Според него между Киев и Брюксел има недоразумения за това какво всъщност означава членството в Евросъюза

Д-р Щефан Майстер: Процесът на разширяване на ЕС трябва да бъде преосмислен

Програма Хоризонт

Събота 150

"Идеята за асоциирано или частично членство, която се обсъжда за Украйна, трябва да бъде предложена и на страните от Западните Балкани", смята той

Интервю с д-р Щефан Майстер

събота 30 май 2026 10:51

събота, 30 май 2026, 10:51

Европейски съюз

СНИМКА: ЕПА/БГНЕС

Размер на шрифта

Войната на Русия срещу Украйна продължава вече повече от четири години и край не се вижда. Но войната доведе до забързани действия от страна на ЕС, включително в процеса на разширяване - Украйна, Молдова и Грузия са със статут на страни кандидатки за членство, а Армения, където следващата седмица ще има парламентарни избори, се стреми към този статут. И усеща отпора на Москва.

С предоставянето на Украйна на статут на кандидат за членство забързването на ЕС в тази посока секна. Вместо това се появи предложение от Берлин за асоциирано членство. Канцлерът Фридрих Мерц очертава модел за ускорено приемане, който би вкарал Украйна по-бързо в институционалната орбита на ЕС. Според предложението Украйна ще получи частично място на европейската маса: участие в срещи на върха и министерски съвети, право на изказване, дори пост на комисар и асоциирани евродепутати - макар и все още без официално право на глас. Идеята е да се позволи на Киев да се интегрира политически, като същевременно продължи реформите в областта на върховенството на закона, борбата с корупцията и защитата на малцинствата по пътя към пълноценно присъединяване. Но в Киев не са възторжени от това предложение. "Защото между Киев и Брюксел има недоразумения за това какво всъщност означава членството в Евросъюза", твърди д-р Щефан Майстер от Германското дружество за външна политика, където ръководи центъра за анализи на постсъветското пространство. Разговорът ни обаче започва от компромиса, който ЕС направи преди почти 20 години с приемането на България и Румъния, без да сме изпълнили напълно всички критерии.

"Тогава имаше геополитически причини. Имаше и опасения, че прозорецът за приемане на нови страни-членки може да се затвори. Сега този прозорец на практика е затворен. А в случая с Украйна геополитическите причини за нейната европейска интеграция са още по-драматични. На практика интеграцията няма алтернатива.

Целият процес на разширяване трябва да бъде преосмислен. В него трябва да бъде интегриран въпросът за сигурността. Това изисква въвеждането на нова форма на преговори, която да позволи ускорено, но частично присъединяване - новите държави да не бъдат интегрирани във всички секторни политики.

Опасявам се обаче, че именно заради опита с България и Румъния тази идея няма да се възприеме. Спомняте си проблемите в правосъдието и с борбата срещу корупцията. Не ми се вярва, че ЕС би рискувал с Украйна именно заради тези две чувствителни теми".

Какво конкретно би постигнал Европейският съюз, ако приеме предложението на канцлера Фридрих Мерц - нещо като междинна стъпка към пълноправно членство ли?

"Това е идеята. Предложението е за присъединяване към ЕС стъпка по стъпка, защото Украйна води война, и защото тази война застрашава сигурността на цяла Европа. Освен това следващата година предстоят ключови избори в европейски държави, а резултатите от тези избори може да направят приемането на Украйна още по-трудно, да не кажа невъзможно. Една междинна стъпка ще даде на Украйна известна сигурност.

Статутът на наблюдател или асоцииран член означава, че Украйна ще участва в заседанията на всички европейски институции, включително комисията и парламента, може да изработва предложения и да участва в дискусиите, но без право на глас и без европейско финансиране".

Защо Украйна е против тази идея, защо президентът Зеленски я нарече "неприемлива"?

"Защото в Киев смятат, че заслужават повече. Защото Украйна смята, че асоциираното членство няма да я предпази от Русия. Защото без пълноправно еврочленство Москва не би признала, че Украйна е загубена завинаги. Против тази формула обаче е най-вече президентът Зеленски".

Вие наскоро се завърнахте от Украйна и публикувахте анализ, в който казвате, че президентът Володимир Зеленски се опитва да изгради вертикална структура на властта, заобикаляйки парламента. Какво означава това?

"Украйна е парламентарна република, но парламентът няма решаващата роля в политиката на държавата. Правителството също. Всички решения се взимат от президента, който управлява през свои доверени лица. Решенията се прекарват през парламента чрез президентската партия - без обсъждания и без особена съпротива. Така функционира Украйна в момента. Но това блокира реформите, които трябва да бъдат извършени".

Концентрацията на власт не е ли нормална в държава, която води война и се отбранява срещу силен и агресивен съсед?

"Разбира се, че има логика в това, във време на война изпълнителната власт да има повече правомощия, защото решенията трябва да се взимат бързо.

Но Зеленски управляваше така и преди руското нахлуване, а след февруари 22-ра година продължи да отслабва държавните институции. Президентът продължава да игнорира парламента, гражданското общество и независимите медии. Наред с борбата срещу корупцията една от най-важните реформи, които Украйна трябва да направи, е в публичната администрация. А там нищо не се случва, защото не е приоритет за Зеленски".

Какви впечатления имате от готовността на Украйна да се реформира като условие за нейната европейска интеграция? Казахте, реформата в публичната администрация не върви. А как стоят нещата с борбата срещу корупцията, със съдебната реформа?

"Всичко е замръзнало. Важните институции като Националното антикорупционно бюро и Специалната антикорупционна прокуратура работят интензивно и не се спират пред разследвания на влиятелни политически фигури. Но няма реформи. Особено през последните месеци всички инициативи за съдебна реформа и за налагане на върховенството на правото заглъхнаха".

Как си обяснявате тогава обещанието на Зеленски към украинците, че догодина Украйна ще влезе в ЕС?

"Според мен Зеленски не познава добре ЕС и как функционира той. Зеленски смята, че чрез натиск и упорити преговори ще постигне целта си без да изпълни критериите за членство. Той не разбира значението на институционалните реформи, защото сам не уважава институциите. Според мен Зеленски наистина вярва, че Украйна ще влезе в Евросъюза и едва след това евентуално ще се реформира. И че може да изтъргува членството така, както преговаря за оръжия и пари.

В Киев искат възможно най-бързо да влязат в ЕС под каквато и да е форма, без да изпълнят критериите. Но гражданското общество е категорично против, защото от там смятат, че без натиск властта в Украйна никога няма да се промени. Компромисът, доколкото е възможен, може да бъде частично присъединяване без право на глас и на финансиране, докато Украйна не изпълни всички изисквания за пълноправно членство.

Има и друго разминаване с Брюксел - Зеленски очаква членството в ЕС да му даде гаранции за сигурността на Украйна. Затова настоява толкова много Украйна първо да присъедини, а след това да се реформира.

Но най-големият страх на Украйна остава Русия. Киев просто иска завинаги да напусне руската сфера на влияние. И се надява, че като член на Европейския съюз ще може да се отърси от опасността от руска намеса във вътрешните работи.

Европейският съюз дава гаранции за сигурността, но всъщност те не са достатъчни. Затова смятам, че в Брюксел трябва да се помисли за промяна в процеса на разширяване и към класическото членство да се допълни обвързваща клауза за взаимни гаранции за сигурност, т.е. не само от ЕС към страната-членка. На практика Украйна вече е гарант за сигурността на Европа.

Но в Европа не се води дебат в тази посока. Няма и политическа воля за такъв дебат, въпреки войната срещу Украйна, която се води на нашия континент".

Армения - също като Украйна бивша съветска република, която се опитва да се изскубне от руската орбита - вероятно изпитва същите страхове. Следващата неделя там предстоят парламентарни избори, а заради желанието на Армения да се интегрира в Европа, Москва я притиска. Кремъл предупреди Ереван, че може да загуби "много атрактивната цена", която плаща за руски природен газ, ако обърне гръб на Русия. Докъде може да стигне Москва, д-р Майстер?

"Русия прилага молдовския сценарий с познатите инструменти за натиск. Русия отново влага огромни ресурси, за да оказва натиск срещу Армения на най-различни нива. За добро или за зло Москва следва добре познатото ръководство за притискане на съседни държави в опит да ги задържи в своята орбита. Но не вярвам да прибегне до военни средства.

В Молдова беше разработен сценарий за преврат, имаше подготвени пионки, които да бъдат поставени в Кишинев. Вероятно такъв сценарий съществува и за Армения, но не мисля, че ще бъде приложен. Просто Москва в момента разиграва познатите карти за натиск по линия на енергийните доставки. Това не е за подценяване, но пък видяхме, че в Молдова не сработи".

Когато говорим за разширяване на ЕС, в България мислим на първо място за Западните Балкани. Но и други държави от Евросъюза, така наречената група "Приятели на Западните Балкани", не са съгласни към Украйна да има специално отношение, още по-малко някакви отстъпки по пътя ѝ към членство. Възможно ли е разделяне на двата процеса на разширяване?

"Това изцяло зависи от страните-членки на ЕС. В Германия определено съществуват опасения, че Западните Балкани ще бъдат пренебрегнати. Там вече са загубили надеждите за присъединяване към Евросъюза, а Брюксел на практика е загубил доверието на хората. Това обаче е притеснително, защото Западните Балкани трябва да бъдат интегрирани в архитектурата за сигурност в Европа.

Затова не смятам, че двата процеса трябва да бъдат разделяни. Идеята за асоциирано или частично членство, която се обсъжда за Украйна, трябва да бъде предложена и на страните от Западните Балкани. Въпреки това смятам, че Украйна е в много по-сложна ситуация и в известен смисъл нейната кандидатура трябва да бъде разгледана с предимство".

Цялото интервю на Весела Владкова с д-р Щефан Майстер в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!