От деня

Интервю

Андрей Андреев: Ще можем ли да посрещнем нуждите си от храна в момент на криза?

Андрей Андреев

Андрей Андреев

СНИМКА: Личен архив

Размер на шрифта

След броени дни идва лятото. Кампанията по прибиране на реколтата започна.

От няколко години насам специалисти предупреждават, че населението се изхранва с вносни храни, и че едва 8 на сто от храната е българска.

Агрономът Андрей Андреев, наскоро защитил докторска степен, някогашен служител в Агенцията по храните, а сега собственик на пчелин,  потвърди тази информация и изрази безпокойство, което, впрочем, е всеобщо - ще можем ли да посрещнем нуждите си от храна в момент на криза.

Зеленчукопроизводителите, които са там в браншовите организации, се оплакват, че за последните пет или колко години около 30% от производителите са се отказали. Всъщност единият институт не работи, а има нужда от нови сортове, другият институт работи, но, както казвате вие, само любители най-често ползват новите неща, които учените правят. Ние домати, краставици и чушки имаме ли български достатъчно?

Ако спре вносът, с какво с какво разполагаме, имате ли представа?

"Това е много сериозен въпрос. Но по-скоро имам така...моите наблюдения са, че този безконтролен внос, от който се облагодетелстват определени кръгове и лица, които са овладели този пазар да бъдат вносители на чуждата суровина и след това да я препродават... Този безконтролен внос, също според мен, доведе до това ние да сме с такива нива на производство във всеки един подотрасъл.

Непрекъснато виждам в България да се продават и да се внедряват чужди сортове: хибридни домати, пипер, за овошки да не говорим. И в същото време, ако се запитаме кои са новите български сортове, които се утвърждават, ами то почти няма такива, като изключим някои зеленчукови, и то благодарение на нашите институти, "забравени от Бога", които работят буквално на мускули, на добра воля и на някакъв див ентусиазъм.

Ако човек си направи труда да провери Българския сортов регистър, да речем, там ще открие Петровка, Карастоянка и Ева КУ, които са сортове от миналия век и през последните години буквално ние нямаме почти никакво развитие в тази посока.

Сортове не се създават от днес за утре и ние, ако искаме след 10 години да имаме конкурентни такива на българския пазар или на чуждия пазар, ние не трябва да започнем днес, трябваше да започнем преди 5 години. Така че това, което е създадено сега, то трябва да послужи като основа за надграждане и един ден, дай Боже, да има и с какво да се похвали българската селекция.

Но нещата са трагични в сферата на почти всички култури, с много малки изключения. Има институти, върху които нямам поглед. Да речем, имаме Институт по царевицата в Кнежа, имаме Селскостопански институт в Шумен, в Стара Загора, там нямам преки наблюдения.

Един от тези, които със сигурност работят, това е Институтът по зеленчукови култури "Марица", където хората създават и сортове домати, и други зеленчукови култури. Доста добре наложени, не толкова сред големите фермери, по-скоро сред хоби градинарите и хората, които приемат продоволствието  като лична кауза.

Единственото, което може да се направи, е да бъдат насърчавани хората да поемат....като кауза това да пазаруват български продукти. Намират се такива хора. Благодарение на тях все още има някакви български производители, каза за "Хоризонт" Андрей Андреев.


Още чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!