Парламентът възстанови окончателно Комисията за противодействие на корупцията

Народното събрание одобри окончателно възстановяването на Комисията за противодействие на корупцията. От "Прогресивна България", които са вносители на предложението, подчертаха, че целта е спасяване на парите по ПВУ. Текстовете бяха приети окончателно на второ четене.

Те предвиждат новият антикорупционен орган да е 5-членен, с 5-годишен мандат, а председателят да се сменя всяка година на ротационен принцип. Членовете ще бъдат излъчвани от президента, парламента, Висшия адвокатски съвет и общите събрания на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.

На всеки 6 месеца Комисията ще се отчита пред Народното събрание и ще внася годишен доклад за дейността си. Определят се 52 категории лица, заемащи публични длъжности, които попадат в нейния обхват. Сред тях са президентът и вицепрезидентът, народните представители, министрите, конституционните съдии и други. Комисията ще проверява имуществените им декларации, които ще бъдат публикувани в електронен публичен регистър. Ще установява конфликт на интереси, като освен да анализира, ще разполага с оперативно-издирвателни и разследващи правомощия и ще може да обжалва пред съда прокурорски откази за образуване на досъдебни производства.

Разследващите функции притесниха опозицията, според която освен за европейските средства, трябва да се мисли и за ефективността.

Атанас Славов от "Демократична България" заяви:

"Откъде ще дойдат тези разследващи инспектори? Ще си ги внесем от Германия, от Франция, от Италия, ще правим операция "чисти ръце"? Дано, ама няма да стане така. Не бива да очакваме чудеса. Голямата победа ще бъде тогава, когато прокуратурата започне да работи за гражданите, а не за сенчестите лобита".

Велислав Величков от "Продължаваме промяната" предупреди за възможна злоупотреба:

"Това, което ме притеснява, е прекалено голямата възможност да се използват оперативно-издирвателни методи и специални разузнавателни средства на ниво предварителна проверка, без осигурен необходимия контрол спрямо лица с имунитет. За мен това противоречи на Конституцията. Примерно, внедряване на агенти сред народните представители аз считам за недопустимо".

Стефан Арсов от ГЕРБ също изрази опасения:

"Разбира се, приветстваме управляващите за тази реформа и борба с корупцията и се надяваме тя да не бъде една политическа бухалка, но от друга страна сме скептични по отношение на разследващите функции, защото разследващите функции в досъдебното производство са функция на прокуратурата, следствието, МВР".

Според Петър Петров от "Възраждане" няма достатъчно гаранции за защита на подаващите сигнали за корупция:

"Българските граждани няма да имат стимул да подават лица за корупция, срещу висши държавни функционери, именно поради страх от евентуално тяхно преследване и от невъзможността да им бъдат осигурени мерки за защита".

Вносителите от "Прогресивна България" опровергаха опасенията.

"Ако орежем правомощията на комисията и не дадем възможност да бъдат използвани специални разузнавателни средства и да бъдат извършвани и други оперативно-издирвателни мероприятия, то как тази комисия ще върши своята функция?", посочи Иван Вачев от ПБ.

"Неслучайно задават въпроси за комисията на представителите на Министерство на правосъдието, дали е направен опит да бъде предоговорено това изискване от Европейската комисия. Те бяха категорични, че не са отстъпили. Всъщност това изискване е част от промените, които трябва да направим, за да усвоим тези средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Това, което можем да направим всички ние като народни представители и обществото, е под лупа да следим този отново новосъздаден орган и хората, които ще прилагат законите", заяви Милен Трифонов от "Прогресивна България".