Автор:
Марта Младенова
Интервю
Джеймс Хъдсън: Европа ще бъде в състояние на военна отбрана в обозримо бъдеще
"От политическа гледна точка всъщност е много малко вероятно да успеем да договорим край на войната с Русия, който да бъде от полза за Европа - сега и в бъдеще", смята експертът
Интервю с Джеймс Хъдсън
събота 13 юни 2026 10:30
събота, 13 юни 2026, 10:30
СНИМКА: архив
Размер на шрифта
Европейският съюз подготвя нов 21-ви по ред пакет санкции срещу Русия заради войната ѝ срещу Украйна. Европа обаче се проваля в опитите да ограничи приходите на Москва от продажба на изкопаеми горива. Независимо от санкциите и ценовия таван, режимът в Кремъл успява да си набави достатъчно ресурс, включително и чрез европейски държави, за да продължи агресията срещу Украйна. Това води до закъснелия въпрос - каква е дългосрочната стратегия на Европа за отношенията ѝ с Русия - по време на войната и след края ѝ, когато и да бъде той? И още - какви са икономическите козове на Европа в потенциални преговори за прекратяване на най-мащабния военен конфликт на нашия континент този век?
Джеймс Хъдсън е един от експертите, които участват в международна група за санкциите срещу Русия, съветва Киев по икономически въпроси и има доброволческа платформа. Журналистът от БНР Марта Младенова се свърза с Хъдсън, който в момента е базиран в украинската столица, а разговорът им започва с оценка на ефективността на досегашните санкции срещу режима в Кремъл.
"Ако направим крачка назад и погледнем на санкциите като инструмент в тяхната цялост, има няколко ключови лоста, които могат да бъдат използвани срещу Русия, за да се намали способността ѝ да продължи войната си срещу Украйна. Най-големият лост, който познаваме много добре, са изкопаемите горива. Повече от половината приходи в руската хазна са от продажбите им в чужбина, при това минимално преработени. Говорим основно за суров петрол и природен газ, които се изнасят с танкери и по тръбопроводи.
Това, което трябва да се опитаме да направим, и което трябваше да се опитаме да направим още от началото на 2022 г., а може би дори по-рано, беше да намалим количеството руски петрол и газ, които се търгуват на международните пазари. Първоначално идеята беше да се наложи пълна забрана върху продажбите на руски изкопаеми горива. Това обаче не беше политически приемливо и затова се появи идеята за таван на цените. Таванът на цените означава, че на Русия не се разрешава да продава на пазара на Г-7 над определена фиксирана цена на барел или на кубичен метър.
Въпреки това продажбите на енергоносители все още си остават най-големият източник на приходи за Русия. И това се случва чрез три основни канала - легални вратички към Европа, каквато е тръбният газ през Сърбия и Унгария; чрез трети страни - по същество това е продажба на преработватели като Индия и Китай, които преработват горивото и го препродават, и на трето място - с танкерите от "сенчестия флот".
Очевидно санкционният пакет, който Европейският съюз обсъжда в момента, съдържа списък с допълнителни конкретни кораби, които се определят като част от "сенчестия флот" и следователно изрично се изключват от европейските пазари, от застрахователните механизми, доставчиците и други доставчици на услуги в Съюза. Но тук се сблъскваме с политически трудности, които не се преодоляват през годините. В Европейския съюз имаше много малко желание за пълно ангажиране с проекта за предотвратяване на навлизането на руско гориво в блока. В крайна сметка това означава, че Русия продължава да получава огромни приходи. И това е фактор номер едно, който все още поддържа войната".
Изглежда, че украинските атаки срещу петролната инфраструктура в Русия са много по-ефективни от самите санкции.
"Да, точно така. Бих изтъкнал същото - санкциите в Европа са по-скоро политически и правен механизъм, но прилагането им куца. Виждали сме санкционирани кораби все още да акостират в европейските пристанища. Също така ставаме свидетели на очевидни претоварвания и прехвърляне на петрол между кораби в открито море с изключени транспондери. И, разбира се, видяхме голямо количество от изкопаемите горива в Европа да идва чрез преработватели от трети страни, като Индия, и след това да се продава директно на европейския пазар като рафинирани продукти".
Какво трябва или какво може да се направи, за да се накарат партньорите или съюзниците на Русия, като Китай и Индия, да намалят или да спрат да купуват евтини енергийни продукти от нея, с приходите от които се финансира войната срещу Украйна?
"Когато погледнете Русия като пазар за Китай и Индия, той е много малък. Така че от гледна точка на икономическата мощ няма никаква разумна причина Китай да иска руският пазар да бъде отворен за него и да получава приходи от Русия, вместо от Европейския съюз или Съединените щати. За Китай Русия е стратегически геополитически партньор в известен смисъл и може би удобен партньор за "опипване на почвата" за теми като Тайван.
Когато обмисляме какъв натиск можем да окажем върху Китай, в най-голяма степен той трябва да дойде от минимизиране на политическите позитиви от връзката с Русия и подчертаване на икономическите предимства от взаимоотношенията с Европейския съюз и Съединените щати. На този фронт обаче има нещо, за което трябва да бъдем доста внимателни в момента и това е предмет на активен дебат. Ако наложим повече вторични санкции на Китай, естественият резултат от това може да ни повлияе негативно, защото и Украйна, и Русия разчитат на евтини компоненти за своето военно производство, които идват от Китай. Ако принудим Китай да продава по-малко на Русия, Пекин може да въведе ограничения за продажбите и към Украйна.
Това е област, в която просто има компоненти, от които Украйна се нуждае всекидневно и които се произвеждат основно и в големи количества само в Китай. Има и такива, при които цената на произведеното в Китай е единствената приемлива за пазара. В тези случаи това, което всъщност трябва да направим, е да укрепим веригите за доставки и наличността на тези компоненти в Украйна. И в най-добрия случай - чрез производство в Европа.
Това би било чудесно, защото означава, че можем да имаме фабрики в България, Румъния, Полша, Естония, които да изработват компонентите, от които Украйна се нуждае, като същевременно се учат как да ги правят добре с течение на времето. Това би ни дало по-голямо предимство пред Китай, защото няма да имаме проблема "услуга за услуга", при който Китай използва тези пазари основно като пионка в политическата игра".
Но това не може да се случи за един ден. В същото време има политици, включително президентът Зеленски, които вярват, че точно сега има прозорец за преговори с Русия за спиране на войната. Има ли икономически аргументи, които биха могли да бъдат от полза, ако изобщо се стигне до такива преговори?
"Въпросът в крайна сметка е по-скоро политически - какво искаме ние? Какви отношения си представяме с Русия след войната в Украйна? Ако погледнем уроците от Съветския съюз и Будапещенския меморандум, а след това в края на и в началото на века с дискусиите за Европейското икономическо пространство и Европейския съюз... урокът е ясен. Русия, която след тази война се завръща към ролята си на мега-търговец на изкопаеми горива на световните пазари, няма да бъде надежден партньор и няма да бъде надежден съсед нито за Украйна, нито за другите страни в Източна Европа.
Русия представлява фундаментално дестабилизираща икономическа сила. И точно тази дестабилизация, мисля, вече нанесе повече щети на Европа като инфлация и несигурност - повече щети, отколкото щяхме да понесем, ако бяхме спрели напълно купуването на всякакво гориво с руски произход още в първия ден на пълномащабното нахлуване в Украйна. Така че трябва да се примирим с факта, че от политическа гледна точка всъщност е много малко вероятно да успеем да договорим край на войната с Русия, който да бъде от полза за Европа - сега и в бъдеще.
Това означава, че Европа ще бъде в състояние на военна отбрана в обозримо бъдеще. Поне докато не се стигне до един от няколкото различни варианта: или пълно военно поражение на Русия, или радикална промяна на политическия режим в самата Русия. Не виждам нито едно от тези неща да се случи с настоящите механизми, които Европейският съюз използва, и с настоящите ресурси, с които Украйна разполага. Не очаквам това да се случи в следващите две до три години.
Не виждам и сигнали, че руската икономика се забавя толкова сериозно или че има по-големи проблеми с дългова криза, отколкото е имало индикации преди. За дългови кризи в Русия си говорим от години, но те не се материализират по начин, който функционално да промени поведението на Москва.
Затова бих казал, че, разбира се, Зеленски трябва да продължи да говори за преговори с Русия, защото по този начин държи Съединените щати или тихи, или ги спира да предприемат действия, които са насочени срещу Украйна. В действителност бих бил изключително изненадан, ако президентът Зеленски наистина вярва, че в момента има път напред чрез преговори с Русия. Вярвам, че тези негови изявления целят да демонстрират на света, че Русия всъщност не желае да преговаря".
Време ли е Европа да помисли за дългосрочна стратегия за отношенията си с Русия - по време на войната срещу Украйна и след това. Каквото и да си говорим, Русия остава съсед в Европа.
"Абсолютно. Има няколко неща, които Европейският съюз трябва да направи и донякъде ги прави - както на ниво на страни-членки, така и на по-широко, включвайки държави като Грузия и Турция. Отвъд това трябва да се мисли и за НАТО - като европейска военна сила, чиято основна задача и функция в момента е да отблъсква руския натиск на Източния фронт на Европа. Това е основната задача на НАТО в този момент, ако щете, защото там са повечето от членовете му.
В средносрочен план това, което Европа трябва да направи, е да покаже, че има способността да се защитава, че е технологично напреднала и че може да предотврати хибридна война; че може да предотврати руско проникване в политическата и социалната си система; че интернет също е устойчив на руско проникване и намеса. Всички тези елементи са пряко свързани със санкциите. Санкциите не са единственото парче от пъзела. В крайна сметка трябва да инвестираме в правилните области, за да компенсираме това, което губим, когато налагаме санкции. Защото единствената причина да налагаме санкции върху каквото и да било всъщност е да намалим зависимостта си от него".
По публикацията работи: Анастасия Крушева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!