Автор:
Весела Владкова
Интервю
Аделхайд Вьолфъл:
Вашингтон вече гледа на балканските държави единствено през призмата на бизнеса
"Наблюдавам събитията от Сараево и трябва да призная, че американският натиск е масиран, груб и безпардонен. Това води до конфликт с ЕС"
Интервю с Аделхайд Вьолфъл
събота 30 май 2026 12:04
събота, 30 май 2026, 12:04
СНИМКА: BNR
Размер на шрифта
Доклад на държавния департамент за политиката на Съединените щати на Западните Балкани постави сделките със страните от региона пред усилията и подкрепата за тяхното демократизиране. "Eрата на американската политика за изграждане на нации на Западните Балкани е приключила", пише в документа. Вместо това Западните Балкани вече са зона на икономически възможности за американските компании, особено в транспортната, цифровата и енергийната инфраструктура. Администрацията на Тръмп предупреждава, че зависимостта на региона от руската енергия представлява стратегическа уязвимост, която ще бъде превъзмогната чрез заместването на руския газ ... с американски втечнен.
Един конкретен проект взриви Босна и Херцеговина, и без това най-нестабилната държава в региона. "Южният интерконектор" с Хърватия, който ще строят американци, принуди Кристиян Шмид, върховният представител на международната общност в Сараево, да подаде оставка. Натискът от Вашингтон Шмид да проправи пътя на проекта, който е алтернатива на "Турски поток", дори поставя под съмнение бъдещето на Съвета за прилагане на Дейтънското споразумение.
За новата американска политика на Западните Балкани е интервюто с Аделхайд Вьолфъл, дългогодишен кореспондент в Сараево на влиятелния австрийски всекидневник "Дер Щандарт" за Югоизточна Европа.
"Тази промяна в американската политика беше загатната още през есента, когато Конгресът прие законов текст за Западните Балкани. Още тогава стана ясно, че Съединените щати ще следват политика, основана на сделки, а това за администрацията на Доналд Тръмп не е изненада. Той иска да сключва сделки, а не да се занимава с институционално строителство, както бяхме свикнали през 90-те години.
Следващото събитие, което сигнализира за промяната в американската политика, беше газовата среща във Вашингтон през февруари, на която бяха поканени 12 държави да сключат дългосрочни и много обстоятелствени и обвързващи договори за доставката на американски втечнен газ. Преди подписването на договорите Вашингтон открито заплаши тези държави от Югоизточна Европа с наказателни мита - обичайният инструмент за натиск на Доналд Тръмп. Резултатът беше, че всички се съгласиха на американските условия".
Описвате политиката "America first" и на Балканите. Част от резултатите от тази енергийна среща във Вашингтон е построяването на газова връзка между Хърватия и Босна, като алтернатива на "Турски поток" през България и Сърбия, през който Босна в момента все още получава руски газ. Но тези доставки спират, защото ЕС реши окончателно да прекрати вноса и транзита на руски газ. Означава ли това, че американците заместват руснаците на газовия пазар на Балканите?
"Докладът, който Държавният департамент изпрати в Конгреса, на практика е обобщение на проектите, които американците вече са задействали. Важно е да се разбере, че тези на пръв поглед икономически сделки ще имат геополитически последици. Просто Вашингтон вече гледа на всички балкански държави единствено през призмата на бизнеса, независимо от това, каква политика следват.
Съединените щати искат не само да заместят руснаците като доставчик на природен газ, а да доминират целия тукашен енергиен пазар. Т.е. да управляват цялата енергийна инфраструктура - строеж и концесиониране на газопроводи в Босна и Херцеговина, в Албания и в Черна гора.
Освен това американците планират изграждането на изчислителни центрове в Хърватия и Черна гора, а енергията за тях ще идва от газовите централи, които ще работят с американски втечнен газ. В сметките на американците влизат и рафинериите в Румъния и България - към тях има апетити от американски компании. А в Гърция ЕксонМобайл и Шеврон проучват газови находища".
Ако американските интереси са насочени изключително към правене на бизнес, означава ли това автоматично, че се заместват политически критерии, които в миналото са били важни за Вашингтон, като демократизация и изграждането на правова държава? Босненският външен министър Елмедин Конакович предупреди, че Америка измества Русия на Западните Балкани.
"Америка измества Русия не само в газовите доставки. Но нека допълня, че потреблението на газ в Босна и Херцеговина е минимално, около три процента. Идеята на Европейския съюз е не да замества синьото гориво от Русия, а да компенсира спирането на доставките с възобновяеми енергийни източници - водноелектрически централи, вятърна енергия, соларни паркове. Вместо това американци ще строят газова връзка с Хърватия, която ще доставя в Босна шест пъти повече газ, отколкото държавата има нужда.
Кому е нужно това, ако американците не очакват нещо в замяна? На тази мисъл ме навежда фактът, че американските бизнес инициативи се прокарват от посолството на Съединените щати в Сараево, от дипломати, близки до кръга на Тръмп. Майкъл Флин, който ръководи компанията за строителството на интерконектора, е брат на Джоузеф Флин, бивш съветник по националната сигурност на Тръмп. Известно е, че енергетиката е инструмент за политически натиск.
Със завидна скорост в Босна и Херцеговина бяха приети закони, които да облагодетелстват американските енергийни проекти. Изграждането на икономическа власт на Съединените щати в региона ще доведе до изместване на влиянието на досегашните партньори на Западните Балкани в лицето на съседни държави, на Европейския съюз, но и на Китай.
Всичко това ми подсказва, че Съединените щати няма повече да се занимават с дипломатически инициативи за демократизацията на Западните Балкани или с нормализирането на отношенията между съседите, например между Сърбия и Косово, а ще се концентрират единствено върху бизнес сделки, чрез които да влияят върху политиката на местно ниво.
Милорад Додик, който вече не е президент на Република Сръбска, но продължава да доминира политиката на тази съставна част от Босна и Херцеговина, изхарчи милиони евро на данъкоплатците за лобисти във Вашингтон. Резултатът беше, че американците отмениха санкциите срещу него заради сепаратиския курс за отцепване от Босна и Херцеговина. Майкъл Флин, за когото стана дума, че ще строи газопровода до Хърватия, получава всеки месец от Баня Лука по 100 хиляди евро, и Додик от приятел на Путин изведнъж стана приятел на американците. Какво гарантира, че американците няма да позволят на Додик да изживее своите сепаратистки амбиции и да извади Република Сръбска от Босна и Херцеговина?
Администрацията на Тръмп вече веднъж показа, че няма нищо против прекрояването на границите в региона - в случая между Сърбия и Косово. Всичко това има пряко влияние върху сигурността на Западните Балкани и на цяла Югоизточна Европа".
Ако се върнем към доклада на Държавния департамент до Конгреса - там е записано, че "ерата на американската политика за изграждане на нации на Западните Балкани е приключила" и че администрацията е фокусирана върху овластяването на местните действащи лица да се справят със собствените си предизвикателства, вместо да се удължава зависимостта им от международна намеса или надзор. Това не е ли инвестиция в бъдещето?
"Това звучи добре, но държавите от Западните Балкани не са укрепнали демокрации и са податливи на корупция. С парите на данъкоплатците Милорад Додик си купи благоволението на американците и взима решения за Босна и Херцеговина през главата на гражданите. Американското влияние е толкова силно, че взе главата дори на Върховния представител на международната общност Кристиян Шмид.
Шмид подаде оставка не само заради американския газопровод, а защото не издържа на натиска от Вашингтон. Съединените щати не искат повече да има пост "върховен представител на международната общност", защото международната общност включва и Европа и предполага съобразяване с европейските дипломати. За президентската администрация бъдещето на Босна и Херцеговина е от второстепенно значение.
Наблюдавам събитията от Сараево и трябва да призная, че американският натиск е масиран, груб и безпардонен. Това, естествено, води до конфликт с ЕС. В Съвета за изпълнение на мира в Босна и Херцеговина са представени освен Евросъюзът и Съединените щати още Русия, Япония и Канада с равни права, но тяхното влияние е сведено до нула".
Къде е Европейският съюз в това разместване на пластовете, когато Америка и Русия - поне в енергийно отношение - си разделят Западните Балкани?
"Това е може би най-тревожният въпрос, защото регионът има пряко отношение към сигурността на Европа. Нямам впечатлението, че Брюксел следва някаква стройна стратегия. Не виждам европейски инициативи в Босна и Херцеговина, които да се противопоставят на руското и американското влияние. Тук отдавна никой не се стреми към членство в Европейския съюз.
Съединените щати винаги са били много твърди в отстояването на своите интереси. Знае се, че когато искат нещо да постигнат, американците удрят по масата. Ако сме пределно честни, на този начин на правене на политика дължим Дейтънското мирно споразумение.
Икономически Европейският съюз е значително по-влиятелен в региона отколкото Съединените щати, но проблемът е по-скоро в това, че в Брюксел никой не приема тези държави сериозно. Нито аз, нито хората тук имат впечатлението, че в Евросъюза следят задълбочено тукашните процеси. А това води до загуба на интерес към еврочленството".
Това може да се каже и за Сърбия, където студенските протести се възобновиха, а президентът Александър Вучич обяви, че не изключва да се оттегли още преди изборите тази година, които никой още не знае кога ще се проведат.
"Много е вероятно Вучич и неговата Прогресивна партия да загубят изборите през есента. Но това не означава, че Вучич ще сдаде властта. В Сърбия е малко вероятно да се повтори унгарският сценарий, когато опозицията се обедини около един силен лидер. Затова Вучич се заиграва с подаването на оставка, защото правилно предполага, че дори и опозицията да спечели, тя няма да се задържи дълго на власт. Освен това Вучич има под ръка няколко други партии, които може да остави да управляват под негово попечителство и да ги представи като смяна на властта.
Сръбският президент все още се радва на подкрепата на най-важните европейски партньори, които виждат в негово лице гарант за стабилността в региона. Никой не говори открито за авторитарния стил на управление, за нарушаването на човешките права и за ширещата се корупция в Сърбия. В момента Сърбия не е във фокуса и на Съединените щати, но пък Русия много внимава какво се случва там".
А там се случва нещо интересно - Сърбия и Украйна финализират споразумение за свободна търговия. Очакваше се дори в Белград, в столицата на един от най-верните европейски съюзници на Русия, да пристигне украинският президент Володимир Зеленски.
"Сърбия винаги се е опитвала да носи няколко дини под една мишница. Вучич беше тази седмица в Пекин - Китай отдавна е традиционен партньор на Сърбия. Вучич е едновременно партньор и на Путин и се опитва да играе и с Европейския съюз. Това е продължение на политиката на Титова Югославия. Но специално за отношенията с Украйна мисля, че Вучич се опитва да се подготви за времето след края на войната там. Защото след това Сърбия няма да може да внася газ от Русия и споразумението за свободна търговия с Украйна ще помогне на Белград да подобри отношенията с Европа".
Цялото интервю на Весела Владкова с Аделхайд Вьолфъл в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Анастасия Крушева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!