Ще бъде ли запазена паметта за лагера "Белене"?

Ще бъде ли съхранена паметта за концлагера "Белене" или територията му ще се превърне в туристически парк с нови сгради, построени против волята на оцелелите от репресиите и без консултация с тях? Каква е ситуацията със статута на бившия концлагер и защо спор между жертвите и Община Белене беляза годишното поклонение на остров Персин – можете да чуете и прочетете в материала на Мария Петрова, която беше на мястото на събитието.

"Солидарни с жертвите и техните наследници" беше темата на годишното поклонение в памет на загиналите заради комунистическия режим в концлагера "Белене". То се състоя на 6-и юни на бившия Втори обект на дунавския остров Персин. Присъстващите на възпоменателното събитие имаха възможност да подкрепят петиция за съхраняване и поддържане на оригиналния вид на бившия концлагер. Оцелели от лагера, както и представители на жертвите на тоталитарния режим са разтревожени, както и против намерението на Община Белене за "реставрация, консервация и възстановяване на част от разрушените сгради, бараки, карцер, огради и други съоръжения от лагер Белене, Втори обект", както е описано в разрешение за строеж, издадено от общината на 12.03.2026 г.

Заместник-кметът на Белене Петър Ангелов обяви пред събралите се около 200 души на поклонението за какво работи общината.

"Проведохме многобройни съгласувателни процедури с редица ведомства, сред които Регионалната инспекция по околна среда и води – Плевен, природен парк „Персина“, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и други държавни организации и агенции. Всяка стъпка изискваше усилия на много хора, време и много търпение. След влизането в сила на новия устройствен план и създаването на всички необходими законови предпоставки, община Белене предприе действия за изготвянето на проект за мемориала. Екип от над 35 висококвалифицирани специалисти – историци, изследователи, архитекти, инженери, публицисти, археолози, геодезисти – започнаха проучвателната проектантска работа. Освен наличните сравнително оскъдни исторически документи, писмени източници и спомени от оцелели лагеристи, рисунки, документални карти и чертежи бяха проведени разговори с лагеристи и техните наследници", посочи Петър Ангелов.

Обясненията му обаче бяха оспорени от останалите присъстващи на възпоменателното събитие. Те се позовават на решение на Министерския съвет от 2017 г., с което Община Белене е получила правото на управление на Втори обект за 5 години за изграждане на паметник, реновиране на предоставените сгради и поддържане на понтонния мост до остров Персин. В решението е уточнено, че правото на управление се отнема от Община Белене при нереализиране на предвидените дейности.

Христо Христов, координатор на Инициативната група за годишното поклонение обясни аргументите на хората, които не подкрепят идеята на Община Белене.

"По нашите сигнали сега областна управа Плевен дойде и констатира, че нито сте плащали и издържали понтонния мост, нито сте реновирали сградите, нито е построен паметникът, господин Ангелов. И на следващо място - не сте работили с нито една от организациите на жертвите и на техните наследници. Министерски съвет никога не ви е възлагал да възстановявате каквото и да било. Трябва да построите този паметник и да реновирате сградите. Това ви е дал Министерски съвет, а не да възстановявате нещо, което не съществува. Вижте европейската практика. Никъде в Бухенвалд не са тръгнали да възстановяват бараките от 45-а година, защото това е фалшиво. Никъде в Германия не се възстановява щабът на СС, за да водят студенти и да показват някакви измислени сгради. Там работят специалисти, там работи държавата", каза разследващият журналист Христо Христов, който е и директор на фондация "Истина и памет".

Позицията му беше допълнена от Сафие Юрдакул от Асоциацията за справедливост, права, култура и солидарност на Балканите. Тя посочи, че проектът на Община Белене и изложбата на фондацията, с която общината работи, са игнорирали турците, интернирани в лагера по време на Възродителния процес.

"Казахте, че от десет години работите много усилено, с много трудности, за да изградите някакъв мемориал. Защо изобщо никога не сте се обърнали към нас? Ето тука са живите жертви от последния период. Защо, дето споменахте "Софийска платформа", написа тука в изложбата, че са били въдворени от 49-а година до 87-а година българи? А къде останаха турците? Аз им се обърнах с мейл и те ми казаха: "Написахме българи, обаче ти, вие разбирате, че български граждани". Ние толкова прости хора ли сме, че не разбираме разликата между "българи", думата "българи" и "български граждани"? Вярно е, че през последния период тука са въдворени хора само заради етнически произход. А всъщност те го написаха с манталитета на Живковския режим. Те бяха ни казали, че ние сме българи. "Софийска платформа" със същия манталитет работи тука. Извинявайте, община Белене, това не е правилно - да игнорирате жертвите, без жертвите да пишете история, измислена история. Жертвите нали са тука", подчерта Сафие Юрдакул от дружеството на последните оцелели от лагера "Белене".

От своя страна Лиляна Друмева, която е председател на Съюза на репресираните от комунизма „Памет“, допълни, че нейната организация също не е била търсена за консултации.

"Никой никога не ни е попитал ние какво мислим по въпроса, не какво искаме, а какво мислим, как пазим ние паметта. Мен ме е срам да гледам - тука има хора, които са преки наследници на лагеристи, на горяни, мои приятели, и аз понякога се чувствам безпомощна, чувствам се омерзена от всичко, което се случва. Значи във всички други бивши социалистически страни има дом на паметта, има дом памет, има възпоменателни места, където хората, децата, учениците, студентите отиват да разберат каква е истината, не да им строят някакви нови паметници", каза Лиляна Друмева.

Група от последните концлагеристи в Белене също излязоха с позиция против плановете на общината.

"Ние сме живите жертви, които сме свидетели и живите архиви на основите на паметниците. Ние искаме оригинала - това да се запази, никакви изменения. Турците от третия период - нито един не е поканен тук. В момента чуваме, че е имало подобно нещо. Фактически заместник-кметът на град Белене не казва истината. Лъже, лъже, както Тодор Живков ни излъга", обяви Сайдали Алиш, представител на последните концлагеристи в "Белене".

За БНР Борислав Димитров, ко-директор на фондация "Софийска платформа", обясни, че организацията му няма нищо общо с плановете на Община за Белене за строителство на остров Персин. Димитров също допълни, че изложбата, която е предизвикала недоволство сред оцелели от третия период на лагера, е била коригирана своевременно още миналата година.

Присъстващите на поклонението настояха Министерски съвет да защити оригиналния вид на Втори обект на остров Персин и да попречи на плановете на Община Белене за нови строежи. Специалният гост на събитието - историкът професор Пламен Павлов, обобщи:

Това трябва да бъде един остров, който да бъде исторически и природен резерват и да бъде посещаван напълно свободно и напълно спокойно. Никакви нови строежи и подобни безсмислици не трябват. Ето, тази разруха, която видях и в случая, тя трябва да бъде поправена и целият остров да се превърне в едно място, което ще бъде посещавано. Това, което виждаме, е потресаващо. Този остров трябва да бъде специална територия на паметта и то възприемана в модерен, в човешки вид, с поглед към бъдещето.