Цеца Панова е разумна, здраво стъпила на земята българка, която е напуснала страната, защото е останала без работа, а в родния й Ловеч нямало работно място за нея. Създава малка фирма за почистване, живее сама на квартира, среща съпруга си Джон - всичко това за 15 години в Лондон.
От една година и живеят спокойно като пенсионери.
"Имам собствено жилище и си живеем в моя апартамент с Джони. И това търсихме от шумния Лондон и от лудницата в Лондон, защото Джони е кореняк лондончанин, там е роден, въпреки че е пообиколил света. Работил е на няколко места - и в Япония дори половин година. Той е Microsoft инженер. И в Канада е работил, във Ванкувър., Ирландия, Европа обиколил цялата. И на него много му харесва тука при първото му идване преди години. И вече така се стекоха нещата. Той даде зор да се приберем тука. Аз имам жилище и просто проблема беше никакъв."
Защо заминахте за Великобритания?
"Колкото и тривиално да ви звучи, останах без работа. Бях главен счетоводител - редови счетоводител първо, след това главен счетоводител в Областно военно управление, след това редукция след влизането в НАТО, съкращения големи и в 2009 година аз останах без работа. И не можах да си намеря работа в Ловеч и затова заминах за Англия, за Лондон. Там имах познати. Отидох при познати. Впоследствие в Лондон се запознах с доста хора, по-скоро от Южна България, от Пловдив най-вече, с които сме приятели и до днеска. Повечето от тях бяха с кредити, разни такива неща, докато аз не съм имала кредити, просто останах без работа."
Там какво работехте?
"Там чистех къщи, защото отидох, не знаех език и „добър ден“ не можех да кажа, образно казано. И започнах с чистене на къщи, при една много мъничка агенция. Работих една година за нея и след това си направих собствен бизнес. .. Ние се прибрахме всъщност на 1 май миналата година в Ловеч. И до тръгването ми миналата година това съм работила. Даваше ми много свобода, защото аз си определях работното време, аз си избирах клиентите, аз не съм имала тая свобода тука, защото при военните се цепеше секундата. И аз такава свобода, която имах там, да си разполагам със себе си, не съм имала никъде и никога в живота ми, допреди да отида в Лондон."
А какво промени във вас това пребиваване?
"Доказах си, че мога да се справя с каквото и да е. Колкото и да ви звучи така, по-надуто може би, но доказах си, че мога. От бюрото директно се хвърлих в боя, не бях помирисвала такава работа....нямах поглед за такава работа, за физически труд нямах поглед професионално. Доказах си просто на себе си, че мога, макар и на тия години. Примерно аз съм била 15 години там и колко време и месец, два. А, значи аз още на първата година отидох на... записах училище безплатно, което беше към една църква, за английски език. Шест месеца ходих на училище - аз живеех абсолютно сама. Просто не исках да ми се пречка някой в краката, исках да си... Просто си разполагах със себе си, с времето си".
Джони, който е причината да се върнете в България, как поглежда на Ловеч и на България? Освен, че му е харесало, споделя ли някакви впечатления и критики?
"Надявам се да не ви прозвучи расистко. Той не е такъв човек, той е много широко скроен. Но например едно от нещата, които му харесват тука - всъщност това е най-главното - спокойствието. И второто е, че... не срещаме друг цвят..."
Разбирам ви, няма мигранти?
"Там при нас бяха повече пакистанци - в Лондон. То вече кореняк лондончани не останаха. Така че, нали, ислямизацията, между другото - това е моя поглед - върви бавно, но постоянно и сигурно на острова. Те нямат нищо общо тамошните и нашите тука. Аз също имам много приятели, дори едно близко приятелско семейство мюсюлмани. Те нямат нищо общо с тамошните. .. Ние сме си свикнали да си живеем тука заедно... Въпреки че там са вече четвърто, пето поколение там, но манталитетът... Те в "капсулирани общества" живеят там."
Как виждате България? Събудиха ли се някакви патриотични чувства у вас? Напоследък все повече хора се прибират и никой не казва, че се прибира, защото е спечелил много пари, но казват, че ги дърпа корена.
"При мен го няма това чак до такава голяма степен, защото аз си нямам никой в България. Само малкият ми син - имам двама синове - само малкият ми син, той живее в Пловдив. Майка ми, баща ми починаха много отдавна. Брат ми и семейството му са в Испания. Големият ми син преди 22 години беше студент в София, замина на студентска бригада в Америка, там си устрои, там остана, там се ожени. Виждаме се - всяко лято си идва."
Още слушайте в звуковия файл.
