Комунистическите лагери: Разговор за миналото, което не бива да повтаряме

"Нормализацията на жестокостта и насилието, на начина, по който то изглежда на тези, които го упражняват - като едно добро дело за благото на обществото и за прогреса, се случва след една индоктринация в цялата атмосфера на паралелна реалност, която тоталитаризмът създава".

Това обясни пред БНР Борислав Скочев, пиблицист и изследовател, който издава втория си справочник за комунистическите лагери и политическите затвори в България.

В него са събрани данни за трудовите обекти и местата за репресия, през които между 1944 и 1989 г. преминават стотици хиляди хора. Изданието ще бъде представено утре, от 18.30 ч. в Чешкия център.

Този труд идва след фундаменталното изследване "Концлагерът "Белене":1949-1987", върху което работи повече от десет години.

"Идея на фондация "Софийска платформа" беше да направят карта на лагерите и аз се заех да помогна. Така се роди тази книга. Това са кратки енциклопедични статии за отделните обекти. Има приемственост. Преди време бях направил такава карта в сайта "Декомунизация" и използвах като база картата на вестник "Демокрация".

Борислав Скочев обясни, че хората в лагерите са вкарвани там без съдебен процес и без да знаят точно в какво са обвинени. Те нямат и представа колко време им е отредено да прекарат в този ад.

Той дарява хонорара си, както и правата върху новата си книга, за образователни проекти.

"Живеем в момент, когато международното право и човешките права сякаш загубиха стойност. Всичко това може да се повтори един ден. Хората трябва да знаят.

Това е брънка от една верига изследвания. Надявам се да бъде продължена от нови изследователи. Младото поколение търси отговори. Опасността е човек да се подведе по идеята, че това насилие е възможно, че такава система на насилие е оправдана и дори по-ефикасна от демокрацията с нейните недостатъци".

Цялото интервю на Ирина Недева с Борислав Скочев може да чуете в звуковия файл.