Автор:
Силвия Проданова
понеделник 1 юни 2026 17:41
понеделник, 1 юни 2026, 17:41
Сцена от спектакъла
СНИМКА: Ла Скала
Размер на шрифта
Новата постановка на
операта “Набуко“ от Верди е посветена на паметта на великия диригент
Джанандреа Гавацени, трийсет години след неговата смърт, както и на
легендарната постановка от 1966 г. в Ла Скала.
“Набукодоносор“, известна
като “Набуко“, е третата опера на Верди и произведението, което променя
живота му завинаги. Премиерата е на 9 март 1842 година именно в Ла Скала и
бележи началото на възхода на композитора, който по-късно ще се превърне в
символ не само на италианската музика, но и на самата идея за национално
обединение и свобода.
Диригент на спектакъла
беше
маестро Риккардо Шайи – музикален директор на Ла Скала, който
разглежда “Набуко“ като произведение, изпълнено с “усещане за
бездна и световъртеж“.
За своя дебют в Ла Скала режисьорът Алесандро Талеви изгражда спектакъл извън
конкретно историческо време. Той показва как темите на “Набуко“ са
болезнено актуални и днес – култът към властта, лидерите, които се поставят над
закона, конфликтът между религия и политика, между народа и тиранията.
Сценографията на Гари Маккан смесва библейски символи с модерна архитектура и
създава усещане за свят, в който историята непрекъснато се повтаря.
В ролята на Абигайле – една от най-трудните партии
в
целия сопранов репертоар, видяхме световната оперна прима Анна Нетребко, която
изгради образа на героинята с изключителна драматична мощ и вокален контрол. В
ролята на Набуко блесна Лука Салси. Сила на гласа и силно сценично присъствие
отличиха изпълнението на италианския баритон.
Сред останалите големи
имена имахме удоволствието да видим един брилянтен Франческо Мели като Исмаил и
Микеле Пертузи в ролята на Захария.
Kогато говорим за “Набуко“, няма как да не споменем знаменития
хор “Va, pensiero“, може би най-известният в историята на италианската
опера! В него поробеният народ мечтае за изгубената си родина. Именно тази
музика през XIX век се превръща в символ на италианския Ренесанс и движението
за национално обединение.
Спектакълът завърши с десeтминутни аплодисменти за целия звезден музикален състав и маестро Шайи. Едно потвърждение, че “Набуко“ не е просто историческа опера, а произведение за свободата, за човешката гордост и за надеждата на един народ. И може би именно затова, почти два века след премиерата си, тази опера продължава да говори толкова силно и на съвременната публика.
По публикацията работи: Росица Кавалджиева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!