Автор:
Весела Владкова
Интервю
К. Щелценмюлер: Отношенията между трансатлантическите съюзници не са добри
За войната в Иран: "Мисля, че ще се повтори украинският сценарий. За Европа това означава, че Източното Средиземноморие се превръща в критичен район. Под заплаха е цяла южна Европа, в това число и България"
Интервю с Констанце Щелценмюлер
събота 30 май 2026 10:30
събота, 30 май 2026, 10:30
Констанце Щелценмюлер
СНИМКА: Уикипедия
Размер на шрифта
Пентагонът значително съкращава силите, които планира да изпрати в Европа в случай на криза. С това обтегнатите трансатлантически отношения навлизат в нова фаза, след като администрацията на американския президент Доналд Тръмп започна да свива военната подкрепа за съюзниците.
Пентагонът планира да намали с между една трета и половината набора от различни военни способности, които биха отделили Съединените щати за НАТО в евентуален конфликт, включително ангажиментите на Вашингтон за стратегически бомбардировачи и други ударни сили с голям обсег, някои военноморски средства и танкери за зареждане с гориво във въздуха. Според военни експерти, американските стратегически бомбардировачи, транспортни самолети, самолети за зареждане с гориво, разузнавателни и военноморски сили отдавна са спойката, която държи Алианса заедно. "Уолстрийт джърнъл" цитира говорителя на Пентагона Шон Парнел, че намаляването на американските военни способности в Европа цели да окаже натиск върху европейските съюзници.
Решението стана известно след изтичане на информация и идва преди срещата на върха на НАТО в Анкара през юли. И е само част от сигналите, че между трансатлантическите съюзници нещата не вървят, както вчера призна европейският първи дипломат Кая Калас.
"Отношенията ни не са добри - мога само да се съглася с Кая Калас", каза за БНР Констанце Щелценмюлер, директор на центъра за Европа и Америка в института Брукингс във Вашингтон, с която разговаряхме след няколко изказвания на германския канцлер Фридрих Мерц, които разгневиха американския президент Доналд Тръмп. Мерц, който дълги години беше председател на трансатлатическата група за приятелство между Съединените щати и Германия, първо обвини Тръмп, че няма план за войната в Иран, а след това каза, че не би посъветвал децата си да отидат в Америка заради "обществения климат там". "От години се възхищавам на Америка", каза Мерц, но в момента възхищението ми намалява.
"Това беше само началото. Нямаше нужда от тези бележки на канцлера, но няма и гаранция, че това няма да се повтори. Но не неговите думи предизвикаха решението на Съединените щати значително да съкратят силите си в Европа. Аз, както и моите колеги в Германия със сигурност щяхме да се зарадваме, ако правителството в Берлин беше казало: "Ок, щом изтегляте 5000 военнослужещи от Германия, тогава ги изпратете в Полша, или Балтика, или България.
След това Вашингтон обяви, че ще изтегли 4000 войници от Полша. Но се намеси президентът и сега 5000 войници трябва да отидат в Полша.
Много по-важно е обаче, че Съединените щати отменят планираното временно разполагане на американски ракети със среден обсег в Германия. Става дума преди всичко за крилати ракети "Томахоук" с обсег до територията на Русия, като по този начин трябваше да бъде предотвратена руската заплаха - в Калининград са разположени ракети "Искандер". Това решение на Вашингтон изпраща грешен политически сигнал към Москва.
Междувременно излезе информацията за закрит брифинг на високопоставен представител на Пентагона с политическите ръководства на министерствата на отбраната на европейските партньори. Така разбрахме, че Съединените щати значително съкращават силите, които Пентагонът планира да изпрати в Европа в случай на криза. Тук вече не говорим за изтегляне на разположени сили и въоръжение, а за още един политически сигнал към Русия: В случай на конфликт няма да защитим Европа.
Ако сега някой каже: "Но американците все пак запазват ядрения чадър?", ще му отговоря с въпрос: "Защо американците да ни защитават с ядреното си оръжие, след като не искат да ни защитават с конвенционални оръжия?".
Цялата доктрина, която развихме заедно с американците, е изградена върху конвенционално възспиране и отбрана. Ядреният чадър е последната опция. Пълното отпадане на конвенционалната защита лишава ядреното възспиране от смисъл".
Републиканските председатели на комисиите по въоръжените сили в Сената и в Камарата на представителите - сенатор Роджър Уикър от Мисисипи и конгресменът Майк Роджърс от Алабама - предупредиха в съвместно изявление, че преждевременното намаляване на военния капацитет на Съединените щати в Европа рискува да изпрати грешен сигнал на Владимир Путин. Това лично мнение ли е или се споделя от републиканското мнозинство в Конгреса?
"Не мисля, че това има някакво значение".
Защо? Конгресът няма ли думата, след като прие механизъм за сигурност, според който общият брой на американските военнослужещи, които трябва трайно да са в зоната, контролирана от Европейското командване на Съединените щати, не може да падат под 76 000 в продължение на повече от 45 дни.
"Според конституцията и политическите порядки Конгресът има думата, но не и при сегашния президент, който изолира Конгреса при толкова важни решения като наказателните мита. Но и Конгресът позволи да бъде изолиран. Там назря протест едва при заплахата от военна намеса в Гренландия, Венецуела и Иран.
След повече от година на самоизолация на Конгреса, който прие да бъде унижен като бяха орязани неговите основни конституционни правомощия, би било изключително трудно изведнъж да скочи и да каже: "Момент, ние не сме съгласни". Ако съпротивата стане по-силна, може би ще има някакво забавяне в плановете на Пентагона.
Но скоростта, с която Пентагонът обяви намеренията си, сочи друго - целта е бързото им осъществяване. Питам се, кое ще се случи по-скоро - американското разкачане от основното, да не кажа елементарно изискване на чл. 5 от Договора на НАТО, или събуждането на съпротивата сред американските консерватори".
В същото време обаче "европеизирането" на НАТО е в ход. До началото на следващата година Европа трябва да поеме контрола върху по-голямата част от конвенционалните отбранителни способности на Алианса. Означава ли това обаче, че европейските съюзници ще поемат не само военна, но и политическа отговорност?
"Да, дори мисля, че в известна степен това вече е факт. В този "европеизиран" Алианс не бива да забравяме Турция и Канада. След като Съединените щати няма да са повече "първи сред равни", европейците имат основателното право да поискат за себе си по-голямо влияние върху политиките и планирането в НАТО.
Това обаче означава, че европейците трябва да се обединят. А както видяхме със съкращаването на американските части в Европа, това съвсем не е лесна работа. Оказахме се лесна плячка за разделение.
Берлин вместо например да каже, че изтеглените от Германия военни може да бъдат изпратени другаде в Европа, от Полша се чуха не съвсем официални лица да кажат: "Изпратете ги у нас." Това отново показва, че когато са под натиск, европейците не са в състояние да се обединят. Това е фатално".
И няма изгледи да се промени - как да бъде постигнато единомислие сред 27 държави в ЕС или сред 31 държави в НАТО?
"Не зная, но така или иначе не мисля, че трябва да се стремим към такъв идеал, просто защото е невъзможно винаги да постигаме съгласие. Но има нещо, което може би променя картината. В момента Европа вече има проблем и по южния фланг. Заплахата вече не идва само от изток. Северноевропейските и южноевропейските страни-членки имат всички основания да са разтревожени, а това означава, че може да бъде постигнат консенсус, тъй като опасността засяга всички.
В същото време в рамките на НАТО има сериозни различия между военните и политическите способности на страните-членки. Това означава, че трябва да има водещи държави, и те няма как да бъдат Малта или Кипър, въпреки симпатиите ми към двата острова. Това обаче означава също така, че тези водещи държави трябва да положат огромни усилия за постигането на минимален консенсус. Да си лидер на този процес означава да изготвяш предложения, да правиш жертви и не винаги да се опитваш да наложиш единствено своите национални интереси".
Докато в Европа бяхме концентрирани върху руската агресия срещу Украйна, вниманието на европейските съюзници в Алианса беше насочено към укрепването на източния фланг. Войната в Иран обаче, която ще има дългосрочни последици, вече представлява риск за сигурността в южна Европа - това имахте предвид преди малко, нали?
"Да, и нека поясня. Смятам, че най-малко вероятният развой на тази война е скорошното сключване на мирно споразумение. С много фанфари европейските съюзници обявиха, че са организирали коалиция от над 30 държави, които след края на военните действия и с мандат на ООН са готови да гарантират сигурността в Ормузкия проток. Тези две условия - мандат на ООН и край на военните действия - са неизпълними.
Или Русия, или Китай ще наложи вето в Съвета за сигурност на ООН, а Иран в момента няма никакъв интерес да сключи мир. За съжаление, мисля, че ще се повтори украинският сценарий. За Европа това означава, че Източното Средиземноморие се превръща в критичен район. Под заплаха е цяла южна Европа, в това число и България.
Русия и Китай вече се опитват да използват несигурността, която предизвиква войната в Иран и изблиците на сегашната американска администрация. Това изисква от европейските съюзници здрави нерви и политическа солидарност".
Трансатлантическите отношения се анализират много внимателно в Москва и Пекин. Какъв сигнал изпраща Алиансът, когато президентът и държавният секретар на най-мощния партньор в НАТО съвсем открито поставят под съмнение смисъла да членуват в Пакта?
"Честно казано, мълчанието е злато. Мълчанието може много повече да обърка противника, отколкото разнопосочните изявления. Вместо да говорим, трябва повече да работим по укрепването на собствената си сигурност и да развиваме своите военни способности.
Ако бях политически съветник, щях да заложа на укрепването на демократичната устойчивост, икономическото развитие, политическото обединение и солидарност. Това не изключва партньорството със Съединените щати, но не означава зависимост. Демократичната устойчивост и военните способности не се изключват взаимно, а се допълват. В момента руснаците губят войната в Украйна и затова усилват политическото си влияние да всяват разединение в Европа. Не бива да позволим Русия да получи това, което не може да вземе на бойното поле".
Цялото интервю на Весела Владкова с Констанце Щелценмюлер в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Анастасия Крушева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!