От деня

Новина

Патриарх Даниил: Днес честваме не отминали събития, а своето духовно просвещение

Днешният празник бележи онази неразкъсваема хилядолетна връзка на нашия народ с християнското Предание, което е в основата на европейската цивилизация, изтъкна българският патриарх

Българският патриарх Даниил произнася слово на церемонията за Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност се провежда пред Националната библиотека - 24 май 2026 г.

Българският патриарх Даниил произнася слово на церемонията за Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност се провежда пред Националната библиотека - 24 май 2026 г.

СНИМКА: БТА

Размер на шрифта

"Днес ние честваме не някакви отминали исторически събития, а празнуваме своето собствено духовно просвещение. Днес ние честваме неповторимата възможност да творим на наш роден език, да пишем и четем на азбука, сътворена от свети мъже, да участваме в диалога с други народи и култури с достойнство, без чувство на малоценност, а с благодарното съзнание за причастност към хилядолетната християнска духовна, книжовна традиция".

Това каза българският патриарх и Софийски митрополит Даниил по време на тържествената церемония пред Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", където отслужи празничен водосвет за Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Патриархът подчерта, че 24 май не е само възпоменание за исторически събития, а празник на собственото духовно просвещение на българския народ. Той подчерта, че Денят на светите братя Кирил и Методий е повод българският народ да се вдъхнови и да се просвети чрез делото на създателите на славянската писменост.

Патриарх Даниил посочи, че празникът бележи хилядолетната връзка на българския народ с християнското Предание, което стои в основата на европейската цивилизация:

"Ние сме част, неразделна част от една историческа тъкан, в чийто златоткан център се намират православната вяра, Светото евангелие, новата Христова заповед за любовта", каза патриархът. Той отбеляза, че българите са продължители, носители, но и смирени пазители на хилядолетна духовна традиция, свързана със светите братя Кирил и Методий и техните ученици.

В словото си патриарх Даниил призова да не се забравят духовните корени и традиции на народа. "Ние не сме дърво без корен, а имаме своята непоклатима основа във вярата на светите братя, в тяхната мъдрост, в тяхната любов към Бога и към ближния", каза той. 

В края на словото си Даниил отправи благопожелание към учителите, преподавателите, студентите и учениците. По-рано патриарх Даниил взе участие и в тържественото шествие от Президентството до Народната библиотека по повод 24 май.

(24 май 2026) Патриаршеска Света литургия в митрополитския катедрален храм "Света Неделя".

СНИМКА: БТА

Слово на Българския патриарх Даниил на Молебена в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност (пълен текст):

"Сред множеството празници в нашия календар има един, който е едновременно изконно християнски и дълбоко български – това е Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

"Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него" и ние като народ (срв. Пс. 117: 24); да се вдъхновим от него и ние, като християнска общност; да се просветим с неговата светлина и ние като чеда на светите Братя равноапостолните Константин-Кирил Философ и Методий. "Методий, който заради Христовата светлина презря всички красоти на света и в ангелски образ крепко воюва за Небесния Цар; и Кирил, който от отрочество избра премъдростта за своя съжителница и дадените му от Бога таланти удвои за Негова слава" (стихири на вечернята на 11 май, гл. 2).

Днешният празник бележи онази неразкъсваема хилядолетна връзка на нашия народ с християнското Предание, което е в основата на европейската цивилизация. Да, братя и сестри, ние сме част, неразделна част от една историческа тъкан, в чийто златоткан център се намират православната вяра, светото Евангелие, новата Христова заповед на любовта.

Ние сме продължители, носители, но и смирени пазители на хилядолетна духовна традиция. Ние сме посветени в нелъжовната вяра на светите Апостоли, на добропобедните мъченици, на богопросветените светители, на христоподражателните подвижници на благочестието.

Ние сме чеда на светия благоверен цар Борис – Михаил Покръстител, на светите равноапостолни Братя Кирил и Методий, ние сме ученици на техните свети Ученици – чрез тях сме избрани и призвани да бъдем светлина на света и сол на земята (срв. Мат. 5:13-14).

Да не забравяме, че нищо не започва от днес, тук и сега, без връзка с това Свещено Предание, без памет, без свяст, както често пъти се опитва да ни внуши горделивата злоба на деня (срв. Мат. 6:34). Ние не сме дърво без корен, а имаме своята непоклатима основа във вярата на светите Братя, в тяхната мъдрост, в тяхната любов към Бога и към ближния, в тяхната грижа за книжовността и просветата. Наша привилегия, но и наша голяма отговорност е, че сме просветени във вярата от свети отци със свят живот.

Макар и малък народ, малко стадо, но ние не сме сами. Имаме до себе си молитвено множеството на нашите прадеди, отци и майки, братя и сестри, които живяха според Божиите заповеди, трудиха се безропотно и неуморно, за да ни има днес нас на тази земя, и завършиха земния си живот в мир и покаяние. Те са нашето "по-добро Аз". Те са нашите небесни покровители.

Те са примерът, който трябва да оставим на нашите чеда. Припомняйки си с признателност и умиление за светите Братя и техните Ученици, които дадоха "на вси словене книга да четат", ние стоим с благоговение не само пред спомена за тях, а пред самите тях – пред техните милващи, загрижени, богопросветени лица, които гледат на нас с любов, но понякога и с тревога.

С любов, защото те са нашите Отци във вярата, те са ни родили за Христа; но с тревога, защото виждат нашето лутане и неспокойство, залитанията ни в чуждопоклонство и идолопоклонство, разединението ни, липсата на радост и надежда, изстиването на любовта. И се молят пред едничкия Цар на царете, пред Премъдростта Божия, пред нашия Господ Иисус Христос, за всички нас – духовенство, държавници, университетски преподаватели, учители, студенти, ученици, малки и големи. Днес ние честваме не някакви отминали исторически събития, а празнуваме своето собствено духовно просвещение.

Днес ние честваме неповторимата възможност да творим на наш роден език, да пишем и четем на азбука, сътворена от свети мъже, да участваме в диалога с други народи и култури с достойнство, без чувство за малоценност, а с благодарното съзнание за причастност към хилядолетната християнска духовна и книжовна традиция.

По молитвите на светите Братя Кирил и Методий и на техните свети Ученици благопожелаваме на всички дейци на просветата, книжовността и културата, на преподавателите и на всички студенти и ученици, неоскъдяващата Божия благодат да просвещава умовете ви, да възпламенява вярата в сърцата ви, да ви вдъхновява и окуражава за творческо усвояване на Божията премъдрост и за преобразяване на живота ни според Божията воля!

Вашите постижения и успехи, които са плод на неуморен труд и оползотворяване на дадените ви от Бога таланти, ни радват и ни дават надежда за нашето бъдеще като народ! 

За много, благословени от Бога и изпълнени с творчески успехи години! Честит 24 май!"

СНИМКА: БТА

По-рано днес десетки миряни се събраха днес в митрополитския катедрален храм "Св. вмца Неделя" в София, за да почетат празника Неделя на светите отци. Светата литургия бе възглавена от патриарх Даниил.

След литургията патриархът се отправи към президентството, за да се включи в празничното шествие по случай Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

На днешния ден Българската православна църква отбелязва седмата неделя след Великден - Неделя на светите отци от Първия вселенски събор. Тя е посветена на 318-те свети отци, участвали в събора, свикан през 325 г. в град Никея, за да се противопостави на арианството.

Сред видните участници са епископите Александър Александрийски, Атанасий Велики, Евстатий Антиохийски, Макарий Йерусалимски, Пафнутий, Спиридон, Николай и други. Отците на събора формулират важни понятия на православното християнско учение, свързани с второто лице на Светата Троица, и съставят първите седем члена на Символа на вярата.

По публикацията работи: Мария Йорданова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!