Проф. Монхе: Разследването срещу Сапатеро е удар срещу правителството

Посещението на папа Лъв XIV в Испания даде глътка въздух на управляващите, които станаха обект на поредно разследване за корупция и търговия с влияние. И макар общественото внимание да е фокусирано върху визитата на Светия отец, обществото, опозицията и критиците на кабинета "Санчес" са в очакване на нови детайли по обвиненията срещу бившия социалистически премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро.

Какви биха могли да бъдат последствията за управляващите социалисти, има ли ръст в подкрепата за десницата и възможни ли са предсрочни избори – интервю с политолога и преподавател в университета "Комплутенсе" в Мадрид проф. Кристина Монхе.

Професор Монхе, бихте ли ни обяснили какво според Вас се случва в испанската политика след обвиненията и разследването срещу бившия премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро?

Разследването срещу Сапатеро има огромно въздействие върху цялото испанско общество и по-специално емоционално въздействие върху симпатизантите на левицата. От своя страна опозицията превърна тази новина в една от основните линии на критика към правителството, предвид връзката между премиера Педро Санчес и сегашното правителство, както и влиянието, което Хосе Луис Родригес Сапатеро имаше и има върху прогресивния електорат.

От друга страна, партиите, които подкрепят правителството, са в неудобна позиция. Не искат да развалят правителството, но в същото време се колебаят, изпитват неудобство, когато виждат какво се случва с този случай със Сапатеро.

И накрая, правителството, чрез своя премиер, многократно е заявявало пълната си подкрепа за Сапатеро. Следователно този въпрос удря директно в ядрото на подкрепата и стабилността на кабинета "Санчес". Предстои да видим как ще се развият нещата. Всички чакат с нетърпение показанията на премиера Сапатеро в съда на 17 и 18 юни, за да видят дали неговата версия за това, което се е случило, ще разсее тези съмнения или напротив - те ще се увеличат още повече.

До каква степен разкритията от това разследване вредят на управляващата социалистическа партия?

Вредят изключително много. През последните години Сапатеро беше основният морален стълб и еталон за прогресивното движение в страната, както и ключова опора за настоящия премиер Педро Санчес – и в правителството, и в партията. Ето защо тези разкрития са като огромен метеорит, който в момента се стоварва върху социалистите.

В същото време продължават да излизат наяве нови подозрения, като това, че Лейре Диес и Сантос Сердан са търсили начин да окажат натиск върху съдии, прокурори и висши полицейски служители, които разследват корупцията по високите етажи на властта и в обкръжението на премиера Педро Санчес. Вие лично вярвате ли, че премиерът не е знаел за това?

За какво по-точно?

За този стремеж за оказване на натиск върху различни хора, за тази организация – ако можем да говорим за организация, защото Антикорупционното звено на Гражданската гвардия говори, струва ми се, за организация вътре в партията.

До момента разполагаме единствено с докладите на Антикорупционното звено на Гражданската гвардия, които разказват един сюжет за такава организация вътре в социалистическата партия. Всичко това обаче тепърва трябва да бъде проверено и доказано в съда, тъй като се намираме в съвсем ранен етап от процедурата. След като анализира събраните данни, съдията ще реши как да постъпи – дали да привлече определени лица като обвиняеми, или да ги разпита само като свидетели.

Дори се обсъжда възможността самият премиер Педро Санчес да бъде призован за свидетелски показания. Въпреки че процесът е в самото си начало, изтеклите в публичното пространство аудиозаписи ясно показват, че в сърцето на Социалистическата партия са се провеждали операции, целящи да блокират разследванията срещу нейни ключови фигури. Но пак казвам — това са първоначални данни, които тепърва ще се разглеждат от съда. По конкретния въпрос дали премиерът е знаел за това — за момента нямаме преки доказателства. Трябва да изчакаме хода на разследването и съдебните решения.

Казахте, че партньорите не искат да развалят правителството, но през последните дни изглежда, че правителството се крепи единствено на отказа на Партията на баските националисти и каталунската партия "Заедно" да подкрепят вот на недоверие. Така ли е според Вас?

Вижте, откакто започна да функционира, това правителство се крепи на т.нар. "отрицателно мнозинство". Т.е. няма възможност за алтернативно мнозинство, тъй като присъствието на Vox отблъсква останалите партии от какъвто и да е съюз с тях. Народната партия няма как да събере нужните гласове за вот на недоверие без Vox. Но в момента, в който крайната десница се присъедини, останалите партньори автоматично отказват да участват в тази игра. Затова подобен сценарий в момента е напълно немислим.

Освен това през последните години Народната партия, вместо да води гъвкава политика и да търси сближаване с баските и каталунските националисти от PNV и Junts, за да може в даден момент да разчита на тях за стабилно мнозинство, поддържа изключително лоши отношения с тях. Напоследък дори се стигна до директни обиди. При това положение е абсурдно да се очаква съюз от гласове за сваляне на правителството.

В испанската правна система съществуват само два начина за предсрочно прекратяване на управленския мандат: успешен вот на недоверие или решение на премиера да разпусне парламента. Друг законен път няма. Така че, ако Народната партия не може да събере ново мнозинство, "червеният бутон" за свикване на нови избори остава изцяло в ръцете на премиера.

Когато говорим за Народната партия и Vox, как тълкувате резултатите от изборите в Андалусия, Естремадура, Арагон и Кастилия и Леон? Могат ли тези резултати да се екстраполират на национално ниво?

Не, не могат. Математически подобно пренасяне е невъзможно по две причини. Първо, избирателната ни система разпределя гласовете в мандати по съвсем различен начин на регионално и на национално ниво. Второ, поведението на гласоподавателите е различно. В Испания има силно изразен феномен на т.нар. "двоен вот". Хората не гласуват по един и същ начин за местна власт и на парламентарни избори. В много региони избирателите подкрепят местни националистически формации, но на национално ниво дават гласа си за големите партии.

Макар механичната съпоставка да е грешна, резултатите от изборите в автономните области очертават ясни общи тенденции. На първо място, левицата е в състояние на отчетливо отстъпление. Социалистическата партия успява да задържи позициите си главно защото взема гласове от партньорите вляво от нея – като Sumar, бившата Podemos или Izquierda Unida. Това обаче блокира коалиционния ѝ потенциал. Ако PSOE расте единствено за сметка на съюзниците си, общият сбор на лявото не се променя и съставянето на мнозинство за правителство става математически невъзможно.

От друга страна, десницата разширява електоралната си база, но със специфична особеност. Големият печеливш не е умерената Народна партия (PP), а крайнодясната Vox. На много места Народната партия е в застой или дори губи позиции – както в Арагон и Андалусия, където загуби съответно два и пет мандата. Целият този отлив се прелива директно във Vox.

Накратко, тези три тенденции – удържаща позиции PSOE за сметка на разпадащото се ляво пространство и растяща десница, движена изцяло от Vox – вероятно ще се повторят и на парламентарните избори, но без това да означава автоматично пренасяне на регионалните мандати на национално ниво.

За пореден път много хора се питат възможни ли са предсрочни избори в Испания. Какъв е вашият отговор?

Моят отговор е, че всичко зависи изцяло от волята на премиера. Възможни ли са предсрочни избори? Разбира се. Педро Санчес, като всеки политически лидер, който разполага с правомощието да разпусне парламента, ще свика избори в най-благоприятния за него и партията му момент. Дали това ще се случи още тази есен или следващата година – все още не знаем, тъй като по пътя има няколко ключови фактора.

На първо място, през ноември предстоят междинните избори в САЩ. Резултатите от тях могат да пренаредят глобалния политически пейзаж и да окажат сериозно влияние върху европейските общества, включително и върху испанското.

На второ място, на 23 май 2027 г. в Испания ще се проведат редовни общински избори, както и регионални избори в онези автономни области, чийто мандат изтича тогава. Вече се чуват гласове, че всички тези вотове биха могли да се обединят в една "супернеделя" – тоест парламентарните избори да се проведат заедно с местните. Сред социалистите обаче има и друго виждане: те се опитват максимално да отдалечат националния вот от общинския, за да не изпаднат в ситуация, при която евентуален лош резултат на парламентарно ниво да повлече надолу и кметовете им по места. Ако надделее тази логика, изборите по-скоро ще бъдат изтеглени за есента. От друга страна, премиерът Санчес упорито повтаря, че е амбициран да завърши пълния си мандат. Предстои да видим. Картите са на масата, но крайното решение остава изцяло негово.

Проф. Кристина Монхе е магистър по политически науки и социология и доктор от Университета в Сарагоса. Преподава в Университета "Комплутенсе" в Мадрид. От 2020 г. е председател на испанската асоциация "Повече демокрация" (Más Democracia). Тя е утвърден политически анализатор за авторитетни медии като вестник El País, радио Cadena SER, испанската обществена телевизия RTVE, Infolibre и Green European Journal.