Донка Антимова: Нашите книги не хапят

В детския отдел на библиотеката към Народно читалище „Развитие 1869“ във Враца можеш да срещнеш човек, за когото книгите не са просто инвентар, а съдба.  Тя е на 37 години и има педагогическо образование. Отдадена е изцяло на мисията си да разпалва в малчуганите интереса към четенето. С врачанската библиотекарка в "Горещи сърца" ни среща нашата кореспондентка във Враца Ива Антонова. 

 

За смисъла на професията и скритото призвание

За Донка Антимова трите години в детския отдел са естествено продължение на вътрешната ѝ потребност да бъде полезна на най-малките. Тя не възприема ежедневието си като рутина, а като съкровено отдаване.

 

„Детските съдби, детските истории за мен са ежедневие и за мен са нещо, което е като... не мога да го определя като по-скоро като работа, а като призвание.“

 

За болката от празните читални и „изгубените“ родители

Най-голямото разочарование в ежедневната ѝ работа е липсата на отношение от страна на най-близките хора на децата. Донка Антимова разказва с огорчение за една малка масичка пред библиотеката, на която са поставени книги с приказки.

 

„Най-много ме натъжава фактът, че когато мине детенце и прояви интерес да разгледа книжките, неговата майка просто го дърпа и казва: „Ела, ела, ще ти купя сокче.“ Нашите книги не хапят. Това е... вие знаете, колкото и клиширано да звучи, но книгите са прозорец към света... Четящите родители възпитават четящи деца.“

Тя открито споделя и мнението си за съвременната реалност, в която материалното и технологиите изместват духовното общуване:

„Това са родители, които нямат интерес към друго, освен от начина, по който изглеждат, колкото и така да звучи, и от това да имат скъп телефон, на който да пускат клипчета на своите деца.“

 

За личния пример и вълшебството вкъщи

Възраждането на интереса към четенето според нея е невъзможно без лична следа и спомен от дома. Затова тя често се връща към собственото си детство и начина, по който самата тя е възпитава своето дете.

 

„Примерът - моята майка имаше много голяма библиотека, когато ние с моя брат бяхме деца. Вкъщи имаше една огромна библиотека. Примерът - когато виждаш, че майка ти е отворила книга, ти няма как да не я последваш. Това става някак инстинктивно... имам и прекрасна дъщеря на 14 години. Тя как се научи да чете? Аз я научих.“

 

За свещения ритуал на четенето и романтичните бягства

В свят, доминиран от дигитални формати, Донка Антимова остава верен и безкомпромисен пазител на класическата хартиена книга. Вечер, когато остане сама със страниците, тя умишлено търси истории, които топлят душата и я откъсват от реалността - романтични светове, където принцът на бял кон все още съществува.

 

„Аз чета вечер. Не си правя никаква напитка. Обичам да съм сама в стаята, да ми е тихо... Книжките не обичат храната, не обичат и водичката, не обичат и питиетата, не обичат мръсни ръчички, защото по този начин можем да увредим страниците... Много обичам да си слагам книгата в един калъф, който ми е подарък от един много специален за мен човек... Предпочитам да чета винаги на хартия. Никога не съм слушала нищо електронно... Всяка една книга има своята история, своята индивидуалност. Предпочитам по-разтоварващи четива. Обичам романтични романи.“

 

За вкусовете на днешните деца и носталгията по корените

Като човек, който ежедневно общува с подрастващи, включително чрез инициативи като „Мисия: лятно четене“ - тя има преки наблюдения върху това какво вълнува съвременните малчугани.

 

„Нашите четящи деца, разбира се, че се вълнуват от новите истории под формата на комикси, които сега са много нашумели, но винаги вървят ръка за ръка с българските народни приказки и с препоръчителната литература. Повечето деца изобщо категорично не са чували за Хитър Петър, но пък носталгията на родителите понякога ги връща към тези истории.“

 

Формулата за баланс и посланието на едно горещо сърце

В края на деня, въпреки умората от битката за детското внимание, врачанската библиотекарка намира своя вътрешен мир в простите неща и в ясното съзнание за добре свършената работа.

 

„Здрав разум и горещо сърце. В 99,9 от случаите не сънувам... Обичам да си лягам рано, защото сутрин ставам много рано и по този начин си поддържам духа, тялото и разума здрави. Пожелавам здраве, пожелавам вълшебни истории и повече четящи деца на четящи родители.“