Суров отговор на страни в Европа срещу престъпността сред непълнолетните

Очаква се през август парламентът на Швеция да одобри законопроект, предвиждащ възрастта за носене на наказателна отговорност при тежки престъпления да се намали от 15 на 14 години. Целта е да се пресече практиката престъпни мрежи да използват деца като наемни убийци или за бомбени атентати, възползвайки се от тяхната безнаказаност.

Досегашните поправителни домове се оказаха безсилни - вместо места за ресоциализация, те често се превръщаха в „инкубатори“ за нови членове на бандите. Шведският министър на правосъдието Гунар Стрьомер обяснява суровата статистика:

„Моделът, който действаше досега, не успява да се справи с непълнолетни, които извършват тежки престъпления - нито за да се предотврати въвличането им в подобна престъпност, нито за да бъдат реабилитирани деца, осъдени за тежки престъпления. Повечето 15-16-17-годишните, които в момента изтърпяват наказания в институции за младежи от затворен тих, отдавна са известни на социалните служби. От тези, които имат връзки с банди, над 90% извършват престъпления отново. Това са ужасяващи числа. Те отразяват сериозен провал на нашето общество и правната система.“

Осем от съществуващите затвори са натоварени със задачата да подготвят специални сектори за деца, където те ще бъдат държани отделно от възрастните лишени от свобода. Сред тях е и затворът „Розерсберг“, намиращ се северно от Стокхолм, където ежедневието на децата ще бъде строго разчертано. Килии от 10 квадратни метра, пребоядисани в успокояващо зелено, телевизор и обща баня, собствен двор и класна стая на всеки етаж. Директорът на затвора Габриел Весман описва режима:

„Ще ги будим в седем сутринта за закуска. Училището започва в осем часа. Имаме няколко учители, наети от затворническата служба или които предстои да бъдат наети за тази задача, и те ще се занимават с учебния процес. Това е просто обикновено начално училище и те ще бъдат в малки групи в класните стаи - по шест души.“

За всяко дете са предвидени двойно повече надзиратели, отколкото за възрастните. Те ще бъдат с тях навсякъде, за да се гарантира, че посещават училище и пишат домашните си. Непълнолетните ще бъдат заключвани в килиите си между 20:00 часа вечерта и 07:00 сутринта.

Реформата обаче е противоречива. Повечето от десетките организации и институции, консултирани по предложението - включително и администрацията на затворите - се обявиха против мярката, която мнозина смятат за контрапродуктивна. Юлия Хьогберг, юрист към организацията за детски права Bris:

„Виждаме риск както за самото дете в момента, така и в дългосрочен план - това може силно да повлияе на способността му да се развива и да се върне към живот без престъпност. Освен това решението да се намали възрастта за наказателна отговорност ще подкопае репутацията на Швеция като пионер в областта на детските права.“

„Да заключваш хора противоречи на човешката природа - така е. А когато става въпрос за млади хора, е ясно, че може да се усеща още по-тежко.“

- съгласен е и директорът на затвора "Резерберг".

Дясното правителство, което дойде на власт с обещание да се бори с престъпността, се опитва бързо да прокара множество реформи в различни области преди парламентарните избори през септември, отбелязват наблюдатели.

Докато Швеция затяга законите, британската столица се бори с друг феномен, в който главни действащи лица отново са подрастващите.

В Лондон тийнейджъри с електрически велосипеди са се превърнали в истинско изпитание за полицията. Градът вече е известен като „европейската столица на кражбите на телефони“. Борбата се води с дронове, софтуер за разпознаване на лица и специални прехващащи екипи. Една от най-известните жертви беше бившият главен политически съветник на премиера в оставка Киър Стармър - Морган Максуини, чийто телефон беше откраднат през октомври. И макар кражбите да са спаднали с 12% за година, мащабите остават стряскащи. Задигнатите на улицата телефони са част от глобална мрежа за контрабанда, стигаща до Китай. Обикновено крадците получават между 100 и 200 паунда за един телефон. Детектив Гарет Гилбърт, който ръководи операциите в едни от най-засегнатите райони, пояснява:

„Като цяло това са тийнейджъри момчета, привличани от по-големи организирани престъпни групи. Макар да мислят, че извършват едно малко, незначително, изолирано престъпление, всъщност то е част от по-голяма мрежа - мрежа, която води нагоре към организираната престъпност. Компонентите се разпространяват навсякъде. Когато сме проследявали телефони сме установявали, че се намират в товарни контейнери в други държави. Сам по себе си телефонът е изключително ценна стока. Отминаха времената, когато се крадяха портфейли за 20-30 паунда вътре. Един телефон съдържа богатство от данни, информация и финансови ресурси, които могат да бъдат извлечени. Всички ние го осъзнаваме и работим заедно, за да сведем това до минимум, както и с мобилните оператори, които променят настройките за сигурност, за да направят отключването, използването и препродажбата на откраднати телефони все по-трудни за престъпниците.“

Случаите в Стокхолм и Лондон очертават тревожна тенденция: организираната престъпност в Европа става все по-млада и по-дръзка. И докато политиците спорят дали решението е в по-строгите присъди или в засилената полицейска охрана, обществото остава пред трудния въпрос - как да защити децата си от това да се превърнат в инструменти на насилието.