Личности

Интервю

Предстои премиерата на четвъртата част от поредицата - мащабния аудиороман "Караеврен"

Васил Попов и мрачният чар на фолклора ни в поредицата "Мамник"

Българският автор ще бъде специален гост на Фестивала на българската книга в Брюксел на 13 и 14 юни

Васил Попов

Васил Попов

СНИМКА: Иван Русланов

Размер на шрифта

"Вълчи разкази", "Мамник", "Пермафрост". Заглавията са на един от най-четените български съвременни автори Васил Попов. След като романът за демоничната птица, част от родния фолклор, стана успешен сред читателите, се появи и сериал. Интересът към поредицата е толкова голям, че Васил Попов в момента е на сериозно литературно пътешествие из различни читалища и библиотеки в България. Оттам авторът си тръгва с различни спомени.

"Дойде едно момиче, тийнейджърка, понеже все още е ученичка, идва при мен за автограф, така, с трите книги и казва: "Господин Попов, аз в час по български език и литература вече получавам три пъти забележка, че чета Вашите книги", което е много хубава забележка – да четеш български книги в час по български език и литература. Но каза как учителката накрая по български език ѝ взела книгите и започнала да ги чете, и беше станала и тя фенка", разказва през усмивка Васил Попов в предаването "Понеделник вечер".

Читателите в Белгия също ще могат скоро да се срещнат с Васил.

Той ще е част от Фестивала на българската книга в Брюксел, който ще се проведе на 13 и 14 юни. Преди това обаче е премиерата на четвъртата част от сагата за "Мамник", романът "Караеврен", който първо ще излезе в аудиоформат.

Неговата премиера е на четвърти юни в музей "Земята и хората" от 18:30. Какво да очакваме от новата история?

"В "Караеврен" вече идва развръзката, голямата, на цялата тази змейска сага. Самото име Караеврен не издава много, защото то става ясно още от "Лехуса". Това е по принцип старото име на село Близнак в Странджа – реално съществуващото село Близнак. Произлиза от турски. Мога само да издам на хората, че условно е разделена на две части. Първата половина от книгата се занимава предимно с миналото на един от главните персонажи – Бранимир, единственият очевидец, тоест убиецът на чудовища, и с Балканските войни, и с тракийските бежанци. А пък втората половина от книгата започва там, където завърши "Аждер".

Повече за това, какво отговори Васил Попов на слушателските въпроси – чуйте в звуковия файл.