Означава ли енергийният шок стагфлация в САЩ?

Месеци преди междинните избори за Конгреса, американците усещат все по-осезаемо по джоба си войната, която президентът им започна в Близкия изток. Годишната инфлация в Съединените щати удари миналия месец 3.8 %. Основната причина за поскъпването на основните стоки и услуги е затварянето на ключовия път на петрола - Ормузкия проток. 

 

Въпреки че Уолстрийт изпраща силна седмица, очакванията на инвеститорите са за стагфлация, а единственият въпрос е колко дълго ще продължи поредната близкоизточна криза.

 

Колкото по-дълго продължи блокадата на Ормузкия проток, толкова повече ще растат инфлацията и несигурността на пазара на труда в САЩ. Все пак, негативният ефект от Иранската война се уравновесява донякъде от факта, че страната е нетен износител на петрол, и от бума на инвестициите в изкуствен интелект, посочи Луц Килиан, вицепрезидент на Федералния резерв в Далас.

Пред БНР той се въздържа от коментари за паричната политика в Съединените щати и възможните ходове на новоизбрания ръководител на Федералния резерв Кевин Уорш.

 

"За да разберем какво се случва, трябва да се върнем към лятото на 2022-ра. Тогава инфлацията в Съединените щати достигна близо 9% - нещо нечувано от началото на 80-те години на миналия век. Как се случи това? Има три основни причини. Едната се крие в допълнителните приходи от правителствени помощи и федерални програми за стимулиране. Заради проблемите по веригите на доставки обаче компаниите не можеха да си набавят необходимото. Естествено, цените се повишиха.

 

Това се подсилваше от поведението на хората, които си стояха вкъщи и пренасочиха разходите си от услуги към стоки, защото не можеха да излязат на вечеря в ресторант или да отидат на почивка. Индустрията обаче не можеше да отговори на темпото на доставки и това допълнително влоши ценовия натиск. Понякога хората обръщат внимание и на руската инвазия в Украйна, която повиши световните цени на зърното и природен газ. Това не беше фактор в Съединените щати, защото покачването на цените на петрола не беше много съществено или трайно. Освен това пазарът на природен газ тук, в Америка, донякъде е изолиран от случващото се в Европа.

 

Политическият отговор на този скок на инфлацията бе федералният лихвен процент да бъде постепенно повишен. Той достигна около 5% в средата на 2023 година, когато започна лека-полека облекчаване. Идеята беше да се създаде ефектът на меко кацане, така че инфлационният натиск да намалее бавно, без да се потиска възстановяването на икономиката. Инфлацията спадна до около 2,5% - очевидно все още е над дългосрочната цел от 2%. Спадът се забави до момента, в който дойде войната в Иран. Тя оказа допълнителен натиск за покачване на цените. Така стигнахме до годишна инфлация от 3,8% през април."

"Проучване на Федералния резерв на Далас ни помага да си отговорим на този въпрос. В него се приема, че недостигът в световните доставки на петрол е 15 процента, при положение че Ормузкият проток е до голяма степен затворен, но част от петрола се пренасочва по тръбопроводи. Предполагаме, че ще настъпи постепенно възстановяване на петролните потоци след първото тримесечие, когато протокът е затворен. Според симулацията цената на американския лек суров петрол WTI от март до май се повишава до около 93 долара за барел (което не е далеч от това, което всъщност виждаме в данните), последвано от постепенен спад.

 

Като пренесем този модел върху инфлацията годишният основен темп на инфлация за 2026 година (в четвъртото тримесечие спрямо четвъртото тримесечие на предходната година) ще бъде допълнителни 0,6 базисни пункта заради ефекта от затворения проток. Съответният основен темп на инфлация ще бъде още 0,2. Едногодишните инфлационни очаквания, краткосрочните инфлационни очаквания, достигат пик от още 0,4 през второто тримесечие.

 

Дългосрочните инфлационни очаквания - 5- до 10-годишните очаквания на домакинствата, по същество реагират много, много малко. Това, което също показваме, е, че ако търговията остане затворена за повече тримесечия, да речем за три, ефектът наистина би бил много по-голям. При общата инфлация допълнителният ефект би бил от 1,1 пункта годишно и 0,3 пункта за тримесечие."

 

"Точно така, но шокът не е отшумял, въпреки че акциите се покачват. Но като говорим за индустрията, трябва да погледнем върху различните сектори. Така че може би първо ще си помислите за американската петролна индустрия. Как реагира тя на по-високите цени на петрола? Реакцията бе доста приглушена. Причината е, че никой не знае колко дълго цената на петрола ще остане висока.

 

Всички се притесняват, че ако вложат всичко на този етап, в крайна сметка ще загубят. Разбира се, ще има известно увеличение на добива на петрол, но то ще бъде минимално в сравнение с недостига, който изпитваме в момента. За други инвестиции в секторите, различни от петролния, очевидно по-високите цени са лоша новина. По същество, когато петролът поскъпва, това намалява очакваната възвръщаемост на капитала, а резултатът е, че инвестициите намаляват.

 

Когато погледнете данните, картината не е съвсем ясна, защото петролната криза не е единственото нещо, което се случва. Имаме и бум на изкуствения интелект и в него са голяма част от американските инвестиции. Това означава, че като цяло инвестициите изглеждат доста стабилни, но по същество трябва да говорим за два различни свята - светът на изкуствения интелект и светът без изкуствен интелект."

 

"Отговорът е сложен, защото структурата й се е променила много. Съединените щати бяха основен вносител на петрол, защото потреблението надхвърляше собствените добиви. Разликата трябваше да се внася. Това означаваше, че ако цената на петрола се повиши и цената на бензина на бензиностанцията се повиши, допълнителните пари, които плащате като потребител, за да заредите колата си, ще отидат при производителите на петрол, които обикновено са в чужбина, например в Саудитска Арабия.

 

Това означава, че покупателната способност на американския потребител спадаше, а е малко вероятно саудитците да изхарчат спечеленото в Съединените щати. По-ниска покупателна способност означава и по-малко търсене, което пък се отразява върху производството. Това е опитът ни от 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век.

 

В днешния свят Съедините щати всъщност са нетен износител на суров петрол и рафинирани продукти. Да предположим, че живеем в свят, където имаме балансиран нулев търговски баланс на петрол. В този случай, този механизъм, който току-що описах, вече не работи, което означава, че каквото и да похарчите на бензиностанцията, няма да отиде в Саудитска Арабия, а в Тексас и Ню Мексико, където се намират петролните компании.

 

Тогава въпросът не е дали се е променила съвкупната покупателна способност, а кой ще похарчи тези пари и как? Тези пари се рециклират - например чрез по-високи цени на акциите на петролните компании, чрез създаване на високоплатени работни места в Тексас, за да се стимулира още производство или чрез получаване на лицензионни възнаграждения за това, че позволявате компаниите да използват земята ви, където има петролни залежи. Във всички тези случаи това би се върнало обратно в икономиката. Тогава говорим за съвсем различна история.

 

Очевидно е, че има причини да бъдем скептични относно това "рециклиране". Може да отнеме много време или никога да не се случи, защото някой богат инвеститор може да реши да вложи тези средства в спестовната си сметка или да ги похарчи за финансови активи в друга държава. Разполагаме със съвсем малко данни, за да изучаваме това явление и все още не можем да оценим какво означава кризата в Иран върху потреблението в Съединените щати."

 

 

"Да, и това е, което обикновено се случва в отговор на такива шокове в цените на петрола. Това означава, че реалната ви заплата, коригирана спрямо инфлацията, намалява. В известен смисъл това е необходимо, за да се справим с този шок. Да предположим, че синдикатите или някой друг успеят да повишат заплатите със същия темп като цените, така че реалната заплата да остане постоянна. Тази реална заплата обаче би била твърде висока, предвид действителния недостиг в икономиката, и това би създало безработица."

 

 

"Нямаме обаче много добра представа за мащаба. Сега не е ясно дали това непременно ще остане така, защото очевидно, ако очакваната норма на възвръщаемост на капитала е намаляла с по-високите цени на петрола, ще има по-малко инвестиции като цяло. Ако инвестициите и производството спаднат, ще има по-малко търсене на работна ръка. Въпросът е и доколко увеличението на инвестициите в изкуствен интелект компенсира това."

 

"Ако високите цени на бензина ви притесняват, ще е трудно. Имаше предложения за данъчна ваканция, но ако погледнете федералния данък върху бензина в Съединените щати, той е само няколко цента на галон. Така че дори и да успеете да приложите тази мярка, това ще бъде капка в морето от гледна точка на потребителите, изправени пред по-високите цени."

 

 

"Шокът, който наблюдаваме в момента от войната с Иран, очевидно е стагфлационен, защото оказва натиск върху инфлацията и намалява реалната активност. Колко силно е въздействието му и какво се случва с икономиката като цяло? Това е потенциално различен въпрос, защото зависи от други събития.

 

Вече обърнах внимание на факта, че преживяваме бум на изкуствения интелект. Свидетели сме на "надпревара между ефектите" - надпревара между бума на изкуствения интелект и войната в Иран. Много зависи от продължителността ѝ и цената на петрола. Така че бих внимавал с прогнозите."