Путин остава убеден в успеха на войските си, но силите им се изчерпват

Владимир Путин отхвърли поканата на Володимир Зеленски за примирие и уреждане на руско-украинския конфликт в лична среща на неутрална земя. Това решение вероятно ще струва живота на още десетки хиляди хора, а вероятно ще реши съдбата на поне един от двамата лидери. Затова си струва да се обсъдят мотивите на руския лидер.

Тези, които Путин изтъкна вчера и онзи ден в изявленията си на Петербургския икономически форум, изглеждат все по-откъснати от действителността. Руската армия, казва Путин, продължава да настъпва. Но докъде е стигнала след три години настъпление? Руските въоръжени сили разполагат с ударни средства, с каквито украинците не разполагат, казва Путин. Все още, би следвало да добавим.

Картината наистина не е розова за Украйна, казва на свой ред Джон Хелин, съосновател на Black Bird Group, който следи отблизо войната от самото ѝ начало. Киев е на път да изгуби битката за важния град Константиновка в Донбас. И надмощието му в дроновата война най-вероятно ще се окаже само временно. Но руските ракетни удари не могат да сломят украинската оръжейна индустрия. Руското настъпление буксува вече пети месец, а руската армия изглежда, вече е изчерпала твърде много от човешкия и материалния си потенциал, за да изпълни поставените ѝ от Кремъл задачи.

 

Да, твърденията на Путин не бива да се разбират като "през последните месеци". Те не се отнасят дори за времето от началото на тази година, а за един доста по-дълъг период. Руското настъпление се забави съществено през 2026-та и затова изявлението, което цитирахте, звучи повече като пропаганда, отколкото като действителност.

 

 

Това е горе-долу така. Не е съществено преувеличение. Вярно е, че от доста време около една пета от Донецка област остава в украински ръце.

 

 

Да, доста трудни. Много от тези райони в Донецка област бяха укрепени още преди пълномащабното руско нашествие, защото там се водеха боеве още през 2014 и 2015 година. Тамошните градове, особено Краматорск и Словянск, са сред най-добре защитените райони в цяла Украйна. И ако погледнем как руската офанзива забавя ход става видно, че тези около 4 хиляди квадратни километра от Донбас ще са най-трудни за московските войски.

 

 

Константиновка е следващото стъпало за руснаците по пътя им  към Краматорск и Словянск. Когато говорим за тази битка, не бива да забравяме, че тя продължава вече доста дълго време. Руснаците се опитват да пробият тук още откакто превзеха Бахмут през 2023-та. Боевете сега се водят в самата Константиновка. Наблюдаваме все повече руснаци да се инфилтрират през украинската отбрана. Това означава, че или този месец, или през юли Русия ще поеме контрол над целия град. И оттук ще могат да продължат да проникват навътре в Донбас. Но главните укрепления на украинците не са около Константиновка, а по-близко до Краматорск. Руснаците дори още не са ги достигнали.

 

 

Според мен това вече се случва. Причините за това забавяне на руското настъпление са не една и две. Русия изпитва недостиг на жива сила. Не успява да набере достатъчно войници за щурмовите си подразделения. Ударите с малък и среден обсег имат огромен ефект. Украинските дронове стават все повече и повече. За руското командване става доста трудно да снабдява войските си на фронта, а камо ли да им докарва подкрепления. А украинците се отбраняват все по-добре.

 

 

На този въпрос вече е по-трудно да се отговори. Откакто започна тази война, виждаме отново и отново как Украйна придобива нови способности - първо със 155-милиметровите гаубици, после HIMARS и ATACMS. И всеки път се появяват такива приказки, че руснаците губят войната, че украинците аха-аха ще направят обрат. Но това никога не се случва, защото, руснаците наистина търпят тежки удари, но след това се приспособяват към новата реалност.

 

Много е вероятно и сега да се намираме в един такъв преходен период на адаптация, при който руснаците все още търсят противодействие на новите украински дронове. Те ще намерят начини да притъпят проблема с логистиката си. Не мисля, че Украйна внезапно ще започне да отвоюва стотици квадратни километри или че ще видим оперативни пробиви на десетки километри дълбоко в руските линии.

 

Но ми се струва напълно възможно да видим руската военна машина най-сетне да започне да се похабява и спира. По начина, по който воюват днес, руснаците могат наистина да изчерпят всички възможности да постигнат целите си.

 

 

Трудно е, разбира се, да посочим действителните мишени на руснаците. В Украйна е наложена цензура - както и би трябвало да бъде, защото не би трябвало да разкриват обектите на военната си индустрия, нито да издават на руснаците колко успешни са атаките им. Мисля си обаче, че руската кампания поне частично е насочена срещу оръжейната промишленост и логистиката. В същото време обаче няма съмнение, че огромната част от тези удари имат за цел да сплашат и тероризират хората. Ясно е, че атаки, при които загиват десетки хора, нямат чисто военно значение. Аз лично мисля, че и политически тези атаки не постигат кой знае какво. историята ни показва, че такива кампании за всяване на терор сред местното население не го карат да се подчини на агресора, а по-скоро втвърдяват съпротивата му.

 

Дори и наистина да цели психологически ефект, Москва не постига кой знае какво. По отношение на оръжейното производство също. Голяма част от украинската продукция е преместена на запад или се внася от западните съюзници. Така че, с изключение на бомбардировките по енергийната инфраструктура, Русия не може да се похвали с кой знае колко успехи на далекобойната си кампания.

 

 

Не, не мисля. Не мисля, че ще успее, защото украинските компании вече успяха в производството на далекобойни дронове и крилати ракети и виждаме какво постигат днес с тези оръжия в Русия. Трудно ми е да предвидя как руснаците ще могат да обърнат тази тенденция в своя полза.