Готов ли е ЕС за реакция при нова пандемия?

След коронакризата, Европа е изправена пред нови здравни предизвикателства, макар и неразвиващи се на нейна територия - хантавирусът, щам Андите, огнище на който беше регистрирано на круизен кораб, прекосил Атлантическия океан и еболавирусът, щам Бундибугио, предизвикал пореден епидемичен взрив в Африка.

Готовността на Стария континент за борба с потенциални нови пандемии обаче, е много по-голяма от преди, включително и заради предприетите стъпки и изграждането на общ подход за реакция във времето, изтъкнаха здравни експерти и специалисти по гражданска защита, здравен и кризисен мениджмънт по време на последното заседание на Комисията по обществено здраве (SANT) към Европейския парламент.

Включиха се и представители на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) и Световната здравна организация (WHO) относно предприетите усилия за борба със заболяванията, които също призоваха и за повече пари за здраве, и за по-големи усилия в обезпечаването на сектора с обучени кадри, включително в мирно време.

Поддържането на квалифициран персонал и модерно оборудване, способно да реагира на всяка нова инфекция, както и необходимостта от предварително разпределение на ролите при една потенциална пандемия между болници и лаборатории, изтъкна в интервю за рубриката "Евранет Плюс" професор Тодор Кантарджиев - специалист по микробиология, имунология и епидемиология, както и коментира последните развития покрай случаите на хантавирус и ебола.

Рискът за разпространението им у насе много нисък, изтъкват здравните институции в страната и чужбина, но те не бива да се подценяват, стана още ясно при дискусиите в ЕП.

В тях за готовността на ЕС за реакция при нова пандемия се включи д-р Елизабет Диaго Наваро - биохимик, специализиран в разработването на стратегии за управление на глобални здравни кризи:

Случаите на хантавирус, свързани с круизния кораб, бяха овладени благодарение на бързата и координирана международна реакция, а междувременно сме изправени пред епидемия от еболавирус в Централна и Източна Африка. Преди това беше COVID-19, така че това не е изключение, а новото нормално.

Системата за здравна сигурност на Европа е подложена на изпитание в реално време, изтъкна директорът на Европейския център за превенция и контрол върху заболяванията д-р Памела Ренди-Вагнер:

ECDC координира активно отговора си на две сериозни огнища, а новата Европейска рамка за здравна сигурност, за която ЕП изигра ключова роля, се използва в ситуация на глобална криза, докато разговаряме.

По думите й при двете епидемии се използват нови инструменти, създадени след пандемията от COVID-19: Здравната работна група на ЕС, която оказва практическа подкрепа на място чрез експерти и референтните лаборатории на ЕС със съвременна диагностика, включително бързо геномно секвениране на нови вируси.

В такива ситуации фрагментираните здравни системи са обречени на провал, подчерта и проф. Андреа Гори - директор на Регионалният център за инфекциозни болести в Ломбардия, който пред евродепутатите открои поуките, които би трябвало да сме си извадили от коронакризата:

Ковид-19 беше първата истинска пандемия в един свръхсвързан свят, която ни даде четири важни урока: от фундаментално значение е предварителната подготовка; координацията, тъй като за кризите няма бариери; управлението на здравните данни, които трябва да се споделят и съпоставят в реално време и не на последно място - комуникацията. Както и от СЗО казаха, това няма да е последната ни пандемия и ето защо трябва да обединим умения в аванс, а не по време на кризата.

Ковид-19 изцяло промени разбирането ни за здравна устойчивост, включително и че никоя държава не може да се справи сама, каза Франсоа Ланой от базираната във Валония Агенция за качество на живота:

Ако една криза се управлява лошо, то това означава, че на някое ниво реакцията е била грешна или не добре обсъдена. За укрепване и подготовката на системите за обществено здраве, освен средства, е необходимо да се поддържа резерв - и от лекарства, и от хора, независимо дали нещо се случва или не.

Хантавирусът и еболата доказаха за пореден път, че глобалното сътрудничество не е лукс, а необходимост, подчерта Хаджа Лабиб - европейския комисар по управлението на кризи и равенството:

Епидемиите са ясен знак колко е важно да реагираме правилно при извънредна здравна ситуация. Заплахите от този тип не признават граници. От огромно значение е координацията и в рамките на ЕС, и в международен план, както става ясно и от Стратегия на Съюза за готовност, и от Стратегията за медицински контрамерки.

Вече не сме изправени пред изолирани кризи, а пред сложни, взаимосвързани и често едновременно случващите се събития, подчерта доктор Фабио Чичилиано - ръководител на италианския Департамент за гражданска защита, както и призова за общ подход при пандемии в бъдеще:

За ефективна подготовка ни е нужен стабилен надзор, системи за бързо известяване и данни, с които сме запознати. Жизненоважно е да се провеждат периодично и трансгранични симулации, за да се набележат слабите страни в отделните държави като капацитет на болниците и на веригите за доставки. Нужни са и инвестиции в съвместни обучение на медицинския персонал, за да се избегне колапс на здравната система под внезапен натиск.

По-евтино е в мирно време да обучиш специалисти, отколкото по време на пандемия, подчерта и д-р Елизабет Диаго Наваро:

ЕС постигна реален напредък, но все още е изправен пред три структурни предизвикателства: скоростта - данните не достигат до лицата, вземащи решения достатъчно бързо; програмата "Единно здраве", която от концепция трябва да се премине към оперативно изпълнение и огнищата на хантавирус и ебола, които са извън Европа.

Какво може да се подобри за бъдеще, обобщи в интервю за рубриката ни "Евранет Плюс" проф. Тодор Кантарджиев - бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести и национален консултант по микробиология:

Трябва, първо, да има подготвени хора. Второ, трябва да се поддържа необходимият лабораторен персонал и оборудване за реагиране на всяка опасна инфекция и за реагиране на всяка нововъзникнала инфекция. Това трябва да го прави всяка държава и много да не разчита на другите държави, било то съседи, било то ЕС и СЗО, защото в един остър момент обикновено те оставят да се оправяш сам.

Второ, всяка държава трябва да има капацитета както лабораторния, така и от подготвен персонал какво се прави при такива случаи: кои са болничните заведения, където се прави изолацията и кои са болничните заведения, в които се прави лечението. И на първо място коя е лабораторията, която ще постави диагнозата.

Според Вас, научи ли си Европа уроците от Ковид кризата?

Някои институции научиха много от световната пандемия и някои специалисти наистина добиха много голям опит. Не мога да кажа за всички в нашата страна.

Сбъркаха ли някъде от СЗО и въобще европейските здравни власти в реакцията си при случаите на Хантавирус, засечени по круизни кораби през май?

По отношение на хантавирусната инфекция - подвариантът на хантавируса Андите, бяха допуснати няколко грешки. Първата, че не веднага беше докладвано за случаите в круизния кораб и втората, че той на няколко пъти спира, качват се хора, а голяма част от пътниците взимат самолети и отиват по различни краища на света, което доведе до необходимост за епидемиологични мерки и търсене на тези хора, както и контактните с тях.

Корабът от Южния полюс мина целия Атлантически океан и беше изтресен на границата на ЕС, което доведе до необходимостта в много държави от ЕС да се взимат противоепидемични мерки и да се поставят под карантина хора. Но да се изпусне опасен микроорганизъм за мене е груба, груба противоепидемична грешка.

Според специалиста по инфекциозни болести  д-р Андреа Къпилна, която е член на ЕП в Управителния съвет на ECDC обаче, епидемиите от ебола и хантавирус са важен тест за оперативната готовност на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, който бързо се мобилизира:

Оценките на риска бяха публикувани в рамките на дни, както и дадени техническите насоки до националните органи. Разкриха се и слабости при някои центрове за лечение, както и в координацията на запасите от медикаменти. Стана ясно и че нито една агенция не може да замести добре обучените хора на терен.

А пред евродепутатите ръководителят на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията пое ангажимент:

ECDC ще увеличи присъствието си на терен, както и изготви препоръки за авиосектора с цел по-голяма безопасност на борда на самолетите, идващи от тези региони. Тристранен е подходът за защита на ЕС. Първо - подкрепа за засегнатите страни. Второ - бързо локализиране на внесените случаи в Европа и гаранция, че всички пристигащи пътници получават информация какво да правят при симптоми. И трето - работещ изходен скрининг по летищата и в засегнатите държави.

Относно ситуацията в Африка, Роб Холден - ръководител на екипа за реакция при спешни случаи към СЗО, добави:

Има много слаба здравна система, която трудно се справяше още преди появата на ебола. Отделно в част от тези райони има активни конфликти, както и места, които не са под контрола на правителството. Това е 17-ият взрив на ебола, с който те се борят. По наша преценка в още 7 страни може да бъде обявен "висок риск" от заболяването.

Подробности сподели и д-р Борис Павло - водещ епидемиолог и специалист по ебола вируса към Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията, който извършва оценка на риска от заболяването в Африка:

Случаите, за които ни е известно, са предимно при възрастни хора. Има превес при мъжете, заради което предполагаме, че вирусът циркулира в мините, а не както обичайно при жените, полагащи грижи за някого. А поради засиленото движение из страните и през граница, заболяването многократното се пренася в Уганда и застрашава Южен Судан. Ето защо СЗО оценява риска от епидемия от ебола в Демократична република Конго като "много висок" на национално равнище и "висок" за съседните страни.

По-рано Памела Ранди-Вагнер каза, че институциите следят внимателно разпространение на ебола заради предстоящотоСветовно първенство по футбол, както и изтъкна:

След като СЗО обяви извънредна ситуация за общественото здраве на 17 май, издадохме бързо оценка на риска в Европа, в която подчертахме, че към момента той е много нисък за обществото. Отделно знаем, че за вируса Bundibugyo в момента няма лицензирана ваксина или специфично лечение, а и е сериозно предизвикателство и наблюдението, и диагностиката, и проследяването на контактните лица в засегнатите страни

Що се отнася до еболата, рисковете за Европа са много, много малки, добави еврокомисарят по управлението на кризи:

Всички международни експерти дават тази оценка, в която се казва, че реалистичният сценарий за Европа е единичен, внесен случай, т.е. завръщащ се пътник, който заради подсигурените ресурси и здравни системи би бил изолиран и ограничен. Не трябва да се всява страх и тревожност у хората.

"За хантавирусите и еболавирусите обикновено се вдига много медиен шум и създават се т.нар. огнища на напрежение в обществото", съгласи се и професор Тодор Кантарджиев:

Между 5 и 10 години възниква някаква мутация и някакъв микроорганизъм, обикновено от животинския свят, тръгва по хората. Ей, така се случи сега с хантавируса Аndes, който се предава от човек на човек. Иначе, всички други хантавируси, дето ги имаме по Европа, най-вече Азия и прочие, не се предават от човек на човек и трябва да си в контакт с кръвта му на умиращия, за да се заразиш.

А еврокомисарят Хаджа Лабиб подчерта, че:

Готовността ни на тема здравеопазване не е само здравен въпрос, а и въпрос на тема сигурност - не "ако", а "кога" ще е следващият епидемичен взрив. И когато той настъпи, Европа трябва да бъде готова!

Подробности може да чуете в звуковия файл, както и тук.