Посоки

Интервю

"Видин не е само Дунав - той е памет, история, аромат на липи и културни пластове от хилядолетия"

От Бонония до Бдин и Видин с археолога д-р Ваня Ставрева

Интервю с д-р Ваня Ставрева

четвъртък, 11 юни 2026, 12:53

д-р Ваня Ставрева

д-р Ваня Ставрева

СНИМКА: Личен архив

Размер на шрифта

Ще ви отведем до брега на Дунава. Времето през юни е топло и слънчево, природата зелена, а реката пълноводна. Дунав е нашата северна граница и през цялата българска история е играл важна роля за страната ни.

Дунавският бряг пази много доказателства от праисторията, античността и средновековието, които разказват за първите хора по нашите земи, за първите селища и укрепления, за битки и отбрана, за вяра и сила. Не само това.

Като основна артерия, пресичаща Европа, Дунав е бил връзката с вътрешността на континента. Служил е за културен и търговски обмен, за цивилизационен напредък.

Ако плавате по Дунав към Черно море и стигнете България, първият град по бреговете на реката е Видин. Историята му е на 23 века.

Археолозите продължават да изваждат от историческите пластове информация за живота в района на Видин, която разказва за времето от древността до късното Средновековие.

Наш гид в историята на Видин ще е д-р Ваня Ставрева, уредник в отдел "Археология" на Регионалния исторически музей в града. Тя активно участва и в проучванията на терен и само преди дни предостави на медиите най-новите резултати от проучването на Кръстата казарма във Видин.

Д-р Ваня Ставрева

СНИМКА: Личен архив

"В момента цъфтят липите. Ароматът е невероятен. Просто трябва да се усети, разказа д-р Ваня Ставрева в "Нощен Хоризонт".

По думите ѝ Видин често остава подценен като туристическа и културна дестинация, а всъщност притежава богатство, което съчетава природа, история и характерна градска атмосфера.

"Освен че можем да конкурираме Стара Загора, която има славата на град на липите, можем да конкурираме и Казанлък, защото сме и град на розите", отбеляза археологът.

Тя подчерта, че зелените площи са сред най-големите богатства на града наред с Дунав и богатото историческо наследство.

"Зелените площи са едно от огромните богатства на града, не само реката и не само историята", посочи д-р Ставрева.

Историята на Видин започва далеч преди Средновековието

"Много е трудно да отделим Видин от Белоградчик или Белоградчик от Видин", каза тя.

Според нея историческите, културните и географските връзки между двата града са толкова силни, че всеки посетител на Северозападна България неизбежно ги възприема като част от една обща историческа картина.

"Ако човек отдели от времето си да дойде до това кътче на Северозападна България, неминуемо ще посети и двата града", добави д-р Ставрева.

Каква е най-древната история на Видин и произхода на неговото име – тема, която и днес предизвиква научни дискусии.

Бонония - римският град на Дунав

Според д-р Ставрева най-ранното известно име на Видин е Бонония (Bononia), засвидетелствано в антични карти и писмени извори от римската епоха.

"Първоначално в писмените извори е известен като Бонония - римското селище", обясни тя.

Археологът представи няколко основни хипотези за произхода на това име.

Едната теория, защитавана от езиковедите акад. Стефан Младенов и проф. Романски, предполага келтски произход.

"Те предполагат, че името първоначално е било Дунония", разказа д-р Ставрева.

Според нея тази хипотеза не е лишена от основания, тъй като археологически находки от Видинския регион свидетелстват за келтско присъствие по тези земи.

"При археологически разкопки в едно село във Видински окръг преди няколко години бяха открити останки от келтско селище", отбеляза тя.

Исторически е известно и че през III век пр. Хр. Балканите стават обект на келтски нашествия, което допълнително подкрепя подобни предположения.

Римската теория и връзката с Европа

Съществува обаче и друга научна теза – че Бонония е изцяло римско название.

По думите на д-р Ставрева сходни имена са засвидетелствани и в други части на Римската империя.

"Подобни имена в европейските римски провинции са познати поне на още три места - в Италия, днешна Сърбия и Франция", каза тя.

Археологът разказа и за трета хипотеза, разработвана от български учени археолози, свързана с местната река Тополовец.

Според тази теория в римската епоха реката е носела името "Малус", а Бонония може да се тълкува като противоположност на това название – от латинското „bonus“.

"Това са най-общо хипотезите за произхода на името", обобщи д-р Ставрева.

От Бдин до Видин

Историята на града преминава през различни етапи и политически епохи, което се отразява и върху неговото име.

През Средновековието Бонония постепенно се превръща в Бдин, Бъдин или Бодин.

"Като основна форма се смята Бдин", уточни археологът.

След XV век, с промените в политическата власт и настъпването на османския период, постепенно се утвърждава съвременното име Видин.

"Някои от обясненията са, че за османците е било по-необичайно началото на името със звука „Б“ и той е преминал във „В“, каза д-р Ставрева.

Археологията - среща с миналото още преди изгрев

В разговора археологът сподели и любопитни детайли от ежедневието на хората, които работят на терен.

През летните месеци археологическите проучвания започват много рано заради високите температури.

"Когато работим на терен през летните месеци, обикновено работният ни ден започва в 6 часа сутринта", каза тя.

Именно затова, признава д-р Ставрева, не винаги има възможност да слуша "Нощен хоризонт" до късно, макар да е сред верните слушатели на предаването.


Още в интервюто на Мая Данчева с д-р Ваня Ставрева в "Нощен Хоризонт".


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!