Във Великобритания в един-единствен район ще се реши кой да е премиер

В някакъв момент след изборните резултати изглеждаше, че премиерът Киър Стармър е пътник, след като дори авторитетните министри на вътрешните и на външните работи го призоваха да определи график за оттеглянето си и по този начин най-безболезнено да бъде извършена смяна на лидера на партията и премиер на страната, но поради липсата на консенсусен приемник и факта, че Анди Бърнам не е депутат, като че ли нещата се поуспокоиха малко. А и премиерът все още се радва на солидна подкрепа от лоялни депутати. Да смятаме ли обаче г-н Джоунс, че рано или късно надпревара ще има?

"Надпревара, изглежда, ще има. Сега цялото внимание е насочено към Анди Бърнам - кмета на Манчестър, който иска да се завърне в парламента. Той е смятан потенциално за най-силния кандидат, който може да измести Стармър, но, разбира се, първо трябва да спечели мястото в този избирателен район на север от Манчестър. Бърнам обаче ще бъде изправен пред сериозно предизвикателство от страна кандидата на партията "Реформирай Обединеното кралство". "Реформаторите" се представиха доста добре в района на Манчестър и изобщо в цяла Англия на местните избори на 7 май и се надяват да повторят това добро представяне на тези частични избори и да попречат на Анди Бърнам да стане депутат и евентуално премиер на страната. Всичко все още е много несигурно.

 

Ако Бърнам се завърне в парламента, най-вероятно ще има надпревара за лидерство и той със сигурност ще бъде един от кандидатите за постовете на Стармър. На този етап знаем, че друг потенциален кандидат е подалият оставка министър на здравеопазването Уес Стрийтинг. Ако Бърнам загуби частичните избори и не влезе в парламента, то тогава левицата в партията или "меката левица", както понякога я наричат, почти със сигурност ще издигне друг кандидат, който да се бори срещу Уес Стрийтинг и дясното крило на партията. Такъв кандидат може да бъде Ед Милибанд, министърът на енергетиката, който по едно време беше лидер на партията и остана в историята като загубил общите избори през 2015 година срещу консерватора Дейвид Камерън.

 

Друг потенциален кандидат е Анджела Рейнър, която също е от "меката левица" и която прояви интерес към високия пост. Но ако Бърнам се завърне в парламента, мисля, че лявото крило в партията ще се обедини зад него. Все още обаче е рано да се говори нещо със сигурност, има още много време преди да се стигне до надпревара."

 

Очаква се "реформаторите" на Найджъл Фарадж да се представят силно в Мейкърфийлд и да създадат ядове на Анди Бърнам. Дали обаче техният кандидат може да надделее в Мейкърфийлд?

 

"Реформаторите" се представиха доста добре в Манчестър и на много места в Северна Англия. На Бърнам обаче се гледа като единствения лейбъристки политик, който може да победи "реформаторите" в момента, защото е кмет на Манчестър и предградията вече от доста време. Той е много популярен в родния си град. Смята се, че е свършил добра работа като кмет. Манчестър е една от най-бързо развиващите се икономики в Обединеното кралство през последните 10 години и то по време, когато по-голямата част от страната е в икономическа стагнация. Дори Лондон загуби част от блясъка си и от икономическата си мощ. Манчестър е в добро положение и това, разбира се, поражда подкрепа за Анди Бърнам. 

 

Макар че е истински лейбърист, Бърнам може да използва положението си като ефективно се представя за опонент на доста непопулярното лейбъристко правителство на Киър Стармър в Лондон. Поради факта, че не е депутат, той може да каже на гласоподавателите: "Гласувайте за мен, защото аз не съм част от статуквото на лейбъристите в Лондон и ще се опитам да сваля премиера, ако стигна до парламента"."

 

И Стрийтинг, и Бърнам вече направиха изявления относно своите виждания за бъдещето на страната, за политиката, която трябва да следват, като не се поколебаха да говорят и за Брекзит като препратка за бъдещите отношения с ЕС.

 

"Трябва да сме наясно, че Обединеното кралство няма да се завърне скоро в ЕС. Прав сте като казвате, че Брекзит отново се превръща в предизборен въпрос. Това стана най-вече след като Уес Стрийтинг заяви преди дни, че напускането на ЕС е било катастрофално за Обединеното кралство, и се закани да върне страната в блока. Стрийтинг обаче не посочи срокове и дори да стане министър-председател едва ли в рамките на този парламент той ще предприеме решителна стъпка в такава посока.

 

 

 

Не мисля, че Бърнам или Стрийтинг ще действат по-смело от Стармър по отношение на ЕС. Ще продължат да градят мостове, но преговори за членство не са на масата. Що се отнася до ЕС, той си има свои приоритети, свой дневен ред и не се интересува от скъпи начинания. А и Стармър, на всичкото отгоре, не притежава способността да преговаря. За разлика от Бърнам, който е много добър комуникатор, какъвто е и Стрийтинг."

 

Като споменахте Брюксел, в "Таймс" или "Файненшъл таймс" всъщност излезе реакция на европейците по отношение на приказките за завръщането на Обединеното кралство в ЕС, която гласеше, че вратата за британците към общия европейски дом остава широко отворена, но не и по правилата на Лондон.

 

"Ако ще се завръщаме в ЕС, това ще бъде при различни условия. Ще бъде и по-трудно да се спечели референдум, защото ще се очаква да се присъединим към еврото, да се присъединим към Шенген, ще загубим привилегиите, които имахме по време на бившето ни членство. Това не е атрактивно за много от британците. Дори за хората, които гласуваха за оставане в ЕС. Както и да е, това си остава много хипотетично в перспектива и няма как да се случи по някакъв смислен начин през следващите 2-3 години до края на този парламент."

 

Да се върнем към Анди Бърнам, с когото са свързани надеждите за по-добро управление на страната. Наричат го "Кралят на Севера". Защо той е толкова популярен?

 

"Защото той е от Манчестър, истински "манкюниън", както се наричат местните. И свърши много добра работа до сега. Възползва се от увеличените правомощия на някои от новите кметове на големи градове, което се отнася и за Бирмингам в Мидландс и за самия Лондон. Всеобщо е мнението, че Великобритания твърде дълго е била прекалено централизирана. Идеята да се даде повече власт на общините всъщност е от времето на Тони Блеър.

 

Спор няма, че Бърнам е един от най-успешните кметове на големите метрополии. Манчестър сам по себе си е важен град и иска да се приема неофициално като столица на Северна Англия. Бърнам е все още млад - на четиридесет и няколко години. Той е свеж, енергичен, умее да комуникира. Основната критика към Киър Стармър е, че е "вдървен" в общуването си. Трудно намира общ език с аудиторията и не може да говори на езика, който обикновените хора биха желали. Не е спонтанен. Има добри намерения, но не е в състояние да ги изрази както трябва. Това е една от причините хората да са уморени от него и да искат да го махнат. Очевидно икономическата ситуация, както във Великобритания, така и по света, като цяло, не му помага изобщо. Правителството му допусна някои глупави грешки и плати висока цена за това."

 

Киър Стармър изглежда се е окопал дълбоко и храни надежда, че може и да не се стигне до надпревара. Той пое отговорност за злополучните избори, но каза, че няма да подава оставка, и се зарече да изпълни мандата си с обещаните промени.

 

"Стармър е много твърдоглав. И смята, че може да се задържи, отчасти като разединява опонентите си. Това върви добре засега, отчасти, защото Бърнам не е в парламента и не представлява непосредствена заплаха - тепърва трябва да печели частични избори. Ако Бърнам не спечели, кой знае какво би се случило. Много е вероятно Стармър да се задържи на власт.

 

Работата е там, че при Лейбъристката партия е много по-трудно да отстраниш премиер, отколкото е при консерваторите. Защото всеки претендент за поста трябва да получи подкрепата на поне 81 депутати, за да се задейства процедурата за надпревара за лидерство. А дори и след това, разбира се, никой няма гаранция, че ще спечели. Лейбъристката партия в момента изглежда наистина разединена между тези, които мислят, че е доста опасно да сменят лидер по средата на парламентарния мандат и при толкова несигурност по света, и останалите, които искат тази смяна.

 

Едно от нещата, с които Стармър се справи добре и за което са съгласни повечето хора, е външната му политика. Той се справи с Тръмп изненадващо добре. Радва се и на добри отношения с ЕС, където го смятат за човек, на когото може да се вярва и да се разчита. Рисковано е, винаги има риск при смяна на лидер в такива времена и Стармър очевидно ще заложи на това. Това означава, че някои хора биха желали да продължат напред с него."