Кипърският фермер Йоргос Константинидис: Ние сме слуги на природата!

Фермата ИГЕА в село Матиатис, недалеч от кипърската столица Никозия, е на фермера Йоргос Константинидис. 26-годишният му син Орестис, завършил биология в Нидерландия, се е завърнал тук, за да участва активно в бъдещето на семейния бизнес.

Фермата е специализирана в производството на биологични яйца от свободно отглеждани кокошки, хранени със сертифицирани биологични фуражи и с достъп до пасища на открито.

“Произвеждаме само биологични яйца. Ако не са, не искаме и не го правим!”, казва Йоргос Константинидис.

Фамилия Константинидис се занимава със земеделие от поне сто години.

“Нашата земя тук е 220 декара, а освен това имаме договор с държавата за сто години, по който сме наели още 140 декара, така че разполагаме с голям парцел. Ние започнахме да купуваме земя, защото по традиция сме земеделци“, разказва пред БНР Йоргос Константинидис.

“Преди инвазията бяхме млекопроизводители и имахме кози и овце. През 1974 г. (бел. авт. когато Турция окупира северната част на Кипър и го разделя на две части) бях на 10 години и загубихме земята заради инвазията. Загубихме всичко! Но купих нова земя!”, припомня си още фермерът.

И споделя една история, която почти всеки кипърец може да Ви разкаже. “При инвазията загубих дядо си, той все още е в неизвестност. Не знаем къде е. Аз завиждам на хората, които намират изчезналия си близък и го погребват. Така че, в негова памет, започнах да купувам земя тук, защото през 1974 година загубихме всичко!”

“Ние сме слуги на природата! Природата и майката Земя са моят Бог. И в това вярвам! Всеки може да вярва в каквото иска, може да вярва в рая, в исляма... Аз вярвам в майката природа и съм слуга на майката природа и засаждам дървета за бъдещите поколения. Другите дървета тук са засадени от други хора за нас. Това правим тук. Ние засаждаме дървета и не се намесваме в природата. Природата може да живее без нас, ние не можем да живеем без природата!”, споделя веруюто си кипърският фермер Йоргос Константинидис.

Ангажирана с устойчивото развитие, фермата следва практики за опазване на околната среда и биологично земеделие, за да защити природните ресурси, да подкрепи хуманното отношение към животните и да произвежда висококачествени, богати на хранителни вещества яйца.

Фермата произвежда също така зехтин и отглежда ароматни билки и растения чрез пермакултура (система за проектиране на устойчиви човешки местообитания и земеделски системи, които имитират природните екосистеми), като по този начин подобрява биоразнообразието и здравето на почвата.

Освен всичко кокошките, сред тези стотици декари живеят много гущери. Има и магарета, коне и кози. Има птици с техните гнезда. Лешояди често “посещават“ свободните кокошки, заради което из фермата има доста плашила.

“В момента имаме 6000 кокошки, но от септември нататък ще стигнем до около 8000. Бебета ги държим 14 седмици в развъдника. Новите 2000 бебета ще заменят стари 2000”, казва Константинидис. Това се прави на всеки 80 до 90 седмици.

Политиката на фермата е старите кокошки, които не са толкова продуктивни и не снасят много яйца, да не се убиват.

“Продавам ги на селяните, на жените, по едно евро всяка. И това е голямо облекчение за мен, защото мразя да ги убивам, защото когато ги даваме по едно евро всяка, те все още произвеждат на около 60%. Това е много добре за една баба, за да има яйца и да нахрани внуците си”.

Йоргос Константинидис споделя и за проблемите пред сектора. “Някои обекти в Кипър фалират, защото им намаляват цените, купуват продукцията им евтино... правят си игрички“, казва той. Около половината от наличните на пазара яйца в Кипър са внос. Такъв има дори и от далечната Северна Македония. „Пътували са с дни, но на кутията пише пресни яйца“, смее се още фермерът. Някои кипърски яйцепроизводители са избрали да бъдат както фермери, така и вносители, за да оцелеят.

“Ние имаме фиксирана цена. Ако не платят, не им даваме! Не ни пука, разбирате ли? Първите шест месеца счупих 200 000 яйца на полето, защото не исках да ме изнудват хората, които имат прекупваческия бизнес. Те знаеха, че трябва да ги продам, и не ми даваха справедлива цена. Затова не им ги давах”, споделя още премеждията си Йоргос Константинидис.

Йоргос Константинидис споделя и за проблемите пред сектора. “Някои обекти в Кипър фалират, защото им намаляват цените, купуват продукцията им евтино... правят си игрички“, казва той. Около половината от наличните на пазара яйца в Кипър са внос. Такъв има дори и от далечната Северна Македония. „Пътували са с дни, но на кутията пише пресни яйца“, смее се още фермерът. Някои кипърски яйцепроизводители са избрали да бъдат както фермери, така и вносители, за да оцелеят.

“Ние имаме фиксирана цена. Ако не платят, не им даваме! Не ни пука, разбирате ли? Първите шест месеца счупих 200 000 яйца на полето, защото не исках да ме изнудват хората, които имат прекупваческия бизнес. Те знаеха, че трябва да ги продам, и не ми даваха справедлива цена. Затова не им ги давах”, споделя още премеждията си Йоргос Константинидис.

Ситуацията с войната в Близкия Изток е оскъпила с 100 евро повече за контейнер продукция му. А в момента едно голямо био яйце от тази ферма струва 50 евроцента, малките са по-евтини. Продават както на ресторанти и в търговските вериги, така и на туристическия сектор, както и на верни клиенти, желаещи био продукция директно от полето, а не от щанда. Цената на пазара в Кипър на яйцата, които не са био, е наполовина.

26-годишният син на Йоргос Константинидис – Орестис е завършил бакалавърската си степен в Нидерландия. „След това имах два варианта: или да направя магистратурата си, или да се върна и да се занимавам на практика с нещата, които исках да правя и по-късно, особено със земеделската част, с фермата. И затова, вместо да продължа с магистратурата, избрах да се върна и да започна да се уча на работата и да продължим този проект, който започна баща ми“, разказва Орестис.

През седмицата идва два-три пъти на ден във фермата, за да помага с ежедневните задачи. През останалото време, когато си е в Никозия, има и друга работа в един бар-ресторант, който е съсобственост на баща му, а също така тренира бойни изкуства.

Настоящата амбиция на фермата е да разработи най-качественото етерично масло от риган на остров Кипър, но Орестис има желание да развива и агротуризма в ИГЕА.

“Искаме преди всичко да популяризираме спортни събития. Да има дни за посещения във фермата с различни дейности. Да може да дойде група и, или да види производството на яйца от пилетата, или за спортни събития, които в първата фаза ще бъдат крос. Е, и постепенно... може да се разшири и към други дейности. Да бъдем домакини и на други видове спортни събития. Все още не сме готови. Ако имаме място, където някой може да дойде и да остане, и да има например двуетажни легла, на които да се настанят. групи и да правят в комбинация с малко почивка, море и работата във фермата, тогава по-късно ще стигнем и до това”.

Орестис се засмива като го питам как си се представя след 5-10 години.

“Е, това е доста дългосрочно. Искам да прекарвам повече време във фермата. И да развия един-два проекта в областта на земеделието. Вече започвам, обаче. Засадихме насаждения за етерични масла. Сигурно ще продължи това тук, и малко по малко ще се развият тези нови проекти.
През следващите 5 години, ако успеем да постигнем всичко това, аз ще съм щастлив, както и със спортните събития.
През следващите 10 години, а може би и много по-късно, се надявам проектите да се разраснат и да могат да функционират самостоятелно”, споделя мечтите и плановете си 26-годишният Орестис.

Този материал беше изготвен със съдействието на Генералната дирекция “Земеделие и развитие на селските райони” на ЕК в рамките на инфотур за журналисти за постиженията и предизвикателствата пред био земеделието в Кипър.