Арт зона

Репортаж

Премиера на "Набуко" в Миланската Скала

понеделник, 1 юни 2026, 17:41

Сцена от спектакъла

Сцена от спектакъла

СНИМКА: Ла Скала

Размер на шрифта

Новата постановка на операта “Набуко“ от Верди е посветена на паметта на великия диригент Джанандреа Гавацени, трийсет години след неговата смърт, както и на легендарната постановка от 1966 г. в Ла Скала. 

Набукодоносор“, известна като Набуко“, е третата опера на Верди и произведението, което променя живота му завинаги. Премиерата е на 9 март 1842 година именно в Ла Скала и бележи началото на възхода на композитора, който по-късно ще се превърне в символ не само на италианската музика, но и на самата идея за национално обединение и свобода.

Диригент на спектакъла беше маестро Риккардо Шайи – музикален директор на Ла Скала, който разглежда Набуко“ като произведение, изпълнено с усещане за бездна и световъртеж“.

За своя дебют в Ла Скала режисьорът Алесандро Талеви изгражда спектакъл извън конкретно историческо време. Той показва как темите на
Набуко“ са болезнено актуални и днес – култът към властта, лидерите, които се поставят над закона, конфликтът между религия и политика, между народа и тиранията.

Сценографията на Гари Маккан смесва библейски символи с модерна архитектура и създава усещане за свят, в който историята непрекъснато се повтаря.


В ролята на Абигайл
е – една от най-трудните партии в целия сопранов репертоар, видяхме световната оперна прима Анна Нетребко, която изгради образа на героинята с изключителна драматична мощ и вокален контрол. В ролята на Набуко блесна Лука Салси. Сила на гласа и силно сценично присъствие отличиха изпълнението на италианския баритон.

Сред останалите големи имена имахме удоволствието да видим един брилянтен Франческо Мели като Исмаил и Микеле Пертузи в ролята на Захария.

Kогато говорим за
Набуко“, няма как да не споменем знаменития хор Va, pensiero“, може би най-известният в историята на италианската опера! В него поробеният народ мечтае за изгубената си родина. Именно тази музика през XIX век се превръща в символ на италианския Ренесанс и движението за национално обединение.

Спектакълът завърши с десeтминутни аплодисменти за целия звезден музикален състав и маестро Шайи. Едно потвърждение, че “Набуко“ не е просто историческа опера, а произведение за свободата, за човешката гордост и за надеждата на един народ. И може би именно затова, почти два века след премиерата си, тази опера продължава да говори толкова силно и на съвременната публика.

 

По публикацията работи: Росица Кавалджиева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!