Младите не са супер активни на избори и не са съществен двигател на промяна

"Не е вярно, че младите не гласуват, но и не е вярно, че са супер активни. Не е вярно, че са инертна маса, но също така данните не сочат, че са много съществен двигател на промяна".

Това заяви пред БНР Стефан Георгиев, който е един от авторите на анализ за участието на младите хора в изборния процес, който днес ще бъде представен от Националния младежки форум.

"Когато опре до гласуване на парламентарни избори, младежката група между 18 и 29 г. до голяма степен възпроизвежда електоралното поведение на по-възрастните български граждани - тези, които са над 30 години. Това е нормализиране на електорално поведение. Когато става въпрос за активността - не може да говорим за съществена отлика", отбеляза той в интервю за предаването "Преди всички".

Според него е важно да се вглеждаме в по-голяма дълбочина по отношение на това какво означава по-пасивни или по-активни и какво означава това, че хората между 18 и 29 г., когато опре до гласуването в страната, гласуват в порядък много близък до възрастните.

Стефан Георгиев подчерта, че намалява броят на млади хора в страната:

"За тези 13 години броят на младите хора е намалял. Относителният дял на тази редукция на броя младежи е близо 30%. Ако погледнем в относителни измерения, ще видим, че младите хора гласуват в порядъка малко над 50% от общата популация младежи в България. Няколко избора около политическите кризи и въртележките от последните 4-5 години водят до понижаване на избирателната активност - това е както при младежката популация, така и сред общото население".

Когато се появява нов актьор на политическия терен, тогава се повишава избирателната активност както сред възрастното население, така и сред младежката популация, отчете той.

Стефан Георгиев обаче наблегна и на друг въпрос:

"Едно е дали гласуват младите хора, друг е въпросът дали те са политически представени".

Анализът сочи, че малко по-често политически представени са малко по-зрелите младежи - между 24 и 29 години. Хората между 18 и 23 години по-рядко намират своето политическо представителство, т.е. малко по-рядко гласуват за партии, които се озовават в Народното събрание.

Според него обаче друго интересно нещо е, че младите хора по-често се влияят от предизборните кампании.

"Младият човек успява да идентифицира свои представители тогава, когато може да открива политически кохерентни последователни послания".

Протестната енергия е катализатор за малко по-широко политизиране, отбеляза още Стефан Георгиев. Той обаче изтъкна, че не трябва да залитаме в клишето, че протестите автоматично водят до много по-висока политизация както на самите млади хора, така и че това оказва много съществено влияние върху начина, по който политическите партии ги разпознават.

По думите му по-често гласуват младите хора, които са с по-висок статус - по-образованите в по-големите населени места, тези, които имат достъп до повече ресурси. Той подчерта, че това важи и за по-възрастните.

Цялото интервю на Веселина Миланова със Стефан Георгиев в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.