Интервю
Д. Иванов: Хора аутсайдери в обществото се криминализират масово
вторник 16 юни 2026 13:45
вторник, 16 юни 2026, 13:45
Димитър Иванов
СНИМКА: Стефан Кунчев
Размер на шрифта
Престъпността става толкова по-организирана, колкото по-неорганизирана е държавата. Това посочи пред БНР проф. Димитър Иванов, преподавател в УниБИТ, експерт в областта на националната сигурност и лидерството и бивш офицер от Държавна сигурност, във връзка с групата на т.нар. "Калашници", чиито членове бяха арестувани при операция на полицията в София преди ден.
"Такива престъпни групи са по-скоро като функция от немощта и неорганизираността на държавните органи, които трябва да се борят и да предотвратят тази дейност. Тъй като ние се движим след събитията. А основният принцип на оперативната работа, е разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпните деяния.
Тоест, първо трябва да се предотвратят, да се пресекат и чак тогава, когато не успеем, тръгваме да ги разкриваме и да констатираме постфактум свършените неща: от пътнотранспортните произшествия до тежките убийства. Ние като система за сигурност, МВР, а и контраразузнавателните служби се движим след събитията", отбеляза Димитър Иванов в интервю за предаването "12+3".
По повод арестите на десетки заподозрени от бандата на "Калашниците" Димитър Иванов подчерта, че няма демокрация без законност:
"Ако неспазването на закона приемем като демокрация, това е наливане на вода в престъпността", отбеляза той.
Като направи уговорка, че не познава нито вътрешния министър Демерджиев, нито главен комисар Николов, Иванов посочи, че има положителни очаквания за новия екип на МВР.
И още: "Преодоляването на престъпността, противодействието на организираните групи, същност е въпрос на един технологичен процес в работата на правозащитните органи. Те се извършват на етапи, като в основата стои разкриването, предотвратяването и пресичането чрез оперативни способи и средства. Тоест, в началото е оперативната работа на всички звена – полицейски, криминални, икономически, в структурата на БОБ, в структурата на ДАНС. Без предварителна агентурна оперативна работа не може да се съберат достатъчно представителни данни за престъпна дейност. След това, втората стъпка в технологичния процес, това е разследването.
На базата на събрани оперативни данни, трябва да се пристъпи към разследване на извършени престъпления. Тоест, да се види тези оперативни данни, които са събрани, влизат ли в НК. Стават ли от тях доказателства, или не стават.
И чак тогава трябва да се предадат в ръцете на прокуратурата, която да повдигне обвинение. А ние не спазваме като че ли този технологичен процес. Брънката се къса още в самото начало, в агентурната оперативна работа", смята Димитър Иванов.
Трябва да се осъвремени нормативната база на оперативните служби, подчерта още Иванов.
По повод разпространено видео в социалните мрежи за "кастинг" на "Калашниците" той коментира:
"Не малко, много занемарихме реда. Няма силна държава, в която няма ред, в която няма дисциплина, в която няма отговорност".
Държавата е единствената институция, която може да прилага репресия, припомни експертът и допълни:
"Репресивната функция на нашата държава е намаляла до минимум. И това, което се получава. Хора декласирани, хора аутсайдери в обществото, хора от малцинствени групи, всъщност се криминализират масово.
Вече не е нужно да създаваш тайно, конспиративно организирана престъпна група. Обявяваш в социална камера, поканваш и тя идва…"
За работата на органите на реда и спецакциите Димитър Иванов коментира, че:
"Главният принцип на оперативната работа е секретността Колкото по-малко говориш, толкова по-ефективни са твоите действия. Колкото повече говориш и се биеш гърдите и се показваш пред екрана и микрофона, толкова резултатите са по-малки. И затова призивът е – и министър на вътрешните работа, и главен секретар, включително и прокуратурата, по-малко да говорят. Те не са говорители".
На въпрос имало ли е подобни престъпни групи като "Калашниците" във времето преди 1989 г. Димитър Иванов отговори отрицателно, а причина според него е, че:
"Общественият климат беше съвсем друг. Престъпността беше неприета в масовия морал на българина. Да бъдеш престъпник беше нещо лошо.
Да си нарушител на закона беше нещо срамно. Плюс това имаше система от противодействие. Превантивни действия срещу това хората стават престъпници. И когато ставаха, имаше си Наказателен кодекс и прокуратура".
За групировките от 90-те години експертът отбеляза, че някои са разбити, други са се трансформирали:
"Тези от тях, които имаха лидерска позиция в групировките, се ориентираха към легалния, към прозрачния бизнес. И остаряха.“
И още : "В последните 10 години има едно размиване между правозащитните, правоохранителните органи и политическата власт, политическата класа. Просто всяка една групировка почти без изключение има свой покровител. Или в службите за сигурност, или в МВР, или в политическите партии, които са в парламент", посочи Димитър Иванов.
Чуйте цялото интервю от звуковия файл.
По публикацията работи: Мария Йорданова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!