Крум Филипов: Човекът е удивителен знак

"Само в една точка опира земята, всичко останало е в небето"

На 24 май, когато България празнува буквите, словото и духа, режисьорът, поет и писател Крум Филипов говори така, сякаш разгръща стара книга – с обич към езика, към паметта и към онова невидимо убежище, което културата дава на човека.

Поводът е не само празникът на светите братя Кирил и Методий, но и новата му книга "3 D (ТРИ DЕТСТВА)", която предстои да излезе от печат.

В книгата "Константин Кирил Философ – АБВ на Ренесанса“ – знаменитата книга на Владимир Топенчаров, посветена на драматичната битка за правото на славянско слово и писменост се казва:

"За да победи славянската кауза, е била нужна силна държава. И тази държава е България."

Думите звучат не като урок по история, а като напомняне за нещо много по-дълбоко - че българската култура никога не е била само украшение, а въпрос на оцеляване и духовна независимост.

"В моето Устово думите не бяха звук, а цвят"

Крум Филипов се връща към детството си в родопското Устово - място, което нарича своето "Макондо".

Споменът му за 24 май е жив и почти кинематографичен - факелно шествие, деца с букви в ръце, светлини в тъмното и планината, която пази всичко това като древна тайна.

"Подготвяхме факлите от сутринта  - чия ще гори по-дълго. Думите там не бяха просто звук. Те имаха цвят. И мирис. И радост."

За него празникът на буквите остава едно от най-светлите преживявания в живота - редом с Коледа и Великден.

"Тези имена ни защитават"

В разговор за настоящето, тревогите и страха от времето, в което живеем, режисьорът неочаквано стига до имената на големите български творци.

"Аз бях защитен от имената, които споменахте - Петър Увалиев, Радичков, Валери Петров. Чувствам се в тях като в шепа българин."

"В духа на българина има нещо, което го брани - ние сме защитени!"

Според него именно културата е онова, което държи българина "във вертикала".

"Гръбначният стълб е стълба към небето."

И може би затова 24 май е празник, който успява да обедини всички - отвъд политика, тревоги и разделения.

"Човекът е удивителен знак"

Новата книга на Крум Филипов започва с едно кратко, почти афористично изречение:

"Човекът е удивителен знак. Само в една точка опира земята, всичко останало е в небето."

Това е и философията на целия разговор - че човекът е същество между земята и духа, между страха и надеждата, между делника и словото.

А българският език, буквите и литературата остават онова пространство, в което можем да се приютим.

"Само великото възпитава“, каза Крум Филипов. "Аз съм възпитан от Радичков."


Крум Филипов завършва Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1995) и Режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (2001) - в класа на проф. Иван Добчев. Дипломният му спектакъл „Кървава сватба“ от Ф. Г.  Лорка, поставен на сцената на ДТ „Никола Вапцаров“ – Благоевград, е номиниран за Аскеер. След завършването на обучението си в НАТФИЗ започва да се занимава с режисура – спектаклите му, сред които „Viktoria“ (по разказа „Болки на душата“ от Ингмар Бергман), „Мармаладов“ (по „Престъпление и наказание“ на Ф. М. Достоевски), „Автопортрети за разпознаване“ – в съавторство с Юлия Огнянова и Емилия Ованесян, „Змейова сватба“ (по текстове на Пею Яворов, Тадеуш Ружевич, Васко Попа и Чеслав Милош), са награждавани на значими театрални форуми в България и чужбина,. Сценарист и режисьор е на музикални видеоклипове, многократно излъчвани в национален ефир. Автор е на документални филми, някои от които са номинирани за наградата „Пловдив“, а за филма „Изповед“ (за пианиста проф. Георги Петров) - получава наградата „Златен ритон“. От 2009 г. работи като сценарист и режисьор на седмичното предаване за изкуство и култура „Метафора“ по БНТ 2. Снима (по покана на продуцентите на документалната поредица на БНТ 1 „Умно село“ - Влади Люцканов и Антоанета Бачурова) портретните филми за Божана Апостолова, Кольо Карамфилов, Ясен Гюзелев и Палми Ранчев. Стихове пише от малък, но рядко публикува. През 1994 г. става лауреат на Десетия национален конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, а на следващата година печели Първа награда в литературния конкурс „Яворов“ – гр. Поморие. През същата 1995 година издава и първата си стихосбирка „Затръшнато небе“, удостоена с голямата награда на БНР за „най-ярък дебют в литературата“. През 1996 г. получава една от трите годишни награди за литература на радио „Дойче веле“. Автор е също на стихосбирките "Воден знак" (2013) и "Писма до сина ми" (2022), както и на романа "Синът на авиатора" (2018).

В разговора ще чуете и записи от Златен фонд - Валери Петров, Петър Увалиев, Йордан Радичков.

Още в интервюто на Кармен Манукян с Крум Филипов в "Нощен Хоризонт".