От заучаване към откривателството: време е за ново оценяване в училище

Навлизането на изкуствения интелект в българската образователна система е неравномерно. В по-големите градове на страната изкуственият интелект се използва много по-интензивно, както от учителите, така и от учениците. В различните училища или университети преподавателите решават как и за какво да го използват. На някои места има установени ясни правила. Но основният въпрос за употребата на изкуствения интелект в образованието днес е не дали да се използва, а как да се стимулира употребата му, така че да се подобри ефективността на образованието и да се насърчи развитието на критичното мислене. Това са основните изводи от кръглата маса „Образование на бъдещето – от консуматори към създатели, организирана от Българската асоциация по информационни технологии.

Кръглата маса събра представители на Министерството на образованието и науката, на университетите и училищата в страната, както и частни компании, които разработват образователни продукти или подпомагат технологичното развитие на образователния процес. Те се обединиха около схващането, че употребата на изкуствения интелект в системата на образованието трябва да се стимулира. Факултета по индустриални технологии на Техническия университет в София през последните четири години развива специалностите, които са свързани с интелигентните системи и изкуствения интелект. Доц. Радослав Милчев е зам-декан във факултета и част от екипа, който разработва новата специалност „Интелигентни системи и изкуствен интелект“. Според него е много важно по какъв начин възприемаме технологиите.

„Имаме доста опит, както на практическото използване на изкуствен интелект за решаването на различни задачи. Нашите задачи варират, като започнете от индустрията, минете през горско и селско стопанство, имаме приложение и в екологията, дори във финтех инструменти, които са достатъчно интересни. Опитът ни позволява не само да използваме, но и да развиваме различни модели, обучаваме модели, тестваме и валидираме модели. Което ни показва и предимствата и недостатъците на новите технологии.“

В Техническия университет вече е въведена рамка, която указва как може да се използва изкуствения интелект, включително за задачите, които се решават, както и за научно-изследователската дейност, посочи доц. Радослав Милчев.

„Да, добре е да могат всички студенти или ученици да използват изкуствения интелект. Това дава много по-бързи резултати. Въпросът е да се поставят по-творчески задачи и след това да се изисква от хората, които са направили тази разработка, не просто да хвърлят един електронен документ или една презентация, която отново е генерирана от изкуствен интелект. А да могат да обяснят същността на това, което е било в тази задача. Няма как да ограничим използването на изкуствения интелект. Ако са искали да го ограничат, щяха да го направят преди три, четири, пет години, когато стартирахме. В момента имаме много възможности. Така че вместо да се надлъгваме. Т.е. хората генерират нещо с изкуствен интелект, после го превеждат през хуманайзер, за да стане по-човешки."

Според доц. Милчев е добре да приветстване употребата на изкуствения интелект, защото процесът на научаване е двупосочен. Той се учи от нас и ние се учим от него.

Проф. Станислав Симеонов от Бургаски държавен университет е на мнение, че изкуственият интелект трябва да подпомага непрекъснато образованието. Симеонов работи в сферата на изкуствения интелект още, когато е бил докторант

"Мен не ме притеснява това, че студентите използват изкуствен интелект. Дори аз ги стимулирам да го използват. Да го използват творчески, така че да достигнат до нови идеи."

Компаниите, които активно работят за разпространение и развитието на изкуствения интелект, смятат, че учителите трябва да придобиват необходимите умения за работа с изкуствен интелект, така че обучението им да стане по-ефективно. Иво Русев е търговски представител на една от тях:

"В момента имаме едно огромно пространство, което се казва „Научи всеки“. През него са минали над 2000 учителя, които идват с целите си класове, за да могат да преподават в динамична среда на различна скорост. За да могат всичко, което говорим, да го видят практически и да придобият уменията, които им трябват, за да бъдат по-успешни.“

Освен за навлизането на изкуствения интелект в българското образование на кръглата маса беше дискутирана и променящата се роля на учителите и начина на оценяване. Като съществен проблем беше посочен начина на оценяване на учениците. За допусната грешка – те получават по-ниска оценка. По този начин откривателството, различно мислене не се стимулира, а се наказва. Така се влиза в една спирала на заучаване на правилните отговори, за да се получи висока оценка. Цветан Цветански от Центъра за образователни инициативи е на мнение, че в училище не се стимулира поемането на риск и една от най-важните реформи в образованието е промяна на системата за оценяване.

„Оценяването върви отгоре-надолу. Всяка грешка ти смъква оценката, а не ти вдига оценката. Т.е. системата за оценяване трябва да приеме този принцип. Ние трябва да сме готови за революция, да преобръщаме. Ако имаме насърчаване, имаме критическо мислене и поемане на риск. Не говоря липса на знание. Не може да поемеш риск и да представиш своя проект. Един експеримент се извършва и няма лош експеримент. Той изхожда от някаква теза, която се базира на знание. Знанието е важно. Но е важно това знание да обслужва любопитството и любознателността и те да бъдат отразени в образователния процес.“

В бизнеса има една държава, която бележи значителен напредък в създаването на нови технологии, посочи Пламен Тошев, управител на компания за киберсигурност. Тази държава е Израел. И това, с което тя се отличава е, че там доверието към хората, които са се провалили не се губи.

„Те имат много повече доверие на хора, които са фалирали 2-3 стартъпа. Тези хора са допускали грешки и въпреки това опитват отново. И те знаят, че със сигурност са си научили урока благодарение на грешките. Докато някой, който не е допускал грешки разчита на магия.“

Избягването на риск от страна на учениците е с цел намаляване на грешките, а грешките са част от процеса на учене, защото хората се учат благодарение на тях.

Повече чуйте в звуковия файл.