Свободата е безкрайна отговорност - това е най-големият завет на Христо Ботев

В деня на 150-годишнината от гибелта на поета и революционера директорът на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер разказва за малко известни страници от живота му, за безценните реликви, съхранени в музея, и за смисъла на свободата днес.

На 2 юни България свежда глава пред паметта на Христо Ботев и всички загинали за свободата и независимостта на страната. В годината, когато се отбелязват 150 години от гибелта на поета революционер, разговорът за неговото наследство придобива особена значимост.

"Не бива 150 години след гибелта на Ботев неговата проза, неговите статии и писма да звучат толкова актуално и днес", каза директорът на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер Ася Николова за БНР.

Според нея именно в това се крие едно от най-тревожните послания към съвременното общество.

"Ако и днес откриваме неговите думи в делника си, това означава, че за толкова много години не сме променили достатъчно себе си. Затова ми се иска Ботев да бъде по-малко актуален - защото това би означавало, че сме си взели поуките."

Ботев и Левски във вятърната мелница край Букурещ

Сред любопитните исторически факти, които Николова припомня, е периодът, когато Христо Ботев и Васил Левски живеят заедно в изоставена вятърна мелница край Букурещ през 1868 година.

По думите ѝ сведенията идват от писмо на Ботев до неговия приятел Киро Тулешков, публикувано за първи път от Захари Стоянов.

"В него Ботев разказва за живота си с Васил Левски във вятърницата, както той я нарича. Разказва и за необикновения характер на Дякона, който му помогнал да не изневерява на бунтовното си перо."

Николова подчертава, че въпреки периодичните съмнения в публичното пространство историците продължават да приемат този източник като важна част от биографията на двамата национални герои.

Защо четниците не са влизали в бой с песни на Ботев

Директорът на музея обърна внимание и на един по-малко известен факт - че четниците на Ботев и участниците в Априлското въстание не са влизали в битка с неговите стихове.

"Исторически факт е, че в боя са влизали с маршовите песни на Стефан Стамболов."

Тя припомни обаче, че единствената стихосбирка, издадена приживе на Ботев, е именно съвместното издание "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова", което свидетелства за близостта между двамата революционери и за ролята им в националноосвободителното движение.

"Свободата е безкрайна отговорност"

Според Ася Николова най-важното послание, което Ботев и неговите съратници оставят на следващите поколения, е свързано със свободата.

"Всички ние се раждаме с презумпцията, че сме свободни. Но преди всичко свободата е безкрайна отговорност."

Тя напомни още, че днешните поколения не са принудени да избират между свободата и смъртта, както са правили възрожденците.

"На никого от нас не му се налага да избира между свободата или смъртта. Но сме длъжни да бъдем достойни за онези, които са дали живота си за свободата на България."

По думите ѝ сирените на 2 юни не трябва да бъдат само момент на почит, а повод за лична равносметка.

"Нека всеки един от нас си даде сметка какво е направил със своя живот, така че заветите на Ботев да не звучат днес така, сякаш са написани вчера."

Новата реликва в музея – снимка на Иванка Ботева

В навечерието на Деня на Ботев музейната колекция се е обогатила с нов ценен експонат – фотография на дъщерята на поета Иванка Ботева като студентка в Женева.

"За нас това е безценна реликва", каза Николова.

Тя напомня, че през 2026 година се отбелязват не само 150 години от гибелта на Ботев, но и 150 години от рождението на неговата единствена дъщеря.

Иванка е едва на един месец, когато баща ѝ напуска семейството си завинаги, за да поеме към своята историческа мисия.

"През целия си живот тя се стреми достойно да носи името Ботева и да съхрани наследството на своя баща."

Часовникът на Ботев и четирите запазени реликви

Днес в Националния музей "Христо Ботев" се пазят едва четири лични вещи на поета и революционера.

Сред тях е неговият джобен часовник - подарък от баща му Ботьо Петков.

"Часовникът е принадлежал на Ботьо Петков и е подарен на Христо Ботев, когато той напуска България. По-късно Ботев го разменя със своя приятел Иван Драсов като знак на искрено приятелство."

Освен часовника са запазени мастилница, преса за попиване на мастило и перодръжка.

"Ако погледнем философски, останали са времето и словото - времето, което Ботев посвещава на свободата, и словото, с което остава безсмъртен."

Нови документи за Ботевата чета

Наскоро приключилата национална научна конференция "150 години безсмъртие" е представила и нови изследвания върху живота и делото на Ботев.

Особен интерес са предизвикали документи от османските архиви, представени от проф. Лиляна Събева, сред които телеграми на местните власти във Видин и Лом до Високата порта, свързани с придвижването на Ботевата чета.

"Оттук нататък имаме ново поле за проучвания", отбелязва Николова.

Тя е категорична, че задачата на историците е да защитават документалната истина и да противодействат на сензационните и недоказани версии за живота на националните герои.

Паметта за Ботев живее

По традиция честванията в Калофер започват с военен ритуал и изнасяне на знамето на Ботевата чета - музейно копие на изгубения оригинал, което вече повече от шест десетилетия е част от експозицията на музея.

За Ася Николова обаче най-важното наследство на Ботев не са вещите, документите или паметниците.

"Свободата и истината са двете най-големи цели на Ботев. Ако всеки от нас направи така, че те да бъдат основа на действията му, тогава ще се доближим до България, за която той мечтаеше."

И допълва с думи, които звучат като послание към съвременниците:

"Само свободният човек може истински да се нарече човек. Свободата е вътрешна потребност и способност да твориш добро."

Интервю на Кармен Манукян с Ася Николова в "Нощен Хоризонт".