Европейската сигурност и отбрана: стратегически фокус на европейската политика

Европейският съюз е изправен пред радикални промени в общата си визия за отбрана и сигурност. Инвестирането в отбранителната база и отбранителния капацитет стана водещ приоритет, но отбранителните сектори на страните-членки на ЕС остават разпокъсани и фрагментирани. В областта на отбраната все още липсва единен европейски пазар, а търсенето и предлагането се определя изцяло от националните интереси и отделните приоритети на държавите членки. С новата американска администрация в Европа вече има усещането, че не може да се разчита на Съединените щати. Новата визия в областта на европейската сигурност и отбрана е стратегическа слабост на Европа, но и стратегически фокус.

Премиерът Румен Радев ясно заяви пред Европа, че България е надежден съюзник в НАТО и ще продължава да допринася за европейската сигурност. От своя страна, генералният секретар на НАТО Марк Рюте изтъкна ключовата роля на България в защитата на Източния фланг.

Вие имате важна роля, тъй като защитавате източния фланг на НАТО, играете ключова роля за Черноморския регион, който е от ключово значение за Алианса.

Всички съюзници вече изпълняват поставената през 2014 година цел да осигуряват 2 % от БВП за отбрана, в това число и България, заяви още той:

Достигнахме прага от 2 %, ние сме твърдо решени да предприемем следващата стъпка, като постепенно увеличим бюджета си до 5 %, за да изпълним ангажимента си в областта на отбраната, а по-нататък трябва да постигнем много балансиран набор от способности, за да увеличим капацитета на националната си отбрана и да допринесем за общите отбранителни способности.

И още от посланията му в сърцето на ЕС, Брюксел: Евросъюзът има нужда от ясна визия за стабилност, инвестиции в отбраната, а България винаги силно е допринасяла за европейската сигурност. Заявката e страната ни да се възползва изцяло от инструмента SAFE за повишаване на българските отбранителни способности.

Бих искал да ви уверя, че ще се възползваме изцяло от инструмента SAFE като ясен и надежден механизъм за укрепване на нашите отбранителни способности. Това е нашата собствена отговорност – да се грижим за собствената си сигурност и за сигурността на Европа като цяло.

Премиерът се срещна с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Двамата обсъдиха геополитически въпроси, като споделиха стремежа за постигане на трайно и дипломатическо решение в Близкия изток.

Разговаряха и за предизвикателствата за европейските граници, свързани с руското военно нападение срещу Украйна, като отчетоха, че заплахите по източната граница са изпитание за Евросъюза.

В същото време, дни по-рано от Париж, се чу призив на премиера Радев за преосмисляне на политиката за подкрепа на  Украйна, като той отново подчерта необходимостта от дипломатически преговори:

България и досега е оказвала подкрепа за Украйна, но в контекста на новата среда за сигурност ние трябва да бъдем много внимателни, особено що се отнася до военната и финансовата подкрепа от страна на България. Ние тепърва ще разгледаме огромните предизвикателства пред българския бюджет. Отсега мога да кажа, че България има интерес, първо, да гарантира стандарта на живот и сигурността на българските граждани, едва тогава можем да мислим за отделяне на пари за тази тема.

Стратегическа задача пред ЕК е въвеждане на промени в европейското военно производство, като намеренията са средствата за отбрана и сигурност в следващата многогодишна финансова рамка от 2028-2034 година да са много повече.

България остава силно ангажирана в отбранителния сектор. Европейското военно производство се увеличава, но производителите се стремят към дългосрочни договори за следващите десетилетия и това е едно от препятствията за по-бързо разгръщане на производството, а едно от решенията е в осигуряването на дългосрочни оръжейни запаси. 

Българската армия се трансформира през годините, особено след разпадането на Варшавския договор. По-късно, след 2010 година армията ни още веднъж се променя с очакването, че вече няма да има голяма война, а само локални конфликти. Сега страната ни също е изправена пред нова трансформация, изтъкна по време на дискусия, посветена на отбранителната готовност и европейското сътрудничество, в Дома на Европа в София, Йордан Божилов, директор на Софийския форум за сигурност. Той обърна внимание на редицата пропуски в българската отбранителна и индустриална политика:

Източна Европа е по-застрашена, Източна Европа е по-зле подготвена във военно отношение, Източна Европа е най-близко до конфликтите. За тези рискове ние трябва да мислим на национално, регионално ниво и, естествено, Европейския съюз. И тук трябва да каже, че на национално ниво ние не сме подготвени нито в законодателно отношение, нито имаме способности, нито имаме принципи на действие. Тези рискове са някъде между министерствата и ние трябва да почнем да мислим комплексно за сигурността.

Връзката между министерство на отбраната и българската армия, или най-общо – връзката между способностите и производителя на тези способности, тази връзка я няма. Значи, ние се опитваме да я имитираме. Имаме център за иновации в отбраната в София, Тех Парк, но този център е един вид посредник между отбраната и бизнеса. Имаме натовската инициатива DIANA, но тя също е посредник. Ние нямаме ето това звено, което би трябвало да е в министерството на отбраната, според мен, и което да дава, първо, информация на фирмите какво трябва на българската армия, и не само на българската армия – ние участваме в структурите на НАТО и на Европейския съюз, които обобщават опита от войната в Украйна, т.е., ние можем да кажем какво се изисква. От друга страна, фирмите трябва да кажат какво могат и това е нещото, което ще работи.

И другото нещо, имаме много добри предприятия, но те произвеждат компоненти. Армията не купува компоненти, армията търси готов, цялостен продукт и проблемът с интегратора в България може би стои много силно. Иначе, да, имаме много добра промишленост, но само 5% от производството на българските отбранителни предприятия отива за българската армия. Всичко друго е за износ. Как да направим ето тази традиционната отбранителна индустрия да започне да произвежда по натовски стандарти, как да привлечем стартъпи и иновативни предприятия и как да вкараме също така университетите, Българската академия на науките – това е ключов за мен въпрос.

На този етап България показа административен капацитет в разработването на проектите по инструмента „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) и е сред първите страни-членки на ЕС с подадени и одобрени проекти.  Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен подчерта:

България има ключова роля в нашата колективна отбрана. Ще подкрепим страната ви с над 3,2 млрд. евро в рамките на механизма SAFE и сме готови да подпишем това споразумение за заем с България по всяко време.

Пред Европа стои въпросът за визията в отбраната и сигурността, но и въпросът за постигане на траен мир – заяви в интервю за рубриката "Евранет +" евродепутатът от Европейската народна партия Андрей Ковачев:

Г-н Ковачев, как Европа планира да засили отбранителните си способности? Подготвя ли се реално изграждане на военен Шенген? Европейският парламент през последните месеци прие редица предложения, свързани с изграждане на единен пазар на Европейския съюз в областта на отбраната за преодоляване на критичните пропуски в отбранителните способности на Съюза.

Категорично Европа е решена да се събуди от този сън, който беше десетилетия наред, че някой друг ще се грижи за нашата отбрана и ние като Европейски съюз, и страните членкитрябва и ще направим всичко възможно да наваксаме изоставането в отбранителната област, като увеличим собственото си производство, мотивираме нашата отбранителна индустрия да си сътрудничи помежду си, да забрави за предишните времена, когато национално ориентираните компании искаха само национално да си произвеждат, а да има общо проектиране, закупуване и развойна дейност на нови технологии, особено в областта на дроновете и в областта на разузнавателната, разбира се, техника по отношение на основните ни предизвикателства, каквито са свързани с хибридните атаки на Руската федерация.

По отношение на Шенген е също така и особено ние, които сме на източния фланг на Европейския съюз, а и на НАТО, трябва да сме много по-добре подготвени, включително и с инфраструктура. Затова е толкова важно изграждането на нашата инфраструктура, завършването на Коридор 8, нашите връзки и от север към юг – Видин, Кула, Русе, гръцка граница, магистрала „Черно море“, разбира се, АМ „Хемус“. Това са артерии, които са изключително важни за икономиката, за гражданския сектор, но и, разбира се, за нашата отбрана.

Как отекнаха посланията на българския премиер Румен Радев в Брюксел? От една страна, със силната ангажираност на страната ни като съюзник в НАТО с ключова роля в защитата на източния фланг, и от друга – призиви за смяна на цялостната политика на Европа по отношение на конфликта в Украйна.

Трябва да сме наясно - всички сме за мир. Самият Европейски съюз е мирен проект. Ние затова и толкова дълго време смятахме, че не трябва да се инвестира толкова много в отбрана, а че ние чрез икономика и интегриране на нашите икономики, включително и на руската икономика - затова и толкова много държахме на енергийните източници от Русия. Но, за голямо съжаление, Руската федерация реши, че това е слабост на Европа и че те могат да използват тази слабост на Европа, че е зависима от руските енергийни източници, и да ни извиват ръцете. И тук съм абсолютно съгласен, че справедлив и траен мир трябва да има. Но за да има справедлив и траен мир, съответно страната агресор трябва да гарантира, че от нея няма повече да има заплаха към която и да било съседна държава и няма да се използва също така хибридните атаки, пропагандната война, ботовете, троловете. Тук влизаме в другата голяма тема за развитието на Европейския демократичен щит. Аз самият съм член на специалната комисия за този демократичен щит. Какво може една демокрация да направи, за да се предпази от това цунами от пропаганда, която се стича по всички видове канали, особено по социалните мрежи, и се опитва да променя обществени нагласи спрямо тези, които плащат за такава кампания.

Каква трябва да е ролята на страните-членки на Европейския съюз – като пацифисти с военна подготовка или съюз с визия за сигурността и отбраната си?

Категорично съюз с визия за отбрана и за сигурност на своите граждани. И, разбира се, нашата дума в света, в глобален мащаб, трябва да бъде много по-силна. Ние, за да не бъдем маргинализирани и да бъдем пренебрегвани при решаването на глобални конфликти, било то в Близкия изток или в конфликта между Русия и Украйна, който не е само конфликт между тях, а той е наистина едно много сериозно противопоставяне на Русия с останалия демократичен свят, трябва да бъдем много по-единни. И тази наша заеднoст, ако го наречем по този начин, заедно, разбира се, с нашите партньори в НАТО и със Съединените американски щати, трябва да означава инвестиране в отбрана, инвестиране в сигурност, така че никой да не посмее да посегне и на един милиметър от нашата територия или да използва тези хибридни начини на водене на пропагандна война, каквито, за голямо съжаление, виждаме, злоупотребявайки с алгоритмите на големите компании като Мета, ТикТок, Х и т.н.

Подробности може да чуете в звуковия файл, както и да намерите тук!