Информацията е магьосник, стига да умееш да я владееш

Има бъдеще, бъдещето е на журналистиката, няма как да се мине без журналистиката, в цял свят са жадни за информацията, тя е голям магьосник, стига да умееш да я владееш. Това каза в интервю за РадиоТочка 90-годишният журналист Любен Генов.

" Бил съм с колеги от чужбина, няма по-способни журналисти от тези на Запад, въпреки че ги изкарваме като рогати", посочи той.

Любен Генов неискадабъденаричанжурналист, а „вестникар“. Несеиизвинявазапрофесията, коятоработивече 70 години. Вероятно, защотопродължавадабранистандартитевнеяинямаоткакводасесрамува.

Пред "РадиоТочка" вестникарятЛюбенГенов, койтонаскороотбеляза 90 лета - едналегенданавестник „Поглед“, „Труд“ и „Отечественфронт“, разказа когатомедиитебяхаподчиненинарежима, ножурналистикатаслужешеинахората..

Според него в годините преди 10 ноември 1989 г. не е имало контрол на информацията:

"Не е така да се контролира. Има хора, с които да се общува и да ръководят печата, аз имах такива хора – първият ми учител беше проф. Димитър Георгиев, който беше още тогава легенда, фантастичен човек, пише, редактира, говори, дава ми указания. Вторият беше Георги Тодорчев, които ми е дал така криле. Тодорчев беше кореспондент на вестник "Работническо дело", толкова много знаеше, 10 години беше кореспондент на БТА, фантастичен приятел, познавач на журналистиката. И съм благодарен на Господа, че работех с такива хора. Другият човек, с който съм работил е Валентин Караманчев, по-късно беше зам.-главен редактор на вестник "Народна Младеж" . Все хора на възлови позиции."

И сподели:

"Аз не съм страдал от цензура, понеже живеех в такава среда, съобразявах се с много неща. То тези хора бяха велика опора, а и главните редактори на "Народна младеж" бяха чудесни хора, първият главен редактор беше Стефан Петров, всички трепереха на планьорки, много много не приказваше, имаше опит. Имаше навика към 23 ч. вечерта да идва в редакцията и вика, "Любене, дай да видя макетите. Ама нали ги гледахте? Дай пак, тоя материал на 2 страница, тоя на 3". Викам му, човек, ще ме убият метрампажите. А те бяха главните цензури и обичаха като си подредят оловните тепсии и букви."

Генов сподели, че никой от ЦК не му се е обаждал:

"Тези хора, дето споменах, бяха членове и завеждащи печат в ЦК на БКП. Имаше и мръсници, които се опитваха да вредят, но като имаш такава опора, а "Народна младеж" беше свърталище на кадърни хора – Любо Левчев, Йордан Радичков, оставиха следи."

В "РадиоТочка" Любен Генов разказа как е направил интервю с американския посланик:

"Интервюто става след атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Това за мен е гордост в журналистиката, защото това, което бях научил от хората, с които съм работил, беше много интересно. Тогава мой приятел беше проф. Минчо Семов, съпруг на моя колежка, на която бях началник в "Поглед" се бяха се събрали и претендираха да са новатори. Дойде един при мен и вика, "що не си направиш едно интервю с Левицки, ние ще ти помогнем".  Той даде съгласие човека, отидох в посолството, посрещна ме една девойка, той ме чакаше, точно беше дошъл. Много добре ме посрещна. Не съм искал никакво разрешение. Минчо Семов изглежда като приближен на ръководителите без да им е бил слуга и никой съм го питал. Имаше хора от ДС, но те бяха от най-недъгавите."

Цялото интервю с Любен Генов чуйте от звуковия файл.