Чернолик събра поколения в навечерието на Курбан Байрам

В навечерието на Курбан Байрам силистренското село Чернолик събра поколения около ароматите на старата турска кухня, ритуалите на сватбената традиция и пъстротата на носиите, пазени като семейна памет. Празникът на бита и традициите на местната общност се превърна в среща между минало и настояще – с вкус на кешкек, аромат на кафе и истории, които продължават да живеят в домовете на хората.

В селото се усещаше аромат на прясно изпечени кори, мляко, канела и сушени плодове. Жените подреждаха трапезите бавно и с внимание – така, както са го правили поколенията преди тях. Най-възрастната участничка, която точеше кори, е на 90 години, а най-младата – едва на 28.

„Кори за баницата се приготвят без яйца, а се заливат със сметана“, разказа Айлин Бекир, секретар на Народно читалище „Неофит Рилски“ в Чернолик.

Празникът на бита и традициите събра жители и гости в навечерието на Курбан Байрам – един от най-светлите празници за мюсюлманската общност, подчерта кметът на Община Дулово инж. Невхис Мустафа, която е родом от Чернолик.

За значението на празника и неговото място в местната традиция разказа и краеведът от селото Невзат Чавушоглу.

На събитието бяха представени ястия от миналото – кешкек, млечна супа, сутляш и ошав. Майстори на местната кухня показаха и тънкостите в приготвянето им, като предизвикаха интереса на гостите.

Особено внимание привлече ревюто на традиционни носии – дрехи, които и днес се пазят в ракли и гардероби и се предават от майки на дъщери. Везбите, шалварите и накитите разказваха истории за празници, сватби и семейна чест.

Гостите се запознаха и със старите сватбени обичаи, съхранени в селото. В Чернолик все още се помнят женските събирания с кафе в дома на булката преди сватбата, както и „татлъ ракъ“ – сладката кайсиева ракия, която мъжете отпивали в дома на младоженеца.

Вечерта преди сватбата е и времето за „къна геджеси“ – ритуалът с къна, в който младата жена символично се сбогува с бащиния дом.

Празникът върна участниците и към историята на Чернолик. Според османските архиви първите сведения за селото са от края на XVII век, припомни Невзат Чавушоглу.

„Чобанинът се жени и има двама сина – единият се заселва в село Любен, а другият поставя началото на Чернолик“, разказа той.

Днес селото продължава да живее, макар много от жителите му да работят в Европа и Турция. Всяко лято обаче те се завръщат у дома, посочи кметът на селото Бейджан Исмаил.

И може би именно в това е силата на Чернолик – в способността да пази жива паметта. В ароматите на старата кухня, в песните на жените, в носиите, извадени от раклите, и в историите, които се предават от поколение на поколение.

В навечерието на Курбан Байрам селото още веднъж показа, че традицията не е минало, а жива връзка с корена.