От деня

Интервю

Марина Мирон:

Включването на ЕС в посредническа роля между Украйна и Русия няма да е от полза

"Европейските страни от НАТО нямат капацитета да допълнят това, което САЩ предоставяха на Украйна"

Интервю с Марина Мирон

събота, 30 май 2026, 11:26

Включването на ЕС в посредническа роля между Украйна и Русия няма да е от полза

СНИМКА: БНР

Размер на шрифта

Трето използване на ракетата "Орешник" - едно от най-важните руски оръжия - с огромни щети, човешки жертви и стотици ранени в Киев и околностите. Така в нощта срещу неделя кулминираха последните седмици на абсолютна тишина относно възможностите за спиране на четиригодишната война и силният шум от разменяните удари с дронове и ракети на украинска и руска територия.

С "Орешник", носеща шест отделни бойни глави, Москва отговори на украинското нападение по общежитие в Старобилск в Луганска област, където според Русия са загинали над 20 души. Киев твърди, че е поразил център за управление на дронове.

Чрез нейните удари с безпилотни апарати Украйна определено повиши напрежението и недоволството от войната в Русия. Владимир Путин обаче има на разположение по-скъпи, по-тромави, но и далеч по-мощни оръжия.  

Кремъл вдигна залога и след атаката по Киев обеща нападения по центровете на властта в украинската столица. Предупреди и чуждите дипломати да я напуснат. По непотвърдена информация, изнесена от висшия европейски представител Кая Калас, от Киев до момента са си тръгнали само американски служители. 

Последните щрихи от конфликта, превърнал се в пейзаж на съвременното воюване - с дронове, често насочвани от изкуствен интелект, както и с ракети от ново поколение - Константин Мравов обсъди с военния експерт Марина Мирон от Кралския колеж в Лондон.


Коя от двете страни печели технологичната война?

"Началото на войната свари Украйна неподготвена. Тя бързо започна да интегрира китайски дронове- квадрокоптери, защото нямаше кой знае какво въоръжение, няма и космически сателити за наблюдение. Цялото въоръжение беше по технологии от съветската епоха. Правителството успя да създаде една гъвкава система за внедряване на технологии. Киев си сътрудничи с компании като Palantir, които използват данните от бойното поле за обучаване на алгоритми. 

Украйна е много бърза във внедряването на нови технологии, но няма капацитетът да ги произвежда в мащаб, който ще доведе до стратегическо предимство на бойното поле. Системата е гъвкава и децентрализирана между много на брой производители, в това число цивилни бизнеси. Но някои от дроновете или поне частите за тях се произвеждат в други западни страни, защото Украйна все още няма нужния капацитет.

И да, тези средства носят предимство на бойното поле, но има постоянен процес на действие и противодействие. Едната страна прави нещо ново, другата се нагажда. В Русия още от лятото на 2022 никнат като гъби системите за радиоелектронна борба, РЕБ [които могат да прекъснат сигнала на дроновете и други видове комуникация]. Руснаците започнаха да измислят допълнителни модули за РЕБ системите, направиха ги малки и преносими.  

Руската страна е много по-бавна в иновационния процес заради много по-сложната държавна архитектура. Министерството на отбраната има много комисии, които трябва да одобряват проектите. Това не означава, че няма компании, които да измислят разни неща, но одобрението отнема много време. В ранните етапи на войната там имаше голяма инерция, въпреки че от 2018 година президентът Путин говори за роботизирани системи и важността на изкуствения интелект. И въпреки това, бюрокрацията възпрепятстваше армията да получи технологии, които бяха налични и необходими. 

Вече под ръководството на Андрей Белоусов руското отбранително министерство ускори изследванията, разработките и сътрудничеството едновременно с големите държавни корпорации и гражданските компании. Този процес е много важен, защото Русия не се състезава само с украинските инженери. Голям брой западни стартъп компании помагат на Украйна. Русия получава някаква микроелектроника от Китай, но техните дронове "Геран" са базирани на иранските прототипи "Шахед" от първата година на войната. 

Вече обаче се разчита изключително много на изследванията и проектите по-специално на центъра "Ера" - не само за изкуствен интелект, но и за роботизирани системи, и такива, основани на нови физични принципи. Процесът по разработването, финансирането на проектите, включително с частни средства до одобрението от министерството и вндеряването вече е ускорен". 


Русия обаче все още не успява да възпре достатъчно успешно ударите на украински дронове дълбоко в нейната територия, включително в столицата Москва. Властите оправдават с това честите спирания на мобилния интернет, които доведоха до рядко срещано широко недоволство. Стигна се до там Думата да приеме на първо четене законопроект, според който държавните и частните банки сами ще отговарят за отбраната на сградите им, като ще наемат и служители, отговорни за свалянето на украински дронове. Необходима, показна или необяснима е такава мярка? 

"Има смисъл, доколкото банките могат по-лесно да закупят системи за защита, включително РЕБ станции и електрошокови оръдия. Когато имаш толкова огромна територия, каквато е руската, е много трудно да защитиш всяко кътче, особено от дроновете, които Украйна използва. А тя ги модифицира и самата подготовка на всички тези удари, които виждаме, отнема много седмици. Службата за сигурност и военното разузнаване набелязват потенциалните мишени, събират информация и търсят сгради, в които преди това дроновете да бъдат сглобени, ако ударът се извършва от вътрешността на Русия.  

Тук говорим за много повече от противовъздушна отбрана. Има смисъл банките да се пазят сами, защото няма как армията да се занимава и с тях. Признавам, че частта със служителите, отговорни за свалянето на дронове, е забавна в своята неяснота".

В контекста на разговора ни до момента, доколко сериозна е руската заплаха за усилване на атаките по Киев, включително предупреждението към чуждестранните посолства? 

"Русия има нужните способности. Дори не е задължително да използват ракетата "Орешник", защото е твърде добра и ценна. Тя се използва по-скоро като средство за възпиране, за да се каже на целия Запад да стои далеч от Украйна и да спре да я подкрепя, защото може да е мишена на нещо, което не може да спре. И е вярно, че страните от НАТО нямат противовъздушна отбрана, способна да прихване "Орешник", предвид нейните технически спецификации и множеството независимо насочвани бойни глави. Това е квазибалистична хиперзвукова ракета с шест бойни глави и всяка от тях има шест субелемента от различен тип. 

Технологията е много сложна, но и много скъпа, изисква компоненти, каквито Русия няма в излишък. Те имат проблем с микроелектрониката. Нямат обаче проблем да използват крилати ракети като "Циркон" и "Калибър", с които могат да нанесат такъв удар. През последните години в руските медии, също и в Телеграм каналите, много коментатори питат - защо не удряме политически мишени, центровете за вземане на решения. Тези мнения са още по-чести след т.нар. американски преврат във Венецуела.

Така че има този нарастващ натиск от специфични социални елементи, които имат определено влияние в информационната сфера и извън нея и настояват за ескалация. Мисля, че това беше една от причините "Орешник" да бъде използвана в отговор на украинската атаката в Старобилск. Един от уважаваните руски коментатори намекна, че страната не воюва с Украйна, а с НАТО и че много натовски генерали се намират в Киев. Отвъд такива изказвания и изявлението на Лавров дипломатите да напуснат града, тук говорим и за оправдаване на финансовите средства и човешките животи, които струва войната.  

За мен украинските удари дълбоко в руската територия са като ухапвания от комари. С тях Украйна се опитва да създаде критична маса. Те обаче тежат все повече на руското население, което се пита колко дълго ще продължи това. По държавната телевизия казват - "печелим тук, печелим там" - но това сякаш няма край. Военните способности са налице и изглежда се появява политическа воля за удари по властови центрове в Украйна". 

Да поговорим за фронтовите линии. Те почти не се движат, вече от много време говорим за война на изтощение. Според Вас, предстоят ли това лято насочени офанзиви на някоя от двете страни и по кои направления? 

"Нормално е да има моменти на оперативна пауза и според мен това виждаме в момента. Обикновено в бойните операции има цикличност, по-опростено говорим за настъпления и контранастъпления. В момента се говори за потенциално украинско настъпление около Енергодар и Запорожската атомна централа. Не знам доколко има реални планове или е информационно-психологическа кампания, защото от украинска гледна точка това ще бъде много трудно, предвид недостига на човешка сила. Могат да се създават линии от зони за унищожение, в които руснаците биват спирани от дронове, но за настъпателни операции са нужни хора. Дроновете не могат да завоюват и да задържат територия.  

Има и спекулации, че руснаците могат да атакуват от Беларус в посока Чернигов или от Брянск. Не знаем дали това ще се случи, но за украинския Генерален щаб тези възможности означават заделяне на ресурси, прегрупиране и преместване на войски. Това може би породи и заплахата от тази седмица за 500 набелязани мишени в Беларус. 

Мисля, че сегашната оперативна пауза ще бъде последвана от засилена руска активност. В момента те изглеждат съсредоточени към Славянск и Краматорск в Донецка област. Могат да опитат нещо и в посока Волчанск до Харков. Според някои военни анализатори, за тях най-голям смисъл би имало от настъпление в Запорожието. Трудно е да се каже какви ще са ходовете, но на този етап секторът Дружковка - Константиновка в Донецка област е този, който ще остане важен".

През седмицата Володимир Зеленски директно поиска от Доналд Тръмп нови доставки на противовъздушни системи "Пейтриът". Знаем, че някои поръчки за Европа и Украйна бяха отложени заради американските удари по Иран, дори и част от тях вече да са платени. Имаме и публичните изявления от американска страна за намаляване на военното присъствие в Европа. Какви са реалните последствия за Украйна?  

"Руснаците в момента изкарват модификации на дроновете "Геран", които са много сложни. По-рано пропуснах да спомена, че те имат модули с изкуствен интелект, използван за навигация и откриване на мишени. Всичко това ще се усети още повече при липса на защита. Разбрахме и за чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, от която 9 от 18 участници са се оттеглили. Европейците купуваха американско оръжие и го даваха или го продаваха на Украйна. Сега вече нямат достатъчно за собствените си нужди.

И реалността е такава, че европейските страни от НАТО нямат капацитета да допълнят това, което САЩ предоставяха на Украйна. За нея и досега беше трудно, защото ремонтът на получаваното от Запада оборудване зависи от специфична логистична линия на доставки за всяка част. Както каза един мой колега, ние имаме ясла за артилерийски системи. Дори и тези с един и същ калибър ползват различни боеприпаси, различните европейски страни имат различни производствени стандарти и така нататък. 

Всичко това ще се усети на фронта, защото артилерията все още има значение, но още повече ще го видим в противовъздушната отбрана. И разбира се, остава и въпросът дали САЩ ще спрат разузнавателната подкрепа за Украйна. Нито една европейска държава, нито Европейският съюз като цяло може да замени космическите възможности на САЩ". 

Макар и с обичайното за Съюза темпо на пространни обсъждания и различаващи се публични мнения, Европа заговори за възможна посредническа роля между Украйна и Русия. Според Вас, има ли тя политическия капитал да доведе нещата поне до временно примирие?   

"Мисля, че ролята на ЕС в посредническите усилия ще бъде по-скоро негативно възприета от руска страна. Москва казва, че той е усложнил нещата и напълно се е изключил от диалога. И изведнъж една част искат да говорят с Русия, други продължават да не искат. С това лутане напред-назад и след всички разменени изявления между руското външно министерство и високопоставени фактори в Евросъюза, не мисля, че включването му в посредническа роля ще е от полза".


Цялото интервю на Константин Мравов с Марина Мирон в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!