От деня

Интервю

Ще разреши ли ЕП ГМО-растенията в европейското земеделие? Какви са интересите на България?

Радан Кънев: Традиционното ГМО не подлежи на преразглеждане

Инж. Светла Николова: Сегашното ново ГМО и старото ГМО са едни и същи

Интервю с Радан Кънев и инж. Светла Николова

сряда, 17 юни 2026, 11:32

Европейски парламент

Европейски парламент

СНИМКА: Радио Видин

Размер на шрифта

Очаква се днес ЕП да приеме нови правила, улесняващи достъпа до нови растения, които са устойчиви на климат и вредители, дават по-високи добиви или изискват по-малко пестициди. Изменените правила за нови геномни техники бяха предварително договорени между ЕП и Съвета в края на миналата година. Темата отдавна предизвиква сериозни дискусии в обществото.

"Не мисля, че става дума за гласуване, при което можем лесно да дефинираме интересите на България. Различни групи земеделски производители реагират по различен начин на това законодателство - същото е в България, както и в цяла Европа", посочи пред БНР евродепутатът Радан Кънев от ЕНП.

"Има голяма група земеделски производители, които не просто подкрепят това законодателство, а от много години настояват за него - притискат, пришпорват европейските институции да го одобрят. Има друга група земеделски производители, сред които преобладават биопроизводителите, но не само те, които се противопоставят", обясни той в интервю за предаването "Хоризонт до обед".

"Въпросът е дали става дума за ново ГМО, различен вид ГМО, което следва да бъде третирано по същия начин законодателно, както досега, или става дума за принципно нова стъпка в генетичната наука, нов вид техники, които са със значително по-ниско ниво на риск, значително по-безопасни от традиционното ГМО. Това е спорът. Преки и доказани рискове дори от традиционното ГМО към момента няма, но има сериозни опасения, които обосновават изключително консервативната законодателна рамка на Европа. Нищо не се променя за познатите ни форми на ГМО, това законодателство остава непроменено, а се променя по отношение на новите геномни техники. Традиционното ГМО не подлежи в момента на преразглеждане", подчерта Радан Кънев. Той обясни и разликата между ГМО и нови геномни техники.

По думите му най-сериозното притеснение е свързано с монопола върху семената и патентите:

"Има такова притеснение, че големите развойни компании ще имат значителен контрол през патентните си права върху търговията с тези семена. Като всяка монета, и това има две страни. Не можем да очакваме, че тези изключително скъпи изследвания и разработки ще останат невъзнаградени, че научни и промишлени лаборатории по цял свят ще работят без пари, надали може да очакваме, че и правителствата ще им плащат за тази работа. От друга страна, за по-малките производители това означава, че ако искат да се ползват от тези семена в периода на патентна защита, ще трябва в цената на тези семена да отчитат и печалбата на техния създател. В ЕП искахме тази патентна защита да бъде в някаква степен отслабена".

По думите му това ще е финално решение в ЕП, ако мине:

"Няма гаранция, че ще мине. Това е много сериозен политически сблъсък, в който различни фермерски групи защитават различен интерес. Ако мине през ЕП, това ще бъде финалната позиция на парламента, трябва да бъде одобрено и от правителствата на държавите членки като окончателно споразумение. Правителствата постигнаха много в преговорите и мисля, че те ще го одобрят".

От своя страна инж. Светла Николова от сдружение "Агролинк" коментира:

"Българските земеделци през 2023 г. обърнахме позицията на българското правителство и МЗХ от "за" подкрепа на този регламент на "въздържал се". От тогава до сега българското правителство гласува "въздържал се" в тези точки за патентите. Подкрепиха ни над 200 браншови организации. Те са против тези ГМО, защото това ще унищожи техния бизнес. Те не са съгласни. Българските земеделски производители са в групите, които разбират, че сегашното ново ГМО и старото ГМО са едни и същи, защото са в резултат от генното инженерство и продуктът е генетично модифициран организъм".

Според нея българската позиция ще бъде потвърдена.

"В САЩ две корпорации държат производството на семена чрез патентите за царевица и слънчоглед. Всичко това ще се случи в България. Ще бъдат унищожени не само семепроизводителите, но и научните институти, които са спрели вече да създават български сортове, защото са превзети от чужди компании", смята инж. Николова.

Цялото интервю на Валерия Николова с Радан Кънев и инж. Светла Николова в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!