Фестивалът "Трибуна" се проведе отново в Телавивския университет

Фестивалът "Трибуна", провеждан ежегодно в Телавивския университет е място за среща  наскоро завършилите висшите театрални школи и университети от цялата страна, създали камерни или моно спектакли. Те не са част нито от репертоарните, нито от частните трупи. Техните представления са експериментални. Не е лесно да се играе пред публика от директори на театри и преподаватели в театрални институти и университети, още повече че те са доста уморени и отегчени да гледат по 7-8 спектакъла на ден.

Кас премина официалното откриване на фестивала "Трибуна" и защо се открои арабо-ивритския пърформанс "Бреговете на реката"?

Да получиш университетска диплома по театрална специалност, не означава, че е трасиран пътят ти към големите театри, киното и телевизията. Именно първите няколко години са критични за това дали творецът ще продължи пътя си на сцената или ще избере друго поприще, което ако не друго може да му подсигури препитание. Има много начини да се помогне на дипломиралите се през тези първи години.

До преди няколко години в Тел Авив имаше ресторант, в който сервитьорите бяха току що завършили артисти, които в в определен час разчистваха от чинии и чаши големите дървени маси, качваха се върху тях и пееха и танцуваха.

И за някои от тях това се превръщаше в своего рода кастинг. Мецената от български произход Леон Ели също поощряваше, току що завършили творци, да открият първите си работни места. Ели вече не е сред живите, а се водят съдебни дела, защото далечни роднини оспорват парите за фондацията на неговото име.

Единственият маяк, който все още дава светлинка за театралите е фестивала "Трибуна", провеждан ежегодно в Телавивския университет.

Един от най-важните проблеми, вълнуващи всеки човек в тези неспокойни времена, е за преходното и вечното.

Два от четирите спектакъла ни впечатлиха - в единия , наречен "Дом", семейство, от три поколения, което през петдесетте години на минелия век са живеели в една стая, а след това са имали обширен дом, заради войната са го загубили.

Най-силно впечатление ни направи представлението "Бреговете на реката " по новелата на Стефан Цвайг, в изпълнение на двама артисти арабин и евреин. Съответно половината спектакъл бе изцяло на арабски, а другата половина, уж същата история бе разказана, но вече с други нюанси - на иврит.

"Казвам се Морад Хасан. Завършил съм специалност "Театрален пърформанс" в Хайфенския университет. При избора на произведението "Бреговете на реката" на Стефан Цвайг главната роля се изпълни от ....Съдбата.

Приятелка ми подари книга, в която се намираше и разказ са събития около Женевското езеро през време на Първата световна война. Те са в основата на нашия спектакъл. Точно тогава работихме с мой приятел и колега върху проект за „час на приказката“, в израелските училища, в който ние - арабин и евреин, разказваме произведения от световната класика. През антракта на репетицията извадих книгата на Стефан Цвайг. Приятелят ми бе в шок. Извади от своята чанта същата книга, която многократно е препрочитал, защото иска да постави по нея представление. Бяхме категорични, кой от всичките разкази искахме да поставим. Затова си мисля, че Съдбата е тази, която е направила избора.

Ние двамата актьори на сцената разказваме една и съща история на два езика. Изработихме миниатюрни фигурки на войници, лодки, местни жители, влачени от течението на живота. Опитвайки се да плува срещу течението на живота, войникът се удавя. С апаратура, която се ползва за анимация, заснехме фигурките и ги прожектирахме на голям екран на сцената.

Тогава неизвестният малък войник или местен гражданин, показан в едър план, престава да е част от играта на война на политиците, а е личност със свои желания, подтици и стремежи.

Решихме, че нашият спектакъл трябва да разкаже не само за нелепата смърт на един дезертьор, а за това, че човек е неразбран и чужд, не само когато не говори езика на тези, сред които се намира, но не схваща техните обичаи и ценности. При туристите това се нарича „ културен шок“, но за бежанец или емигрант - може да се окаже фатално.

За иврито-езичната публика, след шока половината представление да гледаш на чужд език, идва "спасението" да го чуеш на познат език. За арабо-езичната- след като са разбрали съдържанието на роден език е интересно да видят не просто интерпретация на иврит, а представление с различно послание.

В живота има ситуации, в които, въпреки че говориш чужди езици, не могат, (или не искат) да те разберат.

Спасението не е и не може да бъде в това да дезертираш. Не случайно самият Стефан Цвайг твърди ,че мостът между два езика е...мълчанието.

Не, нашият спектакъл не е куклен театър, независимо,че непрекъснато местим дървени фигурки - кукли, и дори говорим вместо тях. Те не са и илюстрация на текста на писателя. По-скоро - още едно изразно средство, освен нашия глас и жестове ,за да стигне посланието ни до публиката".

Още чуйте в звуковия файл.