Как се променя езиковата карта на света в сянката на войната в Украйна?

Утре е 24 май - денят, в който честваме буквите, думите и силата на просветата. Но докато ние празнуваме езика като мост, в много части на бившия съветски блок той се превръща в разделителна линия и политически инструмент. От Балтика до Централна Азия, руският език постепенно губи позициите си на „общ знаменател“, отстъпвайки пред националните езици в една нова геополитическа реалност.

В Естония класните стаи вече звучат различно. Властите взеха категорично решение: руският език няма да се използва в училищата. Обучението вече е изцяло на естонски - език, признат за един от най-трудните в света. Реформата, обсъждана с години, беше окончателно приета след нахлуването на Русия в Украйна. Промяната започна от най-малките - в детските градини и началните класове.

За някои семейства това е изпитание. Арина Манзикова, майка на четири деца, споделя:

"Хората, които живеят в Естония и възнамеряват да останат тук, трябва да знаят естонски - за работа и общуване. Но мисля, че някои основни предмети, като например математика, трябва да се преподават на майчиния език."

Подобен е пътят и на съседна Латвия. Москва очаквано реагира с обвинения в дискриминация, но Талин и Рига са категорични, че това е пътят към социална сплотеност. Според естонското министерство на образованието, разделението по езикови линии в училище само задълбочава пропастите в обществото.

Училищният директор Анна Зубова обаче признава трудността на прехода:

"За децата в четвърти клас е тежко - три години са учили на руски, а сега всичко е на естонски. Вярвам обаче, че стъпка по стъпка, година след година, ще става по-лесно."

Зане Вагнере - зам.-държавен секретар по международни въпроси, интеграция и медийна политика:

"Наблюдаваме, че много хора, за които латвийският не е роден език, започнаха да го използват повече. Те бяха мотивирани след огромната несправедливост и агресия, която се случва толкова близо до нас. Войната в Украйна определено беше катализиращ момент."

В естонския град Нарва, където рускоезичното население е мнозинство, политикът Алексей Евграфов предупреждава:

„Държавата трябваше да подготви основата - учебните платформи - така че това обучение да може да се случи по естествен път. Когато тази внезапна реформа беше въведена, правителството не се поинтересува дали училищата, учителите и децата са готови. Съгласен съм с много експерти, които казват, че това поколение деца, попаднали между колелата на тази реформа, рискува да стане изгубено поколение, защото не получават достатъчно знания."

Още по-остър е Михаил Сталнухин от общинския съвет в Нарва:

"Естонците имат нужда от хора, които са съгласни да работят на поточни линии, да сортират боклук на станциите за отпадъци, да карат камиони за малко пари, да бъдат касиери в магазини. Искат да превърнат руснаците в социални парии."

Напрежението не подминава и културата. В Рига общината забрани на Руския театър да рекламира постановките си на руски език. Въпреки това държавното финансиране за театъра продължава. Директорът му Дана Бьорк:

"Ще се борим неуморно срещу популистките атаки срещу руския език, руската култура и всичко, свързано с думата ‘руски’. Искаме и продължаваме да разделяме тези две понятия. Има лоши хора, има добри хора, а езикът и културата по принцип не принадлежат на никого."

Актьорът Иван Стралцо обобщава човешката страна на казуса:

"Аз съм от Беларус. Не мога да се върна там, а тук, в Латвия, намерих нов дом. Затова трябва да говорим всички езици, които можем. Трябва да се разбираме един друг. Това е най-важното - да се разбираме."

Промени има и в Централна Азия. В Казахстан, където етническите руснаци са около 15% от населението, се наблюдава бум в изучаването на казахския език. Алмагул Егенова, директор на център за обучение по казахски, отбелязва:

"Напоследък желанието за обучение по казахски език много нарасна. До 2020 г. имаше голямо търсене сред държавните служители. А след това и сред обикновените хора, други националности, представители на бизнеса, нотариуси, медицински работници."

Лидия Хан, учителка по английски:

"Казахският започна да се възражда. Навсякъде се вижда как младите хора говорят казахски."

Като символичен беше определен моментът през есента на 2023 г., когато президентът Касим-Жомарт Токаев избра да говори на казахски по време на пресконференция с Владимир Путин. Въпреки това, за разлика от Балтика, тук руският остава „социален трамплин“ - път към по-добро образование и работа.

В Киргизстан и Таджикистан руският запазва официален статут, а всяко преименуване на улица или насърчаване на националния език се следи строго от Москва, която често предупреждава за „преследването на рускоезичните“ - аргумент, който Кремъл използва за оправдание на войната срещу Украйна.

Езикът е памет и идентичност, но в днешния размирен свят той е и избор на принадлежност, а политиците нерядко избират да чертаят нови граници чрез думите. А истината е, че, както казва актьорът Иван Стралцо, целта на всеки език е една: да се разбираме.