Споразумението на България с Гърция за водите. Какъв е правилният ход?

Премиерът Румен Радев е отстранил заместник-министъра на околната среда и водите Атанас Костадинов на 9 юни. В интервю пред БНР той каза, че не е наясно с мотивите за уволнението, но коментира казуси, с които е свързвано името му и по които е работил.

Един от тях е свързан със споразумението с Гърция за водите на трансграничните реки:

"Аз през 2025 година, по разпореждане на тогавашния Министерски съвет, бях ръководител на работната група за преговори с Гърция… Ръководех 22 експерти... И сме предложили формула за решаването на този казус, а именно – сключване на съвместна декларация, която е за не повече от 5 години, като всяка година се предвижда мониторинг на ангажиментите по тази декларация, а именно – гръцките ни партньори, нашите съседи, да започнат изграждането на язовир за техни нужди.

И второ, търговско споразумение между НЕК ЕАД и гръцки партньор относно услугата, която предоставя България на Гърция. Защото България не продава вода. Само искам да отбележа, че на годишна база от май 2025 до май 2026 г., от последното стъпало – язовир "Ивайловград", на гръцка територия са постъпили 2 745 000 000 кубични метра вода. Вода има достатъчно. България не спира водата, не изгражда китайска стена, която да я спре, тъй като и директивата забранява това.

България не продава вода. България продава или сключва договор чрез НЕК за една услуга по акумулиране, съхранение и регулирано водоподаване в точно определен момент на водни количества за нуждите на гръцкото земеделие", обясни Костадинов в предаването "12+3".

Той коментира още, че най-добре можем да защитим националния интерес във връзка с ползването на водите, "ако започнем още по-разумно да боравим с водата, която ни е налична". 

Истината е много проста. Вода има достатъчно, подчерта отново Костадинов и добави:

"Имайте предвид, че рамковата директива не позволява да се продава вода от така наречените "горни" на долните страни. България не продава вода.

България предоставя услуга, примерно чрез енергийната каскада – язовир "Кърджали", "Студен кладенец" и "Ивайловград", която е за енергийни цели, в точно определен момент да подава вода за Гърция за земеделски цели. За това се използват съоръжения, които струват десетки, стотици милиони. Те имат амортизационни разходи, те имат оперативни разходи".

И още: "За спогодбата, която изтече през 2024 година, гръцката държава е имала ангажимента да построи на своя територия водоем, язовир, ретензионно съоръжение, което да им е достатъчно да улавя водите и да ги ползват за земеделие. 60 години това не е направено".

Според Атанас Костадинов хипотезата за ново дългосрочно споразумение с Гърция за водите не е валидна по няколко причини: "Тя е неработеща, тя е несъстоятелна, тя не отговаря на интересите на България, но не само това. Тя няма да свърши работа и на нашите съседи", изтъкна той.

Атанас Костадинов коментира и казус с проверка за незаконно построена къща в коритото на река Санданска Бистрица. Той го сравни с друг случай на незаконно строителство, като каза, че това може да е "мъничко Баба Алино".

"Очевидно трябва да променяме и сериозни части от ангажираните закони по отношение на Закона за устройство на територията, Закона за опазване на околната среда, Закона за водите. Защото както при Елените, така и при Баба Алино, така и в доста други казуси, включително и този, се оказва, че има законови формулировки, които когато се насложат кумулативно, водят до такива ситуации".

За сигнала за строежа край Санданска Бистрица той посочи, че е по-добре да се коментира, след като бъде издаден актът на МОСВ:

"Където всичко да бъде описано, защото има и сигнал до прокуратурата, която работи в момента. Сигналът пак е подаден от структурите на МОСВ, защото това е най-бързият начин. Не искам да влизам в детайли, но там има една странна динамика от започването на инвестиционно намерение за къща за гости до жилищна сграда с 40-50 апартамента…

Възможно е промените да са правени нормално и по законен начин, но това, че този обект попада и отчасти в защитена територия, и в границите на заливаема зона, за нас е изключително притеснително. В плановете за управление на риска от наводнение зоната, в която има инвестиционно намерение, категорично се покрива от възможност за наводнение на 20-годишната зона".

Цялото интервю чуйте от звуковия файл.