Златко Енев: Историята се прави от нас, не ни се натриса от злокобни сили

В новата си книга "Философия на новата българска история" авторът Златко Енев предлага необичаен прочит. Вместо да преразказва историята, философът и публицист анализира логиката на българския национален проект и се пита - защо обществото ни помни едни събития, а други забравя, защо катастрофите рядко се превръщат в истински исторически уроци и на практика се налага да ги повтаряме.

Книгата поставя под въпрос не отделни исторически митове, а цялостната конструкция на националния разказ.

Авторът смята, че нашата позната история е не просто описание на миналото, а инструмент за изграждане на идентичност и компенсиране на неосъществени национални цели.

"Историческите разкази на всички народи, нации, етноси имат мотивационна роля. Те служат като ориентири. Те разказват за миналото, но всъщност дават ориентир за бъдещето. В зависимост от това по какъв начин се интерпретира миналото, се дават сигнали за това по какъв начин групата трябва да се държи в бъдещето", обясни Енев в интервю за предаването "Хоризонт до обед". И даде пример:

"Напълно различен е историческият разказ, който ни представя пред самите нас като вечни жертви тук на Балканите и в Европа, като хора, които имат нещо да връщат тъпкано, и един друг, за съжаление несъществуващ, който се обръща към нашите собствени грешки, към поредицата от национални катастрофи и десетки решения, подчинени на една и съща логика, която би ни накарала да гледаме не толкова към нещата, които са ни били причинени, колкото към онези, които самите ние сме причинили на други. От тези два разказа произтичат два съвсем различни вида колективно поведение".

Според него, ако тръгнем от тезата за вечната жертва, ние няма как да влезем в исторически разказ, който да ни дава реално самочувствие.

Философът смята, че заплахата днес е от липса на възможност да се отнасяме сериозно към собствената си история изобщо.

"За България не може да се говори за една катастрофа. Те са поредица. Цялата наша историография има една основна роля - да представя пред самите нас отново и отново тази поредица от ужасяващи поражения, милиони изгубени човешки животи, разрушени съществувания, маса революции или опити, непрекъсната партийна и идеологическа борба в страната в продължение на много години, последвала диктатура, край на диктатурата, който не води до никакво ново начало. Една такава патова ситуация, в която не се развива нищо, тъй като продължава отново да чука все същата идея "Не, не, ние не сме отговорни за всичко това". До момента, в който хората отказват да разберат, че историята се прави от самите нас, а не ни се натриса от някакви злокобни сили и единственият начин да се отнасяме към нея с някаква надежда за бъдеще, е най-после да кажем "Да, в нашата история са вършени множество престъпления. Ние не сме виновни за тях, но е наше задължение да не позволим да се създава обществен климат, в който да има дори и сянка от някаква заплаха за повторение на подобен тип катастрофи".

По думите му културите на срама се превръщат в култури на безсрамието, в които всяко нещо се отрича.

"Непризнаването на този факт довежда обществото до едно въртене като хамстер в колело. Уж се бяга, а всъщност нищо не се движи. Единственият начин за решаването на проблема е постепенното преминаване от култура на срама към култура на вината и съответно към култура на отговорността. Има страни и нации, които започват лека-полека да се движат по този път, но в България няма и следа от това", смята Златко Енев.

Цялото интервю на Ирина Недева със Златко Енев в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.