Уругвайски професор представя музикален метод за хора с нарушено зрение

"Първото, което ме доведе в България, беше българският фолклор – различните народни инструменти и най-вече българското народно пеене и гласът на жените, които пеят – тук гласът е толкова мощен и песните са толкова въздействащи, че почувствах нещо много специално". 

Това сподели пред БНР проф. Карлос Бланко Фадол, роден в Уругвай, етномузиколог, композитор, мултиинструменталист, изобретател и писател. Той е автор на книги за музика, поезия, философия, разкази за неговите пътешествия, както и  две енциклопедии, посветени на автентичните музикални инструменти по света.

Проф. Фадол е колекционер на автентични музикални инструменти, които с години е събирал от 145 различни държави от петте континента на света – общо над 4000 на брой – една от най-големите колекции в света. Колекцията е разделена в две части и се помещава в два музея в Испания, където той живее.

Проф. Карлос Бланко Фадол е създател на нова методика за хората с нарушено зрение, с която те могат да изпълняват концерти на сцена с водещ диригент. Методиката се нарича Hear and Play with Other Eyes ("Чуй и свири с чужди очи") и той я представи и в българското училище "Луи Брайл" в град София по повод 60-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между Уругвай и Индонезия. 

Проф. Карлос Бланко Фадол гостува в предаването "Ритъмът на Земята" по програма "Хоризонт": 

Има ли инструмент – български, народен, който Ви направи особено впечатление и Ви провокира да искате да го притежавате в своята колекция?

Първото, което ме привлече, беше кавалът, който е много специален и много архаичен. Също и гайдата. Изключително съм привлечен най-вече от българските народни гласове, от типа пеене и начина, по който въздейства на хората. Казвам това за човешкия глас, защото, човешкият глас е първият музикален инструмент на света и специфично българският народен глас според мен е един от най-красивите инструменти, които съм чувал.

Разкажете ни и за проекта, в който участвате в момента в България!

Интересувам се от хората по света, които имат някакви различни проблеми – като например незрящите хора и хората с нарушено зрение. И съм изобретил нов метод за работа с тези хора в музикална среда.

Тази методика използва един специален инструмент, който идва от Индонезия – той се нарича "ангклунг". Използвам тези инструменти, за да работя с незрящи хора.

Ангклунг е автентичен, старинен инструмент. Всеки един брой ангклунг произвежда само един звук - един тон, и за да се изсвири някаква мелодия или да се направи оркестър от този инструмент, трябва много хора заедно да свирят - всеки на своя инструмент, да се съберат и да има някакъв вид общност – да го направят заедно.

Например, един човек (човек с нарушено зрение) не може да изсвири мелодия сам, нужни са другите - неговите приятели, за да изсвирят мелодията. И когато всичко се подреди - всеки държи своя музикален инструмент, който възпроизвежда само един тон, и когато застанат заедно, могат да изсвирят всяка една мелодия.

Много интересно и обогатяващо е това обучение и е един вид начин на обединение.

Причината да дойда в София е, защото искам да работя тук с хората с нарушено зрение, да покажа моята методика и да направя в България обучителна среда с тези инструменти и с тази методика, по примера на другите училища, в които съм работил - в Уругвай, в Испания, в Перу и в Румъния. И дойдох и проведох едно обучение с децата с нарушено зрение от училище "Луи Брайл" в София.

Във вашата колекция какви и колко инструмента има?

Аз притежавам около 4500 различни вида музикални инструменти. Важно е да се каже, че това са старинни автентични, архаични, стари и традиционни инструменти, интересни за различните държави.

На колко от тях можете да свирите?

На около 50 - както перкусионни и струнни, така и духови музикални инструменти.

Това е наистина голяма бройка! А кое е най-отдалеченото място, до което сте стигали в търсене на музикални инструменти или различни музикални традиции?

Най-далечното място, на което съм би, са Великденските острови, в средата на Тихия океан - на 4000км около тях няма нищо. Това е островът, който има гигантски статуи - Моаи статуи, които са като гигантски глави, направени от местното население на острова. На Великденските острови няма запазени музикални инструменти, но аз отидох, търсейки как са пели хората, каква музика са правили, какъв звук е имало на тази земя.

За пример - тук, комуникирайки с Мария-Магдалена, която е учителката по музика в училището, където преподавах сега, ми каза, че българският фолклор в различните краища на България понякога звучи различно, дори спрямо географската ширина и начина, по който земята изглежда. Приложих същата гледна точка на острова, като занесох най-различни музикални инструменти от други точки на света и изпробвах как те звучат на тази земя, тяхната, и кой звук, един вид, земята приема, и кой не приема. Малко е трудно за обяснение. 

Интересното беше, че инструментите, които изпробвах, които бяха от Латинска Америка, не усетих да имат някаква връзка със земята там, но музикални инструменти от Индия и от Пакистан някак се почувстваха в хармония с този остров. И ако се загледате в лицата на местното население на Великденските острови, може да се намерят общи черти с лицата на хората от Пакистан и от Индия.

(Превод на интервюто: Мария-Магдалена Брегова – Сидерова)