Петя Петрова от Аахен: Рисуването е голямата ми любов

В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с Петя Петрова – художничка, фотограф и писател. От 26 години Петя живее в град Аахен, Германия. Разказва, че в чужбина преоткрила за себе си България като източник на красота и вдъхновение.

Петя обича да рисува българки, облечени в автентични народни носии. Може би затова картините й напомнят на един от най-големите български художници - Владимир Димитров - Майстора.

Петя Петрова е правила изложби и в България, и в чужбина. Тя е първата българка, допусната да представи своите картини в една от сградите на Европейския парламент в Брюксел. Петя е и първата българка, издала детска книжка в Северна Германия.

Петя Петрова е завършила живопис във Великотърновския университет "Св.Св. Кирил и Методий". Преди да замине за Аахен, Германия, където живее вече 26 години, е работила като учител по рисуване в три гимназии в родния й град Горна Оряховица. По стечение на обстоятелствата през 2000 г. Петя остава без работа и решава да търси професионална реализация в чужбина.

"Преди 26 години, когато започна голямата инфлация в България, започна и масово съкращаване на работните места. Аз се оказах почти без работа и реших да рискувам и да напусна родината си. Тогава започнаха дори да затварят училища, защото хората емигрираха от България. Имаше училища, в които от осем, паралелките на випуск се намалиха на три. Работата съвсем намаля", разказва бившата учителка.

Когато пристига в Германия, най-напред Петя пробва да започне работа по специалността, но германските власти не ѝ признават българската диплома за учител, защото тогава страната ни все още не е член на ЕС.

"Това е много дълга тема, изстрадана вече 26 години. Първо езикът беше проблем. След това беше проблем, че дипломата ми не е призната. Когато се разреши признаването на дипломите се оказа, че признават само част от образованието ми и трябваше допълнително да уча, но не се получи. Нямах никаква финансова подкрепа и предпочетох да работя нещо, което няма общо с това, което съм завършила", разказва нашата сънародничка.

За да осигури препитанието си в чуждата страна Петя Петрова започва работа в сферата на социалните дейности. Душата ѝ обаче остава отдадена на рисуването.

"Рисуването си остана моя страст, единствената и голяма любов в живота ми. Навремето имаше една жена, пред която все още се прекланям. Тя ми откри пътя към изкуството. Успя да убеди родителите ми да уча изкуство. Тя казваше: "Изкуството е единственият приятел и любовник, който няма да те изостави и ще ти остане верен. Колкото повече му даваш, се отплаща толкова повече."

Петя казва, че рисува всеки ден. Когато я споходи музата, независимо дали е късно вечер или рано сутрин, хваща четката и започва да рисува.

"Вдъхновението, музата е нещо много мимолетно. Когато дойде до теб и ти кацне на рамото, трябва да задържиш този момент. Когато има такива моменти, намирам време - понякога през нощта, друг път преди работа. Понякога съм ставала в 4 часа сутринта, за да поработя над някоя картина. Голяма самоотверженост и постоянство се изисква", казва Петрова.

Другата голяма страст на Петя е фотографията. По снимането се запалила още като дете, когато баща ѝ направил в мазето на родната ѝ къща фотолаборатория и там се пробвала сама да обработва снимките. И до днес Петя пази ярък спомена за първия фотоапарат, който попаднал в ръцете ѝ – един стар "Зенит". Разказва, че сега много обича да снима движещи се обекти, хора и животни.

"Най-много обичам да снимам движещи се обекти, защото обичам динамиката. Тъй като в момента сме в Аахен, а тук през юли се провежда най-големият Световен конен фестивал и е много интересно, защото конете са едни от най-бързо движещите се обекти и са много интересни за снимане", разказва Петрова.

Нашата сънародничка сама си организира фотоекскурзии до интересни места, които ѝ предоставят възможност да развихри творческото си въображение.

"Имам няколко идеи, които много искам да ги осъществя и се надявам, че това ще се случи. Пътуванията ми са свързани и с опознаване на местните обичаи, фолклор, традиции, с посещаване на обекти на изкуството и с фотография. Преди три години имах една фотоизложба в родния ми град. Това, което наистина ми харесва, когато съм на снимки, е, че ставаш част от мига. Поглеждаш през това малко отворче и знаеш, че това, което минава в момента пред очите ти, никога няма да се повтори. Няма два мига един с един. Вечността е част от мигове. Един миг е част от вечността. При сполучливо заснемане е нещо като малка молекула, част от вселенската енергия."

В редките случаи, когато не рисува или снима, Петя пише. Това е другият начин да изрази себе си и творческата си душа. До момента има издадена една книга "Детектив в сладкарницата", а сега подготвя продължението й.

"Това беше моето предизвикателство. Обичам да се самопредизвиквам, защото когато има предизвикателство, има цел. Книгата се казва "Детектив в сладкарницата" и съм започнала втора част, за която не намирам време. Разказва се за едно сплотено семейство. Мама Краси е сладкарка и има три дечица и едно куче Лили. Най-голямото момченце решава да направи разследване защо изчезват нощем сладкишите на мама. Момчето е много силно увлечено от детективските романи", разказва Петя.

Интересно е дали трите страсти – рисуването, фотографията и писането се конкурират за оскъдното свободно време на Петя Петрова или взаимно се допълват?

"Да, много е трудно. Сутрин, когато си пия първото кафе, съм разкъсана какво да правя по-напред - да изляза на снимки, да седна да пиша или да започна да рисувам. Това е една голяма трилема", казва с усмивка нашата сънародничка.

Още в интервюто на Даниела Големинова с Петя Петрова за "Нощен Хоризонт".