"Тих бял Дунав" - историята превърна песента в безсмъртие

Има мелодии, които още с първите си акорди вливат възторжен патриотизъм. От дълбочините на националната ни памет извира "Тих бял Дунав" - песен по стихотворението на Иван Вазов "Радецки". Написано за кратко, под вазовото въодушевление от бойния поход на Христо Ботев и четата му, то се превръща и в музикална емблема след Освобождението. Песента от своя страна се трансформира и във възторжен инструментал за духов оркестър, носещ името "Ботев марш".

20 май 1876 година, Букурещ - в една малка стая младият Иван Вазов е разтърсен от вестта, че Ботев е минал Дунава. За кратко, в плен на патриотичен блян и силно повлиян от революциония устрем към така жадуваната свобода, той написва стихотворението "Радецки".

Вазов превръща историческия акт в поетична картина. В стиховете му параходът не просто плава, а гордо носи българските юнаци "над златни вълни". Поетът описва трепета на четниците, които летят да леят кръв за свободата на Родината, радостното им опиянение да целунат "светия бряг" на отечеството и решимостта им в бой да се опълчат на "злия тиранин".

Тогава Вазов още не подозира, че думите му "Тих бял Дунав се вълнува..." няма просто да се четат, а ще се пеят от поколения българи като своеобразен национален химн.

Кога и как Вазовите стихове се превръщат в популярната патриотична песен - няма еднозначен отговор. Дълго време се смяташе, че мелодията ѝ е създадена през 1909 година в Солун от Иван Караджов. Този факт е увековечен и на паметна плоча. Изследователи обаче разкриват данни, че песента се е пяла на различни места много по-рано.

Самият Вазов споделя пред професор Иван Шишманов, че за първи път е чул мелодия, сложена на стиховете му, в Берковица през 1880 година, тоест две години след Освобождението. Пеел е ботевият четник Димитър Ночев.

Архивите разказват, че през 1889 г. във Враца при тържеството за полагане на основния камък на паметника на Ботев "Тих бял Дунав" са изпълнявали в ученическото шествие на път към събитието и после музикантите пред колоната с официалните лица.

Всъщност, първият нотиран текст, който познаваме днес, е от 1892 година и е дело на видинския учител Атанас Божинов.

И докато мелодията пътува през годините, претърпявайки различни аранжименти, се ражда и "Ботев марш". Негов автор е военният капелмайстор Георги Безлов. В трудното време след Ньойския договор, Безлов е във Враца. По заповед на своя командир той адаптира популярната мелодия за духов оркестър, създавайки през 1921 година тържествения вариант, който познаваме днес. Тази история се помни почти като легенда сред врачани. Потомственият духов музикант Пламен Асенов отбеляза, че "Ботев марш" е създаден по случай годишнина от подвига на Ботев. Пред БНР той разказа за историята на военния марш.

Така "Тих бял Дунав" се оказва не просто творба на един автор, а колективна памет. От перото на Вазов, през гласовете на оцелелите четници, до нотните листове на учители и капелмайстори - това е песен, която историята е превърнала в безсмъртие.

И до днес, без значение дали в инструментален вариант за военен оркестър или като хорово изпълнение, маршът остава своеобразен химн на патриотизма и българската храброст. Мелодията му притежава онази рядка сила да вълнува хората еднакво силно, сякаш всяка нота носи в себе си духа на Ботев и четниците му и на националните ни герои.

Целия репортаж на Ива Антонова в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.