затова в "Огънят" темите за страха, фанатизма, вярата и духовната устойчивост звучат болезнено актуално.

Особено силно впечатление върху младия тогава студент прави житието на свети Георги Нови Софийски, написано от поп Пейо.

"В това житие има психология, има драма, има белези на истинска белетристика", отбеляза проф. Топалов.

По думите му всеки писател неизбежно влага частица от себе си във всеки герой.

"Писателят във всяко свое произведение пише за себе си. Във всички герои той влага свои черти."

"Огънят" се превръща не само в исторически роман, но и в размисъл за избора между страха и свободата на духа - тема, която остава съвременна независимо от епохата.

Още в интервюто на Станислава Пирчева с проф. Кирил Топалов.