Анжела Димчева: Водата помни, поезията променя

Днес все по-често говорим за климатични промени, пресъхващи водоизточници, замърсяване и екологични предизвикателства и сякаш не осъзнаваме колко дълбока е връзката между човека и водата. Свикнали сме да я приемаме като даденост.

Отваряме чешмата, гледаме морето, прекосяваме реки и езера, без да се замисляме, че именно водата е едно от чудесата, без които животът е невъзможен.    

Неслучайно още древните философи я поставят в основата на сътворението, а различните култури и религии я свързват с пречистването, живота и духовното обновление. 

Ще погледнем към водата през литературата - стихотворенията, кратките прозрения, философските фрагменти и художествените картини, които ни карат да спрем за миг и да преосмислим отношението си към света. Защото понякога словото има много по-голямо въздействие от статистиките, научните доклади и тревожните новини. Литературата има тази удивителна способност да превръща фактите в преживяване. 

Повод за разговора ни е новата книга "Водата плаче. Екопоезия". Необичаен и концептуален литературен проект, който събира поезия, кратки философски фрагменти, импресии и ескизи, обединени от една голяма тема - водата. И всичко това през екология, философия, митология, пътешествия и човешки съдби.

В книгата водата е едновременно природна стихия и духовен символ, разказ за цивилизации и предупреждение към съвременния човек.

От езерата на Скандинавия до бреговете на Средиземно море, от древните светилища до големите европейски градове, изданието проследява пътя на самия живот. 

За тази книга, нейните послания, отношението ни към природата и за мястото на поезията в един все по-забързан свят разговаряме с поетесата, литературен критик, журналист и общественик Анжела Димчева.

"Поезията може да възпитава обществена чувствителност и да променя отношението ни към природата дори там, където институциите и законите се оказват безсилни", сподели в "Нощен Хоризонт" Анжела Димчева по повод новата си книга "Водата плаче".

Според нея поезията въздейства не само на разума, но и на емоциите и интуицията на човека.

"Поезията въздейства подсъзнателно. Тя въздейства и на емоциите, и на мисълта, и на интуицията на човека."

Книгата е посветена на връзката между човека и природата, а водата е водещият символ в нея.

"Водата не е само метафора. Тя запаметява всичко, което се случва около нас."

Идеята за изданието се ражда по време на едномесечен престой на авторката в Швеция през 2019 година. Там тя остава впечатлена от отношението на хората към природата и най-вече към водата.

"Видях едно почти сакрално отношение към природата, а към водата - истинско обожествяване."

Димчева разказа, че шведите възприемат опазването на околната среда като част от ежедневието си. Особено силно впечатление ѝ прави системата за разделно събиране на отпадъците.

"Всеки квартал има помещение с поне осем различни контейнера. Хората знаят, че усилията им не са напразни и отпадъците наистина се рециклират."

По думите ѝ подобно отношение към природните ресурси може да бъде пример и за българското общество.

В книгата "Водата плаче" авторката съчетава поезия и екологични послания, свързани с климатичните промени, замърсяването и необходимостта от по-отговорно отношение към природата.

"Няма как да продължаваме да разрушаваме това, което ни е дадено от природата."

Въпреки тревогите за бъдещето на планетата, Анжела Димчева остава оптимист.

"Какво друго да ни остане, освен да сме оптимисти? Колкото по-бързо се въведат мерки и се възпитава отношение към природата, толкова по-добре."

След премиерите в София и Елин Пелин авторката планира нови срещи с читатели в страната, като сред възможните спирки е и Бургас.

"Ако ме поканят в други градове, с радост ще представя книгата и там."

Още в интервюто на Станислава Пирчева с Анжела Димчева в "Нощен Хоризонт"